Газпром под натиск – лош момент за Южен поток

Асошиейтед прес

Руският енергиен гигант Газпром харчи милиарди, за да разшири вече мащабното си присъствие в Европа. Само че трябва да стъпва внимателно – предлагането на природен газ в световен мащаб силно нараства, а цените спадат, давайки на европейските енергийни компании и бизнеса по-голямо предимство в договарянето на доставките.

На пищна церемония през декември, поставяща началото на строителството на нов газопровод към Европа, Газпром показа, че индустриалната му мощ отговаря на цената на проекта – 16 милиарда евро (20,92 милиарда долара). На брега на Черно море, 600 мили южно от Москва, компанията построи осем масивни палатки със стоманена конструкция, за да подслони руския президент Владимир Путин, шефовете на Газпром и различни европейски партньори – и всичко за двучасова церемония, на която два къси участъка от новия газпровод Южен поток бяха съединени чрез заваряване.

Въпреки цялата обществена възхвала, изсипана върху Газпром по време на събитието, зад кулисите имаше признание, че компанията губи част от влиянието си над Европа. И въпреки че регионът ще остане силно зависим от руския природния газ още десетилетия, позициите му да настоява за по-изгодни цени ще укрепват. Това е така, защото Газпром е изправен пред конкурентен натиск в глобален план на фона на нарастващото производство на газ в САЩ, Австралия, Близкия изток и Африка. С други думи, той повече от всякога се нуждае от Европа.

Роден извън съветското министерство на газа при треската за приватизация в Русия в края на 80-те и през 90-те години на миналия век, Газпром на практика е газовата индустрия в страната, покривайки около 80 % от добива на природен газ там. Компанията, която отчете около 5 милиарда долара чиста печалба за второто тримесечие на 2012 година, държи монопола на руския пазар за износ на газ и може първа да избира кое находище да разработва. Миналата година Газпром е изнесъл близо 238 милиарда кубични метра природен газ по света.

По-голямата част от този износ пристига в Европа. Компанията покрива една четвърт от газовите нужди на 27-членния ЕС, около 124 милиарда кубични метра, според Евростат. Европа все още е обвързана с Газпром, тъй като в момента е почти невъзможно да намери достатъчно газ от други източници, за да замести цялото количество, което компанията изнася.

Газопроводът Южен поток – съвместно финансиран от Газпром, италианската Eni, френската EdF и германската Wintershall – бе замислен през 2007 година. Предвижда се Южен поток да започне да функционира през 2015 година и да транспортира до 63 милиарда кубични метра руски газ годишно до Балканите, Австрия и Италия.

Само че пазарът на природен газ драстично се промени откакто се появи идеята за Южен поток. Запасите от природен газ и експортните съоръжения никнат по целия свят. Европейски енергийни групи вече започнаха да внасят газ от Катар и ще имат възможност да избират измежду все повече доставчици с пускането в действие на още съоръжения.

През последните няколко години Газпром е замесен в спорове с европейските си клиенти във връзка със своята ценова политика. Големите европейски енергийни компании – като германската E.ON, френската GdF Suez и полската PGNiG – са недоволни от твърдите, според тях, договорни условия: високи тарифи, обвързани с цените на петрола и клаузата „вземай или плащай“ (take-or-pay), която принуждава енергийните дружества да купуват обемите, от които те може и да нямат нужда.

През 2012 година Газпром изнесе газ за Европа при средна цена от 381 долара за 1000 кубични метра – или 10,88 долара за 1000 кубични фута. Това е повече в сравнение с двата най-важни репера за сравнение, Великобритания и Амстердам, които имат средни цени за газа съответно от 9,47 долара за 1000 кубични фута и 9,42 долара за 1000 кубични фута, според световния доставчик на енергийна информация Platts.

През първата половина на 2012 година Газпром плати около 133 милиарда рубли (4,3 милиарда долара) за „отстъпки с обратно сила“ (отстъпки, влизащи в сила по-рано от договарянето им – бел. ред.), за да уреди тези спорове за договори с клиентите си, сочи неговият корпоративен отчет. А европейците искат още.

Паоло Скарони, главен изпълнителен директор на италианската Eni, която притежава 20 % от Южен поток, заяви, че неговата компания няма да се нуждае от толкова много газ от Газпром тази година, колкото е задължена да купи според клаузата „вземай или плащай“ заради слабите пазарни условия.

Миналата година Eni успя да си издейства по-ниска цена от Газпром и Скарони заяви пред АП, че не вижда „никакви причини те да не променят цените в бъдеще и да ги приспособяват към пазарните условия“.

„Руският газ би трябвало да е изключително евтин за производство, така че ще се конкурира с всеки газ в света“, отбеляза той.

Една от най-големите дългосрочни заплахи за Газпром идва от САЩ, където газовата индустрия се разраства бързо благодарение на усъвършенстваната напоследък сондажна техника, известна като „фракинг“, позволяваща да се извлича газ от подземни шистови залежи.

През 2012 година американското производство на природен газ нарасна до рекордните средно 1,78 милиарда кубични метра (63 милиарда кубични фута) дневно, според Службата за енергийна информация в САЩ. Това е увеличение с 24 % от 2007 година, когато сондите най-напред започваха да извличат огромни газови запаси от шистови формации под няколко американски щата. САЩ, за които някога се предполагаше, че се нуждаят от допълнителен внос на природен газ, сега се очаква до няколко години да станат износител.

Това е голям обрат спрямо преди пет години, когато Газпром снабдяваше с втечнен природен газ американския пазар. Международната агенция за енергия (МАЕ) очаква американското производство на газ да се увеличи, настигайки Русия през 2017 година.

„Бумът на шистовия газ в Северна Америка и особено в САЩ има двустранен ефект за Газпром“, коментира Андрю Неф, старши енергиен анализатор в IHS Energy. Компанията не само губи един потребител, но и трябва да намери къде да продава газа, заделян за САЩ.

Освен това Неф предупреждава, че „северноамериканският износ на втечнен природен газ има потенциала да се конкурира с руския газ“.
Газопроводът Южен поток на Газпром се строи, за да осигури газови доставки на Русия за Европа след поредица от конфликти с Украйна, на която в момента Газпром плаща около 2 милиарда долара транзитни такси годишно.

През 2006 година Русия спря доставките си за Украйна, след като двете страни влязоха в конфликт заради цената на газа и таксите за транзит. Русия продължи да доставя газ на ЕС през Украйна. За да се справят с период на тежка зима, украинците обаче източваха част от тези доставки. В резултат европейските потребители започнаха да отчитат рязък спад на доставките.

Спорът ескалира през зимата на 2009 година, когато Газпром отново спря доставките за Украйна, след като преговорите за нов газов договор се провалиха. Европа пак започна да усеща спад в доставките. И макар този път Украйна да отричаше, че е източвала руски газ, десетки милиони европейци бяха оставени без газ за три седмици в дълбока зима.

Минавайки през Балканите, Австрия и Италия, Южен поток ще избягва Украйна, която ще продължи да получава своите доставки по сегашния газопровод, но няма да взема допълнителните транзитни такси.

Анализаторите обаче са обезпокоени, че Газпром може да прекали с газопроводите си. Освен проекта Южен поток, през октомври компанията откри Северен поток – нов газопровод по дъното на Балтийско море, свързващ директно Германия с огромни сибирски запаси от природен газ, с капацитет от 55 милиарда кубични метра. Изграждането на Южен поток и разширяването на Северен поток ще означава, че капацитетът на Газпром ще превиши очакваното търсене с 50 до 100 милиарда кубични метра, според оценки на анализатори.

Алексей Кокин, петролен и газов анализатор в московската инвестиционна банка Уралсиб, е скептично настроен към аргументите в подкрепа на Южен поток, допълвайки, че за Газпром и останалите инвеститори проектът „е доста голяма загуба“ на капиталови разходи.

„Газпром изглежда е избрал лош момент за Южен поток“, казва Неф от IHS Energy.

Представители на Газпром обаче защитават обвързания с Балканите газопровод въпреки изчислената му цена от 16 милиарда евро (20,6 милиарда долара).

„Ако не беше изгодно за партньорите ни, нямаше да продължим с този проект“, заяви през декември главният изпълнителен директор на Газпром Алексей Милер.

Милер обясни, че Газпром ще пести много пари, като не се налага да плаща по 2 милиарда долара транзитни такси на Украйна: „С Южен поток ще плащаме тези транзитни такси на себе си“, пошегува се той.

Освен че се бори да запаси влиянието си в Европа, Газпром води битка и на политическия фронт в региона. Официални европейски представители предупредиха Газпром, че ще трябва да позволи на производители на газ от трета страна да използват Южен поток в съответствие с европейските закони, забраняващи на доставчиците да притежават транзитни съоръжения като тръбопроводи. Газпром и европейските му партньори в проекта лобират Южен поток да бъде изключен от закона.

Срещу компанията се води освен това разследване в ЕС, за да се установи дали е нарушила правилата за конкуренция, обвързвайки цените на газа с цените на петрола.

Путин силно разкритикува енергийната регулация в ЕС, когато седна на преговори с европейските лидери в Брюксел през декември миналата година. „Това създава объркване и подкопава доверието в нашата взаимна работа“, заключи той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.