„Малките императори“ на Китай – неподготвени за живота

Асошиейтед прес

Китайски деца. Снимка: пийпълдейли

Наричат ги „малките императори“ – децата, родени в Китай след приемането на закон, който ограничава градските семейства да имат само едно дете.

Те израстват като единствения център на внимание на обожаващите ги родители. Как им влияе това? Какво означава това за китайското общество, ако поколения деца са отгледани по такъв начин?

Не за пръв път политиката на „единствено дете“ в Китай поражда тревоги. Сега изследователи представят нови доказателства, че тези деца са по-недоверчиви, по-малко конкурентноспособни, по-песимистични и по-несклонни да рискуват, отколкото хората родени преди въвеждането на тази политика.

Авторите на проучването твърдят, че политиката на „едно дете в семейството“ има значителни последици за китайското общество, които водят до поемане на по-малко рискове на трудовия пазар и вероятно по-малко предприемачи.

„Доверието е изключително важно, не само в социалните отношения, но и за бизнес преговорите, работата с колеги, преговорите между фирми“, заяви един от авторите, Лиса Камерън.

„Ако имаме по-ниски нива на доверие, това може да направи подобен вид преговори и взаимоотношения по-трудни“.

През 1979 г. Китай въведе политиката си за семейно планиране, за да ограничи нарастването на населението си. Тя налага ограничения предимно върху градските двойки, позволявайки им да имат само едно дете.

Новият труд на Камерън, която работи за университета Монаш в Австралия, и съавторите му бе публикуван онлайн в петък в сп. „Сайънс“.

Изследователите отбелязват, че резултатите не се отнасят непременно за деца, родени извън проучената от тях ситуация: съвременен градски Китай.

Те са изследвали 421 мъже и жени от Пекин, които са родени в период от 8 години, обхващащ дати преди и малко след въвеждането на политиката на семейно планиране през 1979 година.

Около 27 процента от участниците родени през 1975 г. са били единствено дете в семействата си, след това броят им нараства до 82 процента от родените през 1980 г. и до 91 процента от родените през 1983 година.

Изследователите признават, че включените в извадката са с по-добро образование от общото население на Пекин, но иначе си приличат по други параметри.

Изследователите направиха тестове за измерване на техния алтруизъм, доверие, до колко може да се разчита на тях, отношението им към риска и тяхната конкурентноспособност, и им направиха личностни проучвания. Камерън заяви, че възрастта на участниците и мненията им за идеологическите промени в Китай изглежда не са повлияли на резултатите.

Получените данни – включително индикациите, че участвалите в проучването са по-чувствителни и нервни – не са изненада, заяви Цзоу Хун от факултета по психология към Пекинския педагогически университет, която не е участвала в проучването.

„Единствените деца в китайските семейства са обичани и получават почти всичко, каквото пожелаят от родителите си, вкъщи се сдобиват с всичко без конкуренция“, заяви тя.

„След като влязат в обществото, те не се различават от останалите хора. Поради факта, че са гледани под похлупак обаче, те са объркани и показват по-ниска конкуретноспособност.“

По думите на Цзоу родителите на единствено дете имат склонност да стават по-нервни, когато то е болно, например, и „това чувство ще бъде предадено на децата и ще ги направи по-чувствителни и нервни.“

Според китайското правителство политиката на „едно дете“ е помогнала да се предотвратят стотици милиони раждания и е измъкнала от бедност безброй семейства. Но строгите ограничения са довели до принудителни аборти и стерилизации, въпреки че подобни мерки са незаконни. Двойките, които пренебрегват правилата, са изправени пред солидни глоби, отнемане на имущество и загуба на работа.

Миналата година правителствен мозъчен тръст призова китайските лидери да започнат постепенно облекчаване на политиката на „едно дете“ и да позволят две деца за всяко семейство до 2015 г., твърдейки, че страната е заплатила „огромна политическа и социална цена“.

Според тръста тази политика е довела до социален конфликт, високи административни разходи и индиректно е станала причина за дългосрочен полов дисбаланс, причинен от нелегалните аборти на женски ембриони и убийствата на новородени момиченца от техните родители, които се придържат към традиционното предпочитание за син.

Изследователите в Австралия отбелязаха, че децата родени доста след 1979 г. ще са израснали в твърде малобройни семейства и в общество доминирано от родените в семейства с едно дете.

Следователно психологическите ефекти от тази политика на едно дете „ще бъдат, ако не друго, умножени“, пишат те. Тони Фалбо, професор по образователна психология в Тексаския университет в Остин, която изучава тези деца, е озадачена от факта, че получените от проучването данни показват слабо представяне в почти всички категории. Тя споделя, че би очаквала по-разнообразна обща картина и че се надява да бъде направено допълнително изследване.

Във всеки случай няма причина да смятаме, че резулатите ще бъдат с подобни параметри и за децата в Америка, каза тя. В Китай единственото дете израства с различни очаквания, тъй като китайските власти изтъкват, че „тези деца трябва да бъдат възможно най-добрите“, допълни Фалбо.

„Повечето американци искат децата им да бъдат щастливи; те не се стремят да имат дете от световна класа или нещо подобно“.

Извършени на други места внимателни проучвания, които търсят определени качества у единственото дете, откриват, че „средно те са почти като всички други“, каза тя.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.