Ултраортодоксалните евреи искат важна роля в израелското правителство

Франс прес

Хиляди ултраортодоксални евреи протестират в Йерусалим срещу закона за военна служба. Снимка: от тв екрана

По демографски причини броят на ултраортодоксалните еврейски избиратели непрестанно расте, така че те се надяват да добият по-голямо влияние и тежест при сформирането на бъдещото израелско правителство.

Членове на досегашната коалиция на премиера от десницата Бенямин Нетаняху, ултраортодоксалните партии ШАС (сефарадска, с 11 места в парламента) и „Обединен юдаизъм на Тората“ (ашкеназка, с 5 места), смятат да укрепят позициите си на парламентарните избори на 22 януари.

Двете формации искат най-вече да попречат на следващото правителство да подложи на гласуване закон, задължаващ младите ултраортодоксални евреи да се зачисляват на военна служба – един от приоритетите на Авигдор Либерман, главният съюзник на Нетаняху, с когото съставиха обща изборна листа

Духовният водач на ШАС – 92-годишният равин Овадия Йосеф, който миналия уикенд постъпи за кратко в болница – заплаши да посъветва младите си последователи да напуснат Израел, ако се приеме закон, който пречи на учениците от „йешива“ (висшите религиозни учебни заведения, в които се изучава Талмудът) да продължат обучението си.

Сегашната система дава възможност на тези десетки хиляди ученици да отложат военната си служба, като се ангажират да не работят, а само да учат.

Няколко партии предлагат реформа, която би задължила правителството да гласува закон за зачисляване на ултраортодоксални евреи в армията или на цивилна служба.

Днес обаче ултраортодоксалните партии са изправени пред други предизвикателства. Въпреки присъствието си в правителството, ШАС – традиционен защитник на най-онеправданите – не успя да попречи на неколкократното повишаване на цените на основните хранителни стоки, от което от четири години страда най-бедната част от населението.

Има опасност някои от тези избиратели да се пренасочат към десноцентристката Партия на труда („Авода“), яхнала огромната вълна на социалния протест от лятото на 2011 г., докато други биха могли да се ориентират към религиозната националистическа партия „Еврейски дом“.

Освен това, според допитванията, ултраортодоксалният електорат е стабилен независимо от демографския ръст на общността, която наброява около 900 000 членове (един на десет израелци), но едва половината са на възраст да гласуват.

„По различни причини голяма част от ултраортодоксалното население вече не гласува за партиите, които би трябвало да го представляват“, обяснява Мени Шварц, директор на радиото на общността „Хакол Хареди“.

Хиляди „харедим“ („богобоязливи“, както наричат ултраконсервативните юдеи) не гласуват поради ожесточен антиционизъм или поради политическо разочарование, или пък избират нерелигиозни партии, като дясната „Ликуд“ на Нетаняху, подчертава Шварц.

На последните първични избори в „Ликуд“ „мъже в черно“ гласуваха със стотици, демонстрирайки еволюция в начина на мислене в тези силно традиционалистки среди.

За да спечелят гласове, ултраортодоксалните партии вече не се колебаят да водят кампания сред светските избиратели. Водачът на „Обединен юдаизъм на Тората“ Яков Лицман – заместник-министър на здравеопазването – си приписа заслугата за приетия наскоро закон, предлагащ безплатна стоматологична помощ за деца до 12 години.

Колкото до ШАС, чийто представител оглавява министерството на строителството и жилищната политика, в предизборните си клипове тя се хвали с построяването на хиляди жилища.

В крайна сметка обаче тяхното политическо бъдеще зависи от „Биби“ Нетаняху, който почти сигурно, според проучванията, ще състави бъдещото правителство.

Ако спечели нов мандат, Нетаняху ще има две възможности: да сформира коалиция или с ултраортодоксалните партии и „Еврейски дом“, осигурявайки си мнозинство от 65 до 70 (от общо 120) депутати, или с центристките партии, които ще придадат не толкова крайна окраска на правителството, но ще настояват за подновяване на преговорите с палестинците.

„Нищо не е решено преди преговорите за съставяне на следващото правителство“, отбелязва Мени Шварц.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.