СофияПловдивВарнаБургасРусе

Новият екип на Обама показва, че уроците от Ирак са забравени

Барак Обама се среща с американски войници в Багдад. Снимка: Белия дом

Хората на ключовите му назначения допринесоха за най-тежката външнополитическа грешка от поне едно десетилетие. Можем ли да им се доверим в друга война?

През април 1968 г. взвод от американската Девета пехотна дивизия във Виетнам закачи жица и задейства мина. В бронетранспортьора имаше двама братя – Чък и Том Хейгъл. Чък измъкна изпадналия в безсъзнание Том от отломките и двамата бяха евакуирани. „В нощта, когато Том и аз бяхме евакуирани с медицински хеликоптер, си казах: Ако се измъкна оттук и някога бъда в състояние да влияя на политиката, ще направя всичко по силите си да се избегне ненужната безсмислена война“, каза Чък за сп. „Виетнам“.

През 1996 г. Чък бе избран за сенатор от Републиканската партия в щата Небраска. Изправен пред една „ненужна безсмислена война“ в Ирак през октомври 2002 г., той гласува за нея. Миналата седмица Обама го избра за свой министър на отбраната.

На 22 април 1971 г. младият ветеран от Виетнам Джон Кери свидетелства пред комисията за външни отношения на Сената. Той изтъкна военните престъпления, извършени от американски военни във Виетнам и запита: „Как може да поискате от един човек да се жертва заради грешка?“

„Ние измислихме рационални оправдания, че разрушаваме села, за да ги спасим. Видяхме Америка да губи чувството си за морал след като тя спокойно прие масовото убийство на цивилни в Ми Лай и отказа да се раздели с образа на американските войници, които раздават шоколади и дъвки“, каза той.

През октомври 2002 г., когато му се удаде възможността да спре американски военнослужещи да умират и убиват заради грешка, Кери не се възползва от нея. Като сенатор демократ от щата Масачузетс той също гласува за иракската война. Миналият месец Обама го избра за свой държавен секретар.

„Ако не ви е грижа за гнусотиите, не ви е грижа за истината. Ако не ви е грижа за истината, гледайте как гласувате“, писа Тим О’Брайън в романа си за виетнамската война „Пратете хора на война, те се връщат у дома със сквернословия“. Пратете същите тези хора в Конгреса няколко десетилетия по-късно и гледайте как гласуват. Мнозина губят апетита си към истината и като застанат на подиума започват да говорят глупости.

При всичката пролята кръв и похарчени пари във военните конфликти на САЩ, кланетата и хаоса, които те предизвикват и враговете, които създават, твърде малко от уроците изглежда се проумяват от политическата класа. Най-скорошните номинации на Обама сочат, че въпреки цялата му реторика за обръщането на нова страница във външната политика, той не може да устои да се върне към авторите на най-дискредитираните й неотдавнашни глави, за да изготви следващия епизод.

Противопоставянето на Обама на тази война бе от основно значение да привлече подкрепа като сред редиците на Демократическата партия, така и от нацията изобщо. То контрира критиките за липсата му на опит и прекалена амбиция с доказателства, че той има трезва преценка и принципи.

Само една седмица преди Кери и Хейгъл да гласуват за войната, Обама се изказа против нея на митинг в Чикаго, когато беше сенатор от щата Илинойс, и определи нахлуването като „тъпа война. Прибързана война. Война, основана не не разума, а на страстите, не на принципа, а на политиката.“ При 62 процента от американците в подкрепа на войната по онова време, това бе риск за един постоянен кандидат за по-висока длъжност.

Обаче откакто пое най-високата длъжност, той многократно издигаше на ключови външнополитически постове хора, които са били достатъчно тъпи, прибързани или безпринципни да подкрепят тази война. Вицепрезидентът му Джо Байдън бе един от глашатаите на демократите за войната. Той задържа министъра на отбраната на Буш Боб Гейтс на същия пост и номинира за държавен секретар Хилари Клинтън, която смяташе подкрепата си за войната за най-голямата си уязвимост по време на първичните избори на Демократическата партия. Сега идват Хейгъл, Кери и изборът му за шеф на ЦРУ Джон Бренън, който бе силно замесен в програми за изтезания от времето на Буш и е отговарял за удари с безпилотни самолети.

Президентското управление на Обама продължава да е не толкова нов дискурс спрямо дневния ред на Буш след 11 септември, а по-скоро негово по-тонално чувствително продължение. Когато по време на президентската предизборна кампания той обвини Мит Ромни, че иска да „прави същите неща, които и ние, но да ги казва по-шумно“, той изрече една тъжна истина. Безкритичното му споменаване на военната служба на Кери и Хейгъл във Виетнам като тяхна квалификация да работят за него сега говори много за неспособността на нацията да осъзнае последиците от военните конфликти.

Според Кристофър Гелпи, преподавател по политология в университета Дюк, който специализира в областта на нагласите към външната политика, най-важният фактор, който оформя възгледите на американците за която и да е война е дали смятат, че Америка ще победи. Солипсизъм, опортюнизъм и основно аморалност, решението каква позиция да се заеме не зависи от нарушения на човешки права, цивилни жертви или дори смъртта на американски военнослужещи – а просто от това какви очаквания има за успех.

„Американската общественост е отчасти настроена отрицателно към човешките загуби, но преди всичко е отрицателно настроена към поражението. Можете да наберете подкрепа в САЩ общо взето за всяка военна операция, стига да привлечете достатъчно от нежелаещите поражение хора“, каза Гелпи.

Проблемът с Виетнам не беше етичното разпадане на една политическа култура, която допусна смърт, разрушения и изтезания в толкова огромни мащаби – проблемът беше поражението. Отговорните се придвижват нагоре по стълбицата. Пострадалите са зарязани и забравени. Тези с най-смътните спомени се придвижват по-бързо и по-нагоре. Тези, които настояват да се вземат поуките от миналото или прихващат колективната избирателна амнезия, или биват шкартирани.

Повечето от тези, които гласуваха в подкрепа на войната в Ирак, сега съжаляват за решението си. Хейгъл е по-критичен към Иран и Израел и беше най-противоречив преди Ирак. „Колко от нас наистина знаят и разбират много за Ирак като страна, история, народ, роля в арабския свят? Подхождам към въпроса за Ирак след Саддам и бъдещето на демокрацията и стабилността в Близкия изток по-предпазливо, по-реалистично и малко по-смирено“, каза той. Въпреки това той е жалък пример за усилията на Обама за съвместна работа на двете партии.

В крайна сметка всички те обвиниха лошата разузнавателна информация, слабото водачество и неадекватното планиране. Всички тези проблеми бяха реални. Всички те бяха очевидни още преди войната. Нито един от тях не е приемливо оправдание. Когато имаха възможността да спрат войната, те не го сториха. Въпросите за чуждестранната намеса може да са сложни. Този с Ирак не беше. В морално, военно, стратегическо, политическо отношение това не беше трудно решение.

Повечето хора по света независимо от образование, вероизповедание или националност осъзнаваха от самото начало, че това е лоша идея. Хората на власт, които не можаха или не искаха да го осъзнаят носят отговорността за най-тежката и най-смъртоносна външнополитическа грешка поне от едно десетилетие. Да им се окаже доверие да водят следващата война означава да забравим как се озовахме в последната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.