Турция в битка с Русия за енергийните ресурси

Инсталация за пренос на газ в Турция. Последната битка на енергийната арена между Русия и Турция е за природния газ. Турция иска да използва географското си положение и да стане най-голямата транзитна страна за доставки на газ от Централна Азия за Европа. Снимка: Снимка: Irandaily

В бурните дни след разпадането на Съветския съюз турските националисти мечтаеха да създадат пантюркска империя с новите независими кавказки държави – управлявана, разбира се, от Турция.  През 1992 година, когато посети редица мюсюлмански страни, президентът Сюлейман Демирел разясни на какво се надява: „Сега никой не може да отрече, че има тюркски свят, който се простира от бреговете на Адриатика до Китайската стена“. Турските националисти се възползваха от удобния случай и се надяваха да създадат империя, базирана на преданието, че турската „раса“ е създадена от вълк някъде в Централна Азия.

Идеята беше отхвърлена от тогавашния премиер на Турция Тургут Йозал и от новите независими държави, чиито лидери, както стана очевидно на срещите на върха на тюркскоговорящите народи, все още имат нужда от преводачи, за да се разберат.

След като пантюркските мечти бяха безшумно изоставени, ролята на Турция в региона се промени – от потенциален „повелител“ в енергийна връзка между Кавказ и Европа. През 16-те години независимост на кавказките републики вековните съперници Турция и Русия се борят да докарват огромните доставки на петрол и газ от Централна Азия на западните пазари.

Идването на капитализма позволи на западните петролни компании да инвестират и да увеличат продукцията на местните фирми, които добиват петрол от Каспийско море. Но понеже Каспийско море е заобиколено от суша, беше необходим нов маршрут за износа на течното злато. Русия искаше новият тръбопровод да минава през нейната територия, макар че директното трасе от Баку през Иран до Залива щеше да е най-евтиният вариант.

Турция обаче спечели битката със силната подкрепа на САЩ и построи петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан на стойност 300 милиарда долара. За първи път петрол потече по тръбопровода от Азербайджан през Грузия до турското средиземноморско пристанище Джейхан през миналата година.

В центъра на последната битка между Русия и Турция е природният газ. Турция планира да използва географското си положение, за да стане най-голямата транзитна страна за доставки на газ от Централна Азия за Европа.

Тази мечта обаче беше разбита миналия месец, когато руският Газпром и италианската компания за природен газ Ени се споразумяха за изграждането на 900-километров газопровод по дъното на Черно море между Русия и България, който ще транспортира природен газ от Туркменистан през Казахстан и Русия за Европа. Трасето ще бъде в пряка конкуренция с планирания от ЕС проект Набуко на стойност шест милиарда долара – тръбопровод по дъното на Каспийско море, през Азербайджан, Грузия и Турция, за Европа. Целта на Набуко е най-вече да намали силната зависимост на Европа от руските енергийни доставки.

Битките за конкуриращите се маршрути за газ все още не са приключили, но Турция започна да се безпокои. На енергийна конференция миналия месец в Истанбул турски представители настояха ЕС да окаже повече подкрепа на проекта Набуко. “Необходимо е ЕС да накара страните, които добиват газ, да инвестират (в транскаспийския газопровод),” заяви на пресконференция турският министър на енергетиката Хилми Гюлер.

Турция може да се е отказала от мечтата си да управлява пантюркска империя, но все още е твърдо решена да оправдае имиджа, който й създаде туризмът – като мост между Азия и Европа. И в тази малка част от световната голяма игра за власт, Турция иска да привлече не само туристите, но и природния газ и петрола.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.