Искат ли румънците работа в чужбина?

Би Би Си

Румънски работник се труди в селското стопанство на Западна Европа. След разширяването на ЕС през 2004 г. повечето страни наложиха ограничения на трудовия пазар, но не спряха желаещите да работят на Запад. Снимка: buongiorno-romania.ro

От края на 2013 г. българите и румънците ще имат право да работят в целия Европейски съюз. Тези страни имат значителен брой население – около 27 милиона общо. Мнозина във Великобритания се тревожат, че ще има нов приток от мигранти, особено от Румъния, но наблюдателите в страната са по-оптимистично настроени.

Доктор Мирча Киву, социолог и коментатор в Букурещ, се съмнява, че много хора ще тръгнат към Обединеното кралство.  Той смята, че онези, които са искали да емигрират, вече са го направили: „Мисля, че голямата вълна вече мина. Сега ще има вълни, но не цунами“, каза той.

През последното десетилетие милиони румънци заминаха да работят в чужбина. Повечето от тях отидоха в Испания и Италия, защото тези езици са близки до румънския, и защото Испания отмени ограниченията, в началото – радостна да посрещне нови работници за своя строителен бум.

В село Нимаещ, в подножието на Карпатите във вътрешността на Трансилвания, повечето семейства са изпращали най-малко един от членовете си на работа в Испания. Някои дори се преместиха там за постоянно за известно време.

В малкия двор на едноетажна селска къща срещнах Кристиан Кабау. Той е работил пет години в Испания и е спестил достатъчно, за да си построи дом. Той има квалификация за помощник фармацевт, макар че в Испания е извършвал предимно неквалифициран труд. Кристиан си е намерил работа в аптеката в близкия град и казва, че планира да остане в Румъния засега.

В малкото село Физиш, на няколко километра от Нимаещ, се срещам с Раду Серб, пенсионер с къща на главната улица. Той живее сам, защото съпругата му е в Италия, грижейки се там за възрастна жена. Г-жа Серб работи в Италия половината от годината, печелейки 600-700 евро месечно – четири пъти стойността на месечна румънска пенсия. Средствата ще й помогнат да плати сватбата на дъщеря им.

Доктор Алина Бранда е изучавала миграционните модели от Нимаещ и Физиш. Тя ми каза, че селяните били склонни да ходят на едно и също място в Испания и да си помагат един на друг в търсенето на работа и дом.

Почти всички са се върнали в Трансилвания, като са използвали спестените пари, за да си построят къщи или да започнат бизнес. Това беше „циркулярна“ миграция – типична за много зони на провинциална Румъния. Обаче заради кризата в еврозоната много по-малко хора работят там сега.

Заедно с д-р Бранда се срещнах с група млади селяни, включително тийнейджъри, които са прекарали по-голямата част от пубертета в Испания. Тяхното отношение е различно от това на родителите им, чийто живот е изучавала тя. Те са много по-авантюристично настроени.

Джеанина и Маделин Нистор са били в продължение на няколко години в Сарагоса, защото баща им е ръководел собствена строителна фирма там и искат да се върнат.

Емил Серб, зидар на около 30 години, е работил в Испания за много повече пари, отколкото може да изкара на ден в Румъния. Той иска да работи и в други държави от ЕС. Нито един от селяните не е осъзнал, че ограниченията ще паднат в края на годината.

Не всички обаче искат да заминат. Адриан Будау, 18 г., е бил известно време в Испания с родителите си. Не му е харесало. „Искам да бъда тук, в моята страна“, каза той.

На същото мнение са и група успешни млади специалисти, с които се срещнах в бар в Букурещ. Те имат добра работа, повечето в процъфтяващия софтуерен сектор, работят за международни компании. Те признават, че политическият и икономическият климат в Румъния трябва да се подобри, но искат да останат.

Сабина Катинян разказа как неотдавна е пътувала до Шотландия. Купувайки си билет за туристически автобус, касиерът бил изненадан от това, че е румънка. „Но вие говорите толкова добър английски“, казал касиерът. „Ние не сме бедна, сиромашка държава, без образование“, каза Сабина.

Когато полските мигранти дойдоха във Великобритания, техните любими напитки ги последваха. Сега водка Зубровка и бира Зивиек лесно могат да бъдат намерени в британските градове. Една румънска компания се надява да спечели по подобен начин от румънската миграция в Обединеното кралство.

Стелиос Сава е търговски директор на Александрион – много популярна ракия, произвеждана в Плоещ, на 100 км северно от Букурещ. Той каза, че продажбите във Великобритания растат с пристигането на повече румънци. Той е сигурен, че продажбите ще продължат да нарастват, тъй като още румънци ще заминат.

През 2004 г., когато Полша се присъедини към ЕС, поляците получиха право да работят само в Обединеното кралство, Ирландия и Швеция, а Полша е една от най-големите европейски държави с 40 милиона души население. Британското правителство очакваше малко поляци, а дойдоха стотици хиляди.

С румънците ще бъде различно, те ще имат право да работят свободно в целия Европейски съюз. Този път обаче британското правителство не прави прогнози.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.