Мръсни руски пари усложняват спасяването на Кипър

ДПА

Години наред Кипър остана незасегнат от слуховете, свързващи банките му със съмнителни депозити на „силните на деня“ и престъпници от Източна Европа. Сега обаче страната има нужда от помощи за милиарди от Европейския съюз, а слуховете й препречват пътя и водят до редица проблеми, пише в понеделник агенция ДПА.

Преди 20 години това бе сръбският лидер Слободан Милошевич и парите, които се предполага, че е изпрал през кипърските финансови институции. Днес вниманието е насочено към руските олигарси, мафиоти и корумпирани държавни служители, които според слуховете са укрили в Кипър 26 милиарда долара, добавя агенцията.

Икономиката на Кипър бе разтърсена от колапса на гръцката икономика и сега Никозия се опитва да получи спасителна програма на стойност 18 милиарда евро от Европейския съюз. Заради силните връзки с Русия обаче европейските страни и най-вече Германия се колебаят да протегнат ръка за помощ. Политиците в Берлин заявяват, че не са готови да помогнат, докато не бъде осигурена прозрачността на кипърската банкова система.

Канцлерът Ангела Меркел в края на миналата седмица посети Никозия, след като международната рейтингова агенция Moody’s понижи кредитния рейтинг на Кипър с три степени до Саа3.

В Никозия цари напрежение. Министърът на финансите Васос Сиарлис заяви, че парите ще стигнат само за поддържане на икономиката до края на март.

Никой няма политическата сила да наложи въвеждането на реформите, докато през февруари не бъде избран новият президент. „Съобщихме на представителството на ЕС, че тук не се перат пари. Кипърските банки действат прозрачно. Всеки може да провери“, посочи сътрудник на Сиарлис.

Анализаторите обаче са скептични. По същия начин са настроени и експертите в Москва, които посочват, че Кипър е твърде зависим от притока на руски пари, за да бъде сериозно заинтересуван от прозрачност на банковата система. Русия обаче изключи вероятността да се притече на помощ. „Кипър е страна членка на ЕС“, заяви руският президент Владимир Путин при посещението си миналия месец.

В миналото все пак Русия помагаше. През 2011 година, когато Никозия изпадна в затруднено финансово положение, Москва й предостави кредит от 2,5 милиарда евро при лихва 4,5 % за срок от четири години.

Само че когато през юли Кипър поиска нов кредит от 5 милиарда евро, Москва не се отзова на молбата.

Силните връзки датират от 60-те години, когато Кипър бе активен член на Движението на необвързаните държави (международна организация на държави, които не са членки на военни блокове), а Москва оказваше подкрепа на Никозия в продължаващата патова ситуация с Турция.

Хиляди кипърци са следвали в Русия, включително сегашният президент Дмитрис Христофиас. Руският език се говори почти от всички по южното крайбрежие на островната държава, а големи сектори от икономиката са свързани с руския бизнес. За Русия Кипър е нещо като врата към ЕС.

Тези връзки обаче допринасят за продължаващите слухове за пране на руски пари. Пенсиониран дипломат, живеещ в Кипър, описва ситуацията като „съкровищница за жълтата преса“.

Германия остава твърда в исканията си спрямо Кипър. Меркел настоява да види повече приватизация, икономии и структурни реформи в банковия сектор.

Докато кипърските политици са в предизборен режим обаче, малко вероятно е нещо от тези мерки да бъде изпълнено. Когато Меркел се срещна с консервативния Никос Анастасиадис, сочен за фаворит на президентските избори, той хвърли цялата вина за сегашните проблеми върху Христофиас.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.