Икономическите връзки могат да спасят Арабската пролет в Африка

Блумбърг

Две години след свалянето от власт на тунизийския президент Зин Абидин Бен Али икономическият императив за политическата стабилност в Северна Африка изисква смело и новаторско мислене. Една идея, която заслужава повече внимание, е насърчаването на регионалната икономическа интеграция.

Търговията между страните от Магреб – Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Мавритания – е 3% до 4% от целия им стокообмен, а това прави региона вероятно най-малко интегрирания в света. Преодоляването на този неуспех би помогнало да се отворят граници или би позволило по-голяма ефективност, икономическо разнообразяване и мащабни икономии, като се задействат силните страни на всяка държава – човешки и природни ресурси.

Тунис например има излишък от квалифицирана работна сила, както и от работници на физическия труд. На Либия й липсват квалифицирани кадри, но пък разполага с най-големите африкански петролни резерви и трябва да изпълни огромен проект за възстановяване. Алжир има природен газ и се опитва да разнообрази икономиката си. Мароко се представя най-добре в селското стопанство.

Интегрирането на тези често допълващи се силни и слаби страни е стратегическа цел, която трябва да започне от Тунис и нейните съседи Либия и Алжир преди в крайна сметка да обхване цяла Северна Африка. Това не може да бъде постигнато бързо, но може да се окаже преобразяващо за региона в процес на преход.

Национална стабилност

Всеки успех би трябвало да започне с развитието на стабилна и отворена икономика на Тунис. Коалиционното правителство начело с ислямистката партия „Ан Нахда“ („Възраждане“) все още не е показало, че е способно да се справи със задачата да управлява прехода, постигайки икономически растеж, справяйки се с неравенството и борейки се с корупцията.

Ако Тунис иска да укрепи демокрацията си, то лидерите на „Ан Нахда“ ще трябва да се придържат към някои основни правила: да отхвърлят насилието, да отстояват върховенството на закона, да спазват свободата на словото, вероизповеданието, събирането и сдружаването, а също така да защитават правата на жените и малцинствата. Същевременно предимно светската опозиция ще трябва да поддържа открит диалог с правителството, за да се избегне поляризация на обществото, което евентуално би довело до кървави сблъсъци.

Въпреки значителните предизвикателства ние сме на мнение, че тунизийската еволюция към демокрация ще продължи, ако икономиката не се срине. Най-спешните приоритети са справянето с високата безработица сред младежите, която според Международния валутен фонд е 30 %, и преодоляване на продължилото десетилетие бездействие, което причини голямото неравенство между развитите крайбрежни райони на Тунис и икономически слабата вътрешна част на страната. Допълнителните мерки включват ускоряване на пазарните реформи, изграждане на институции и подобряване на пазарите на труда, които са белязани от значителна закостенялост и несъответствия в квалификацията.

Всичко това е постижимо. Ситуацията е назряла за свежо, смело мислене и старата голяма идея за икономическата интеграция на Магреб може да помогне. Значителната регионална търговия би дала възможност страните от Северна Африка да предоставят конкретни дивиденти на гражданите и да засилят народната подкрепа за новите институции.

За съжаление никое от правителствата в региона все още не е прегърнало идеята, което не е изненадващо. През 90-те години САЩ насърчаваха регионалното сътрудничество в Магреб като начин да се привлекат инвестиции и да се активизира търговията. Идеята се препъна заради липсата на интерес от Мароко и по-специално Алжир, където продължаващият териториален спор за Западна Сахара блокира сътрудничеството.

Научени уроци

За да не се повтори този неуспех, усилията, насочени към интеграция, трябва да започнат там, където имат най-големи шансове за успех – в Тунис и Либия – две страни, чиито лидери имат нужда от нови идеи и не са в плен на миналото. Частните компании са готови да поемат инициативата и могат да използват наученото от подобни платформи на други места.

Например Business Advisory Council for Southeastern Europe има полезен опит от усилията си да стимулира търговията между съперниците Гърция и Турция и да помогне за новото интегриране на икономиките от бивша Югославия и съседите й, след разпадането на страната при жестоките войни през 90-те години. Членове на Business Advisory Council for Southeastern Europe са 35 инвеститори и главни изпълнителни директори от целевия регион и от съседните му територии.

Няма да бъде лесно. Основният граничен пропускателен пункт между Тунис и Либия е затворен през последните седмици заради протести, често придружени с насилите, в град от тунизийска страна, заради липсата на икономическо развитие. Ако съперниците на Балканите можаха да премахнат политическите бариери, които блокираха търговията и инвестициите, защо Северна Африка да не може да стори същото?

Главната задача ще бъде да се ангажират бизнес лидерите, представителите на гражданското общество и политиците, и да бъдат образовани какво може да донесе икономическата интеграция. След това трябва да последват специфични трансгранични усилия, за да се разшири подкрепата за икономическата интеграция отвъд Тунис и да се изградят регионални отношения. Ще бъдат необходими и широки кампании, с които да се обединят хората от целия регион за по-нататъшен диалог и изграждане на отношенията. Ще отнеме години упорита работа.

Мозъчният тръст Le Club de Tunis например започна инициатива, целяща да стимулира регионите от двете страни на тунизийско-алжирската граница да започнат да правят бизнес и да сключват споразумения помежду си. Същевременно German Marshall Fund of the United States започва през декември проект за обединяване на организации с нестопанска цел от страните от Близкия Изток и Северна Африка.

Ръководителите на компании от частния сектор се нуждаят на първо място от това правителствата да хармонизират трудовите закони и инвестиционните кодекси в региона, като се започне с Либия и Тунис. Това са две стъпки, които ще позволят ползите от икономическата интеграция да се придобият конкретен израз. Важно е и да се укрепи банковият сектор на всяка страна, да се намалят изискванията за гаранции в кеш за предоставяне на кредити на търговци и да се уеднаквят процедурите за плащания. Всичко това е изпълнимо, ако има политическа воля. Частният сектор трябва да покаже пътя на правителствата.

Преди повече от век САЩ помогнаха на Европа да преодолее опустошението и разделението от войната, насърчавайки икономическата интеграция между бившите врагове. За Северна Африка един публичен ангажимент за икономическа интеграция като стратегическа цел ще създаде нова движеща сила за интелигентно определяне на икономическите политиките и с течение на времето би допринесло съществено за регионалния мир и стабилност.

БТА

*Гази Бен Ахмед е съосновател на Le Club de Tunis и ръководи представителството на German Marshall Fund в Близкия Изток и Северна Африка. Елън Лейпсън е президент и главен изпълнителен директор на Stimson Center във Вашингтон.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.