Какво поиска ГДБОП от e-vestnik или за трудната борба на службите с IP-адресите

Писмото на ГДБОП до e-vestnik. Виж по-долу целия текст. Снимка: e-vestnik

Следващите редове се канех да ги напиша още края на август, когато получих писмо от ГДБОП. Но реших, че не е толкова важно и да не се заяждам. Сега обаче разбирам, че такива писма валят от полицията и службите из цялата страна. Писма, в които хората на МВР искат ай пи адреси от различни сайтове. И се позовават императивно на чл. 159 от Наказателно процесуалния кодекс.
Тази „мода” службите да търсят ай пи адреси издава много ниско ниво на професионална компетентност и на компютърна и интернет грамотност. Не искам да ги обиждам, а по-скоро да повдигна публично въпроса, защото данъкоплатецът си дава парите да ги издържа, а те се опитват да се борят с престъпността като слепи котета.

Но, ето как ГДБОП опря до e-vestnik и как демонстрира невежество на ниво РПУ, въпреки претенциите за антимафиотска служба.
По едно досъдебно производство от 2010 г. (както си личи от номера) антимафиотите попаднали на сайта e-vestnik, където има подробности за интересуващия ги човек (тоест „лице”, по тяхната и на Цветанов терминология).

Акция „Хвани интернет“

Антимафиотите не казват в писмото за какво е делото. Но тяхната компетентност стигнала дотам да проверят ай пи адреса на вестника. Защо е трябвало да тръгнат по следите на ай пи адреса, вместо да потърсят редактора, не е ясно – сайтът си е всеки ден пред читателя, има телефон, мейл. И антимафиотите установили, че ай пи адресът е на една фирма „Хост 2” ООД, където e-vestnik е хостнат. И проверили регистрацията на фирмата. Както е известно, много фирми в България са регистрирани на домашен адрес, а не на адреса, на който се намират офисите им. И въпреки че въпросната фирма също си има телефон, сайт, храбрите антимафиоти предприемат акция – отиват с коли на домашния адрес на един от съдружниците, където е регистрирана фирмата. А той вече не живее там. Двама антимафиоти звънят на вратата и се показва майка му. Те се представят както си му е редът, колкото възрастната жена да си глътне граматиката какво ли е направил синът й, и питат за собственика на фирмата. Тя, уплашена, ги напътва да го търсят в работата му. Където би трябвало да отидат агентите на една служба с претенции.

Отиват те в хост-фирмата и питат за въпросния ай пи адрес, който е на e-vestnik. Човекът там не е от най-страхливите, защото им обяснил, че той е дал под наем сървър на e-vestnik, да се обърнат към него.
И в резултат аз, като редактор и управител на e-vestnik получавам писмо, в което пише:
„Във връзка и т. н. …Моля да предоставите цялата налична при Вас информация относно ползвателя на IP адрес 87.121.165.6…” Имат и други искания, за които по-долу ще разкажа.
Интересно. Искат цялата налична информация за ай пи адреса на …e-vestnik. Дали знаят какво искат? Защото вестникът не е анонимен. Цялата тази информация е налична и без да ме питат мен. Аз какво още налично да им кажа? Дал съм телефон, мейл, и адреса ми знаят (видно от това, че получавам писмо от тях), и ЕГН-то, и данъчния номер на фирмата, всичко. Дори имат „налична информация“ в компютрите в масива на МВР. Но като ти забият едно такова писмо, трябва да застанеш мирно и да викаш „тъй верно, аз” и да пишеш и да се обясняваш.

Следващия им въпрос обаче е също на равнище:
„Също така моля да ни предоставите информация относно установъчните данни и IP адреса на лицето, което е било регистрирано с имената „Митко Станков” , публикувало коментари във връзка с посочените по-долу статии, както и копие от електронния файл,представляващ цифрова снимка с изображение на нагръдна икона от електрон на Св. Димитър Солунски във връзка с посочените адреси и публикуваните статии:…”
Следват линкове за едно голямо интервю от две части с Митко Станков, който живее във Виена и статии във връзка с това интервю, правено по телефона.

Знаят ли службите как се цъка с мишката?

Ще припомня историята, но преди това читателят да обърне внимание на израза „копие от електронния файл, представляващ цифрова снимка”. А? Много учени тия в ГДБОП. И взимат по 1500 лева заплата, а шефовете – двойно. Такова „копие от електронен файл” всеки ученик може да си направи, като цъкне с мишката върху снимката и си я запише. Но на ГДБОП им е трудно. Аз какво по-различно мога да им дам, освен снимката, която съм публикувал? В ерата на цифровите технологии българските спец служби продължават да действат като живковата милиция от 70-те години – „Стой, не мърдай, дай тука всичко”. Няма искане да им предоставя, примерно не копие, а оригинала на снимката, с по-висока резолюция (нямам такава). Може би това им се е искало, ама предполагам, че не могат да го формулират. Но може би ги надценявам.

Следващата част също е не по-малко интересна. Искат ай пи адреса и „установъчни данни за лицето” Митко Станков. С въпросния Митко Станков има интервю и той после писал отдолу във форума с името си, отговарял на читатели, спорил и т. н. Първо, в e-vestnik по онова време нямаше „установъчни данни”. Във форума се пишеше свободно без регистрация. Второ – „лицето” е писало с името си, не се крие. Като им дам ай пи адреса, най-много да разберат, че е от Виена, където „лицето” официално живее. Ама аз няма да им дам. Пратих им писмо, че ще получат от мен информация, като отправят искане в съответствие със закона. Няма да им обяснявам какъв е той, да го научат. Този чл. 159 от НПК няма да им стигне. Ще се разправяме по съдебен ред.

Това с ай пи адресите е милиционерска мечта. Някой ги е излъгал, че така могат да разкрият някого и те сега тероризират сайтовете да им дават информация. Защото така отчитат дейност – „вземахме му ай пи адреса“. И после какво? За това колко начина има да се прикрива адрес, някой трябва да им изнесе една лекция. И да ги светне – един от най-големите доставчици на интернет е „Виваком“, ай пи адресите на абонатите му се менят непрекъснато. Сигурно там пътека са направили да събират ай пи адреси и да си заработват заплатата. Сега с новия собственик „Виваком“ съвсем се сближава с МВР и ще се напълнят с ай пи адреси…


Иконата от електрон?

И най-любопитната част – ГДБОП иска снимка на нагръдна икона от „електрон”. Електрон е сплав от злато и сребро. Тоест – ГДБОП по снимката вече са сигурни, че това е електронова сплав. Те, които при обиск изземат златни предмети и ги описват в протоколите като „жълт метал”…

Нагръдната иконка от електрон – сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език – на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство (автентичността на пръстена на Калоян е спорна). Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване). Снимка: личен архив

Както и да е. Въпросната икона, малък златен предмет, е принадлежала на Симеон Велики. Митко Станков я показа за пръв път в e-vestnik, по повод интервюто. Не казва кой е притежателят, но обяснява подробно защо е на Симеон Велики и, че това е единственият безспорен предмет на български владетел от онова време.
Е, като пуснахме тая снимка и като скочиха по медиите разни като Божидар Димитров и проф. Станилов (депутатът от „Атака“) да обясняват, че тази нагръдна икона не е на Симеон Велики, че Митко Станков лъже и т. н. А той се обади по телефона и само се смееше – „Аз съм пратил снимка само от едната страна на иконата, другата я пазя за по-нататък…”
Да, ама онези, които казаха, че не била на Симеон Велики после тихичко размислили и решили, че е негова и задействали ГДБОП – да го хване тоя Митко Станков и да му вземе иконата. Ако е негова. Дали може да стане тая работа? Как ще изземат предмет, ако е купен на търг в Европа?
Но, най-важното. ГДБОП са видели интервю и статии в e-vestnik за Митко Станков, но не са ги чели. Ако ги бяха прочели, щяха да получат от тях всички „установъчни данни за лицето”. Пълни са с подробности. А в една статия съм обяснил как преди години намерих Митко Станков във Виена.

Митко Станков в музей във Венеция. Снимка: личен архив

Телефонът му беше в телефонния указател на града. С домашния му адрес – до операта. Просто разлистих указателя и му се обадих. По това време същите тези от ГДБОП (тогава се казваше НСБОП), твърдяха пред медиите у нас, че Митко Станков го издирва Интерпол.
Толкова за компетентността на нашите служби, които издържаме с данъците си. Аз не ги чух и видях веднъж да се поинтересуват от „лицето” Васил Божков, който има колекция за няколкостотин милиона, включваща какво ли не, очевидно изкопано от България. Но иначе вдигат шум за онзи във Виена и го обявяват за глава на мафията с антиките.
Впрочем, историята ще има продължение. С един друг предмет, показан от Митко Станков, около който се очертава сензация, както обичат да подскачат по жълтите вестници.

Линкове към публикациите в e-vestnik, заинтересували ГДБОП:

Митко Станков: Искам си от държавата 50 млн. долара за колекцията, както я оцени Божидар Димитров

Митко Станков: Моята колекция беше като от пещерата на Али Баба; ЦСБОП ме изпроводиха за Виена


Митко Станков: В. „Труд“ блокира коментарите ми за иконата на Симеон Велики


А ето още линкове, които от ГДБОП са пропуснали, а могат да им дадат ценна информация за „лицето“ и за други лица:

Митко Станков от Виена: ГДБОП и прокурори лъжат вулгарно, прикриват някого

Български съкровища на търг в Мюнхен. Май има и монети, крадени от музея в Търново

Васил Божков изложи като свое изкопаното от тракийските могили + фотогалерия

Безценните антики на Васил Божков – ще ги национализира ли новият закон? + фотогалерия


(Б. а. – препоръчвам на хората от ГДБОП да потърсят с гугъл из сайта и други статии по темата, в тях се съдържа повече информация, отколкото аз мога да се сетя да им напиша).

Писмото на ГДБОП до e-vestnik. Снимка: e-vestnik


България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.