СофияПловдивВарнаБургасРусе

Във или извън ЕС? Въпрос и за британските еврофили

САЩ и Германия са прави да предупреждават Великобритания да не напуска ЕС. Но те грешат, като са противопоставят на референдум. Той може да създаде известна краткосрочна несигурност, но в дългосрочен план ще реши въпрос, който от години тормози британците.

Въпреки че премиерът Дейвид Камерън почти изключи възможността за референдум при този парламент, той вероятно ще използва дългоочакваната си реч за отношенията с Европа в края на тази седмица, за да предложи плебисцит след парламентарните избори. При условие, че либералдемократите вече се обявиха за вот по въпроса „вътре или вън“, изглежда духът е изпуснат от бутилката.

През уикенда Ед Милибанд каза, че обещанието за референдум е „последното нещо, което трябва да правим“, но аз съм убеден, че проевропейците, както и евроскептиците, трябва да приветстват възможността за дебати по предимствата на членството на Великобритания в ЕС. Без категоричен вот британските дисфункционални отношения с Европа никога няма да се подобрят.

Изминали са близо 40 години от референдума през 1975 г. Оттогава институцията се е променила рязко. Други страни, сред които Дания, Ирландия, Испания, Холандия, Франция и Швеция, подновиха чрез референдуми съгласието на своите граждани с някои от големите разширявания на правомощията на Брюксел. Не и Великобритания.

Камерън каза: „Вярвам, че Великобритания действително има европейско бъдеще“. Но безгржието, с което той заиграва с една по-евроскептична позиция на опозицията, означава, че той се чувства длъжен да настоява за нереалистично „репатриране“ (връщане) на правомощия, включително по социални и трудови въпроси. Камерън има горе-долу толкова шансове да постигне това, колкото има да получи публичен израз на обич от лондонския кмет.

Защо тогава другите 26 страни членки трябва да позволят на Великобритания да си избира собстевни уникални пазарни правила?

Вместо да си губи времето с това шоу, премиерът трябва да гради алианс с други страни членки за фундаментална реформа на ЕС. Докато само един от 20 избиратели смята Европа за един от главните проблеми за Великобритания днес, проучване на Института за изследвания на публичната политика показва, че когато въпросът е да се направи оценка, реакцията е остро емоционална. На британците им е дошло до гуша от усещане за законова намеса, от непрозрачния характер на решенията, разходите за еврочленството и високата имиграция.

Тези нагласи са отчасти последица от дълбоко евроскептичната британска преса, но също и продукт на елитарната култура и разкъсаните демократични връзки на Брюксел. Междувременно, проевропейските гласове се боят да се застъпят за реформа от страх да не засилят негативните настроения. Тази стратегия осезаемо се провали.

Съставянето на следващата Европейска комисия през 2014 г. представлява нова възможност да се подобри нейната демократична отчетност. Натискът за единен глава на институциите на ЕС с мандат, осигурен от Европейския парламент, се засилва и трябва да бъде подкрепен. Британският комисар баронеса Аштън трябва да се появява по-редовно пред парламентарни комисии в Уестминстър.

Еврокомисията трябва да предприеме радикална програма за по-добра регулация, за да гарантира, че законите, които са остарели, ще бъдат премахнати и ще се прави повече, за да се проверява доколко са полезни новите правила. Междувременно, Обединеното кралство трябва да помогне на ЕС да пренасочи енергията си към глобални проблеми, където колективната му тежест е по-голяма от сбора на отделните му части – като климатичните промени и тероризма.

Премиерът е прав да настоява за по-малък бюджет на ЕС, но неговото структуриране е далеч по-важно от размера му. Разхищенията за земеделски субсидии трябва да бъдат орязани и повече да се харчи за иновации, растеж и общоевропейски инвестиционни проекти. Въпреки че е печеливша политика да се предоставят „структурни фондове“ за по-бедните страни от ЕС, Великобритания няма особена полза да субсидира по-бедните части на Германия.

Съществен напредък в тази насока би довел до по-добре функциониращ ЕС и би направил по-вероятен вотът за оставане в него – нещо, което Камерън твърди, че иска.

И напротив, да налага своя план за „репатриране“ на правомощията от Брюксел, и след като той се провали, да се застъпва за оставане в Европа, е все едно подарък за онези, които искат излизане. Във всеки случай евроскептиците срещат трудности да обяснят защо за Великобритания би било по-добре да е вън от ЕС.

Глобалното влияние на Великобритания ще отслабне, ако не останем част от нашата регионална група. През 2000 г. ние бяха четвъртата икономика в света. Според прогнозите до 2020 г. ще бъдем девети, изпреварени от Китай, Индия, Бразилия и Русия, както и от Франция. ЕС, напротив, ще остане в челната четворка в света през следващите десетилетия.

Икономически изразено, излизането от ЕС ще съкрати БВП с 2,25 на сто. Ще понесем загуби от новите търговски сделки с бързо развиващи се страни като Индия и ще бъдем принудени да влезем в продължително предоговаряне с десетки други. Нашата привлекателност като дестинация за чужди преки инвестиции ще намалее.

Швейцария и Норвегия често биват давани като пример за различни отношения с ЕС, въпреки че правят вноски в бюджета на съюза и приемат много от правилата му, без да имат думата при тяхното формулиране. Даже норвежкият външен министър предупреди миналата седмица Великобритания да проучи „потенциалните негативни страни“ на напускането.

Обществото чува всичко това. Анкета на YouGov през уикенда показа, че според много избиратели Великобритания ще се влоши икономически и ще има по-малко влияние в света, ако излезе от ЕС.

Нервността на нашите съюзници и едрия бизнес относно референдума е напълно разбираема, но те трябва да прояват хладнокръвие. Ако поддръжниците на ЕС искат да спечелят спора, те трябва да пледират за демократична реформа и категоричен референдум, а не да бъдат плахи защитници на статуквото.

БТА

* Уил Стро е помощник-директор на Института за изследвания на публичната политика и автор на „Да останем вътре: план за реформа за Великобритания и Европа“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.