Грандиозна катедрала всява раздор в Букурещ

Проектът за катедрала в Букурещ. Снимка: официален сайт

Грандиозният проект на Румънската православна църква да издигне огромна катедрала в Букурещ шокира доста румънци в период на икономии и на затягане на коланите, тъй като плановете се уповават до голяма степен на държавно финансиране.

Румънската православна църква не знае какво е криза. Въпреки лечението на мерките за икономии, предписано на страната, църквата мечтае за една катедрала, която да бъде несравнима и разчита на подкрепата на държавното финансиране, за да материализира тази своя мечта. Началото на проекта беше поставено в началото на първото десетилетие на 21 в. от патриарх Теоктист, починал през 2007 г.

Реализирането на проекта за Катедралата на Избавлението на румънския род обаче се сблъсква с трудности. Строителните дейности така и не преминаха отвъд етапа на полагането на основите. Така че сега една огромна яма зее насред терена от 11 хектара в сърцето на Букурещ, между фараонския палат на Чаушеску, превърнал се в седалището на парламента, и един шикозен площад.

Висока 120 метра, бъдещата катедрала, която има амбициите да приютява до 5000 богомолци, трябва да бъде допълнена от библиотека, хотел за поклонниците и резиденция на главата на Румънската православна църква, патриарх Даниел. Цената й, изчислена в началото от Църквата на 400 милиона евро, преди да бъде понижена на 110 милиона евро, в действителност възлиза на 1 милиард евро, според различни неправителствени организации, които се противопоставят на проекта. Така в тези времена на икономии катедралата поражда естествено коментари.

„Онова, което ни шокира, не е този проект, колкото и главозамайващ да е той, а фактът, че той е финансиран в голямата си част с държавни средства“, обяснява Тома Патрашку, заместник-председател на Асоциацията на привържениците на светските устои на държавата и на хуманистите в Румъния.

Тази гледна точка се споделя от доста хора. Допитване от 2011 г. на фондация „Сорос“ показа, че в действителност въпреки че 61 процента от румънците подкрепят проекта за изграждането на нова катедрала, 58 процента са враждебно настроени към идеята за финансовото участие на държавата в този проект.

През 2010 г., за да се успокоят духовете, Църквата се ангажира да вземе банков заем. Обещание, което не беше изпълнено. Така, че кой ще плаща сега? Патриархът не е много красноречив относно източниците на финансиране. И с основание. Според Тома Патрашку патриархът е събрал до този момент едва 2 милиона евро от частни дарители и 10 пъти повече държавни средства. Без да броим самия терен, подарен от държавата – едно изключително парче земя, което караше мнозина специалисти по недвижими имоти да точат лиги.

В Румъния отношенията между Православната църква към която спадат 89 процента от населението и държавата винаги са били двусмислени. Преследвана по времето на комунизма, Православната църква или най-малкото нейните ръководни кадри, са сътрудничили тясно на бившия режим. След падането на комунизма това двусмислие не беше забравено.

Икономическите дейности на Църквата в Румъния са освободени от данъци и държавата, въпреки че по конституция е светска, плаща заплатите на свещениците и на преподавателите по вероучение. В Румъния, както и в Полша, Църквата е показател за идентичност и въпреки, че е ултраконсервативна по обществените въпроси (тя наскоро породи яростна полемика заради отказа за църковно погребение на режисьора Серджу Николаеску), тя се ползва с влияние, към което политическата класа е чувствителна. За да се спечели подкрепата на Църквата в период на избори, политическите партии независимо от тяхната политическа ориентация, си съперничат по щедрост.

Миналия ноември патриарх Даниел например изрази благодарността си както към бившия премиер Емил Бок (десноцентрист), така и към Виктор Понта, настоящия премиер социалдемократ, заради тяхната подкрепа за проекта за катедралата в Букурещ. През юни 2011 г. с приближаването на общинските избори и докато рецесията беше в разгара си, кметът на Букурещ Сорин Опреску обяви дарение за Църквата от 2 милиона евро. Кралски подарък, който последва подаръка за същата сума отпреди няколко месеца на тогавашното правителство. Тези прояви на щедрост предизвикаха гнева на гражданските сдружения.

Църквата не се отказа обаче от проекта за катедралата. Според Тома Патрашку, кметът на Пети район в Букурещ също е бил заставен да направи дарение за проекта. А през декември патриархът пък е изпратил писма на общинските съветници на 41-те окръга на страната да наберат нови субсидии.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.