Обама и Нетаняху – враждебните съюзници

Асошиейтед прес 

Нетаняху и Обама в Белия дом. Снимка: Белия дом

Президентът Барак Обама ще встъпи във втория си мандат, притискан от партизанска безизходица в управлението, но и от непродуктивни отношения с лидера на Израел – най-солидния съюзник на Вашингтон в размирния Близък изток.

А пъзелът на американско-израелските отношения при Обама и министър-председателя Бенямин Нетаняху, се усложнява все повече.

„Много е объркано. Това са най-проблемните отношения между лидери, които съм виждал за 40 години като наблюдател и участник“, каза Арън Дейвид Милър, изследовател от Центъра „Удроу Уилсън“, работил при шестима държавни секретари и в републикански, и в демократически правителства. Той има сериозно участие в преговори, включващи Израел, Йордания, Сирия и палестинците.

„Не мисля, че вървим към сблъсък, но отношенията ще продължат да бъдат проблемни“, каза той.

Дори и в тази ситуация САЩ рутинно подкрепят Израел, когато голяма част от света е силно критичен към еврейската държава. Например Америка беше сред малкото страни, противопоставили се на успешния опит на палестинците за повишаване на статута им в ООН и не разкритикува израелските бомбардировки на Газа в края на миналата година в отговор на ракетни нападения от малкия палестински анклав.

Редица проблеми тровят съюза.

Нетаняху вероятно ще бъде преизбран на 22 януари – ден, след като Обама ще е положил клетва за втори мандат. Израелският премиер е хардлайнер по въпроса за сключване на мир с палестинците – цел, за която в началото на първия му мандат Обама каза, че стои на първо място в неговия външнополитически дневен ред. От друга страна Нетаняху притиска Вашингтон да възприеме политика, която би довела до военен удар, ако Иран не отстъпи по ядрената си програма – за която мнозина смятат, че цели създаване на атомна бомба. Техеран твърди, че тя е за производство на електроенергия.

Нещата се усложняват и от номинирането от Обама на сенатора републиканец Чък Хейгъл за министър на отбраната.

Смятан за своенравен сенатор с независими позиции, когато представляваше щата Небраска, според мнозина във Вашингтон и Израел той не подкрепя достатъчно еврейската държава. Хейгъл критикува определяното от него като „еврейско лоби“ в САЩ, което накара някои да го нарекат антисемит. Макар да гласува за отпускането на помощ за милиарди на Израел, той също така призова да не се прекъсват отношенията с враговете на Израел – Хамас и Хизбула.

Нещо повече – Хейгъл се противопостави на едностранни американски санкции срещу иранската ядрена програма, за която правителството на Нетаняху смята, че заплашва съществуването на Израел.

Кабинетът на израелския премиер отказа да коментира темата „Хейгъл“ пред Асошиейтед прес в Ерусалим. Но председателят на парламента и член на партията на Нетаняху – Ликуд, Реувен Ривлин каза за АП, че израелците се безпокоят от „изявленията на Хейгъл в миналото и позицията му към Израел“.

Ори Нир, който е председател на „Американци за мир сега“ – еврейска организация с нестопанска цел, лобираща за израелско-палестинско мирно споразумение – каза, че страховете от Хейгъл са неоснователни. „Приказките за антисемитизъм са несправедливи и преувеличени“, каза той.

Възраженията на републикански конгресмени срещу Хейгъл са поредната политическа битка, в която се оплете американското правителство. Споровете за бюджета за малко не доведоха до сериозно увеличаване на данъците, което никой не искаше. Други борби се водят заради орязването на разходи и правомощията на правителството да взима заеми – и двете с ужасяващи последици за икономиката. Новоизбраният Конгрес, в който републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите в Сената, е подобен на предишния, прокарал по-малко закони от който и да било друг Конгрес от края на Втората световна война.

Макар повечето политически спорове да бяха по вътрешни теми, републиканците непрекъснато обвиняваха Обама, че не прави нищо, за да подкрепи правителството на Нетаняху.

Враждебността между Обама и Нетаняху започна от самото начало.

При първата им публична поява заедно в Белия дом през 2009 г. премиерът многозначително отхвърли призива на президента Израел да спре строителството на еврейски жилища върху земя, която палестинците искат за своя бъдеща държава. Обама се отказа от темата, след като стана ясно, че това е загуба на политически капитал у дома и че Нетаняху няма да отстъпи. Неговото правителство продължи да обявява планове за нови селища на палестинския Западен бряг.

В предизборната кампания в САЩ Нетаняху прие съперника на Обама Мит Ромни в Израел, все едно че той вече беше станал световен лидер. Премиерът отрече да подкрепя който и да било от кандидатите, но думите и делата му ясно показваха, че харесва повече Ромни.

Що се отнася до Иран, през септември Нетаняху призова САЩ да очертаят „червена линия“ по иранската ядрена програма, отвъд която Ислямската република ще се изправи пред военни действия. Обама продължава да настоява, че има време за дипломация, но заяви, че няма да подкрепи въоръжен с ядрено оръжие Иран.

„Колкото повече Нетаняху вярва, че Обама е сериозен в намерението да попречи на Иран да се сдобие с атомна бомба, толкова по-добре ще развиват отношенията си“, каза Дейвид Маковски от вашингтонския Институт за близкоизточна политика. „В противен случай вероятността от израелски превантивен удар срещу Иран ще нараства“.

Милър от Центъра „Удроу Уилсън“ каза, че Обама ще е твърде погълнат от битките с Конгреса за бюджета, законодателството за оръжията и други теми, за да губи време в спорове с Нетаняху.

„Дали ще работи за израелско-палестински мирни преговори или ще поеме към война с Иран, имайки предвид всичките му вътрешни предизвикателства?“, попита Милър. „Той ще направи невъзможното, за да избегне война с Иран“.

Според него двамата лидери се раздалечават все повече по палестинския въпрос, но са постигнали известен консенсус по Иран. „През следващите шест до осем месеца не мисля, че президентът ще предприеме нещо по тези въпроси“.

Но Нир от организацията „Американци за мир сега“ каза, че времето за мирно споразумение изтича и палестинците и Израел може да се изправят пред ново въоръжено въстание, като онова, което окървави региона през 2000 г. „Сред палестинците все повече се засилва усещането, че политическо решение е невъзможно, че дипломацията не работи“, добави той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.