Франция се готви за продължително присъствие в Мали

Ройтерс

За пет дни милосърдният жест на Франция да се притече на помощ на Мали, за да не позволи на свързаните с Ал Каида ислямисти да превземат столицата, я докара до обещанието да остави там войниците си, докато бившата й западноафриканска колония не си стъпи отново на краката.

Точно колко ще отнеме това, е трудно да се каже. Но най-новата африканска война вероятно ще доведе до продължително присъствие на Франция, чиято изходна стратегия ще зависи до голяма степен от съюзници, които тепърва трябва да докажат, че са готови за битката.

„Трябва да свикнем с идеята, че се впускаме във важна мисия заедно с малийските и африканските сили“, каза министърът на отбраната Жан-Ив льо Дриан.

Крайният резултат може да предопредели ролята на Франция в Африка за десетилетия. В най-добрия случай това е шанс за спасяването на страна, дестабилизирана от притока на оръжия след войната през 2011 г. в близка Либия, която Париж помогна да започне при управлението на бившия президент Никола Саркози.

Но ако нещата се объркат, може да натовари Франция с бремето на обвинения в неоколониализъм на един континент, който тя желае за търговски партньор, за да стимулира собствената си отслабваща икономическа жизнеспособност.

Когато Франция започна въздушните удари срещу бунтовниците миналата седмица и изпрати сухопътни сили, правителството подчерта, че иска бързо да предаде щафетата на съседите на Мали. Вчера обаче президентът Франсоа Оланд обяви, че Франция ще остане достатъчно дълго, за да отърве Мали от бунтовниците и да гарнтира стабилност.

Тази дългосрочна цел не противоречи непременно на изявлението на външното министерство по-малко от час преди това, което настояваше, че главният приоритет на Франция е да предаде официалното ръководство на войната срещу ислямистките бунтовници на африкански сили възможно най-скоро.

Но тя показа, че Франция предвижда три фази: многоседмична, главно въздушна кампания, за нанасяне на тежки поражения на врага в северната му крепост, дискретна, но решителна подкрепа за африканските войници в кървавата сухопътна война за връщането на главните северни градове, и накрая, стабилизираща мисия с отворен край, за да защити шестте хиляди свои граждани, живеещи в страната, и да гарантира, че хаосът няма да се върне. Само ако всичко мине добре. Но на всеки етап Оланд, който се впуска в първия си военен конфликт, откакто пое властта през май, ще се сблъсква с неизвестни, които могат да провалят графика.

Франция хвърли в Мали елитни войски и модерна техника, включително самолети „Рафал“ и „Мираж“, и бързо блокира настъплението на бунтовниците на юг и унищожи много от оперативните им бази, гориво и муниции с въздушни удари на север .

Париж може да разчита на разузнавателни данни от своите безпилотни самолети за наблюдение „Арфан“ (Harfang – „бяла сова“). Предислоцирани бяха 800 войници, някои от тях от мисиите в Чад и Кот Д’Ивоар. Други, включително части, калени във войната в Афганистан, ще повишат общия брой до 2500.

Франция обаче е непреклонна, че иска да отстъпи ръководството на операцията на силите, обещани от страните от Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) и на малийските сили, които Европейският съюз обеща да обучи до стандартите за бойни действия..

Нито ЕКОВАС, нито ЕС са известни с бързи решения или бързо изпълнение на терена.

„Имаме някои транспортни и логистични проблеми за уреждане „, заяви говорител на френското външно министерство, признавайки факта, че много африкански страни просто нямат въздушен транспорт, за да превозят войниците си до военната зона.

Помощта от съюзници от НАТО като Великобритания, САЩ, Германия, Белгия, Канада и Дания означава, че първите африкански войски би трябвало да започнат да пристигат в Мали до дни и контингент от 3000 души на ЕКОВАС може да се събере през следващите няколко седмици.

Но ще минат седмици, преди тренировъчната мисия на ЕС да започне да дава резултат, дори ако страните членки успеят да се договорят в края на тази седмица да ускорят разполагането на своя военен персонал.

„При най-добрия сценарий бихме могли да имаме решение за започването на мисията около средата на февруари“, каза дипломат от ЕС, допълвайки, че тогава само ще започнат да пристигат инструкторите, а не самите бойни действия.

Но ако приемем, че Франция успее да отстъпи официално ръководството на африканските сили относително скоро, дори по-големите контингенти ще изпитват трудности в една пустинна военна зона далеч от терена на тропическата савана, който познават най-добре.

„Цялата работа е истинска каша. Нямаме никакви войници с опит при тези екстремни условия, дори как да не допускат всичкия този пясък да проникне в техниката им“, каза високопоставен правителствен съветник в Нигерия, която е обещала контингент от 900 души. „Изправени сме пред калени в битки противници, кооито живеят в тези дюни“.

Подсилени от либийските оръжия, изнесени от складовете на Муамар Кадафи, когато бомбардировки на НАТО помогнаха за свалянето му от власт, ислямистките бунтовници все още държат централните градове Кона и Диабали, превзети миналата седмица.

Свалянето на френски хеликоптер през първия ден на въздушните удари показа, че те може би разполагат с преносими зенитни ракети, изстрелвани от рамо, с които да поразяват ниско летящи машини.

„Дори когато африканската операция започне, французите няма да излязат от картинката. Те ще предложат въздушна подкрепа и несъмнено единични удари“, каза Брюно Тертре от базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания.

Макар че френската въздушна мощ ще даде на съюзниците им солидно предимство пред техния придвижващ се с пикапи враг, това няма да замести необходимата накрая сухопътна война.

Базираният във Великобритания експерт по Сахара Джереми Кийнан предложи възможен сценарий, според който френските войници ще се интегрират в африканските части и дискретно ще ги насочват през заключителния етап, за да ис върнат и задържат северните градове Гао, Тимбукту и Кидал.

„Рано или късно се налага да се изпратят сухопътни сили да разчистят кашата – а тя може да е много голяма“, каза той. „На практика Франция ще командва парада“.

Още по темата: Френската интервенция в Мали устройва Съединените щати

Дан де Люс
Франс прес

Френската военна интервенция срещу въоръжените ислямисти в Мали е удобна за Вашингтон, който не е склонен да се въвлича пряко в нов конфликт, предпочитайки да се ограничи с логистична помощ и обучение на малийската армия.

Пентагонът обеща веднага щом се уредят правните въпроси около подкрепата за военна операция да предостави транспортни самолети, зареждане с гориво във въздуха и разузнавателни самолети в помощ на френската инициатива.

Американските представители обаче дадоха ясно да се разбере, че правителството на Обама не смята да се ангажира в по-голяма степен в нов конфликт в момент, когато САЩ започват „да виждат светлина в тунела“ в Афганистан.

„Съединените щати много внимават да не се впуснат в нова сложна операция, представена като много по-лека, отколкото е в действителност“, обяснява Стефани Пезар, експерт в „Ранд корпорейшън“.

„Те не искат да поемат риска да затънат в нов фронт, който несъмнено за тях не представлява висш стратегически интерес“, допълва тя.

Наред с това САЩ изглеждат напълно доволни от френската интервенция и споделят позицията на Париж по въпроса, както съобщи Белият дом.

Вашингтон дори приветства френската интервенция. „Поздравявам Франция за предприетите действия“, заяви американският министър на отбраната Лион Панета в самолета на път за европейската си обиколка.

Оценявайки като „абсолютно ключово да се спре настъплението на терористични групи на юг“, Държавният департамент също заяви вчера, че гледа „много благосклонно“ на френската военна операция.

„Ние вече им предоставяме разузнавателна информация и проучваме подробно въпроса за въздушния транспорт“, уточни неговата говорителка Виктория Нюланд.

Председателят на Комисията по външни работи в Камарата на представителите Ед Роуз, от своя страна, изрази задоволство от факта, че „Париж разбира какви са залозите“ в района и се е намесил. Неловко положение за Пентагона

За Вашингтон ислямисткият пробив, довел до френската интервенция, повдига въпроса за ефикасността на политиката му за контриране на екстремистките групировки в Африка чрез обучаването на местни армии.

САЩ се надяваха, че са съдействали за появата на ново поколение малийски офицери, но някои обучени части дезертираха, заедно с оръжието и целия си обоз, при ислямистките бойци.

През март 2012 г. офицер, обучен от Вашингтон – капитан Амаду Саного – оглави държавен преврат в Мали, принуждавайки американците да преустановят военната си помощ.

Това беше доста притеснително за Пентагона. „Бях дълбоко разочарован, че обучен от нас военен участва в свалянето със сила на законно избрано правителство. Не можем да определим това другояче освен като недопустимо“, довери през декември миналата година генерал Картър Хам, оглавяващ африканското командване на американските сили.

Малийските събития охладиха желанието на Пентагона да се ангажира в по-голяма степен на място, при положение че воюва на различни фронтове повече от десетилетие.

„Съединените щати, които участваха в обучението на малийската армия известно време, са наясно какви са способностите й и каква работа остава да се свърши“, казва Стефани Пезар.

Заплахата от страна на „Ал Каида в ислямския Магреб“ (АКИМ), която Вашингтон смяташе за относителна, обаче придоби ново измерение слез смъртта на посланика на САЩ в Либия през септември миналата година, а американците осъзнаха, че след рухването на режима на Кадафи АКИМ е укрепнала и е сложила ръка върху либийските оръжейни запаси.

Благоразумието на САЩ датира отпреди настъпление към Южно Мали на ислямистите, довело до френската намеса, напомня Стефани Пезар. „Това промени доста неща и би могло да промени и американските виждания“, казва тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.