Чалгата – болестта на България

Димо Райков. Снимка: личен архив

България е болна. Много болна…

Реакцията по повод дадени милиони от Европейския съюз с одобрението на Министерството на икономиката на чалгапроизводител номер едно затвърди за сетен път това мое убеждение.

Реакцията бе, а и е, потресаваща.

Защото тя е дело в основата си не на примитиви, каквито, съжаление, дал Бог у нас, а на… културния ни елит…
Потресаваща, защото тези все пак интелигентни люде много добре знаят какво става вече 23 години в територията, наречена България.

Те чудесно знаят кой, защо и как през тези всичките години направи, а и продължава необезпокояван да го прави, онова, което ние днес наричаме ЧАЛГА.

ЧАЛГА, но не само в музиката, а и в цялата ни култура, във всички области на бг-животеца…

Да, бг-животеца…

О, какъв вой има вече дни наред, особено в интернет – ври и кипи… И викове, и призиви, и възмущение…

Добре, този Пайнер ли, Майнер ли ще бъде разпнат. Но ЧАЛГАТА ще бъде ли разпната?

Да, оная ЧАЛГА, която безпрепятствено през тези години на „демокрация“ прояде не само слуха ни, но и … душите ни…

Защото може ли човек с душа и сърце да търпи толкова години, например, едно такова позорно явление, никъде несрещано по света – синовете да живеят с десетки хиляди, да крадат като за световно, а в същото време дума дори да не обелват за майките си, които са оставени на произвола на съдбата с „уникални“ за нормалния свят пенсии…

Това не е ли ЧАЛГА, приятели от културния елит?

Колцина от вас надигнаха досега глас в защита на най-онеправданите – възрастните, болните, децата…

Та нали по отношението към нещастните се определя и степента на зрялост на едно общество?

Защо досега не надигнахте глас срещу порочния модел на живот, който ни налагат. Та колцина от българите, например, започват, да речем, работа нормално, тоест с конкурс, а не по нашенски – с нечия протекция.

Онзи ден чета – обадил се общинският съветник, питал, може ли синът ми да започне при теб работа, може, отвърнал шефът на предприятието, че как да не може… Аз на тебе, ти – на мене… Да живей ЧАЛГАТА, нали?

Да давам ли още примери?

Че те само от областта на културата са безчет. Не виждате ли как се „назначават“, как се дават, на каккъв принцип и наградите тук…

Не виждате ли кои използват ниското ниво на голяма част от българите и ти показват – този е голям писател, този е велик режисъор… Големи, велики…Трици…

Колкото и да го помпат тези назначени се „пукат“ като балони, когато застанат лице в лице с истинската конкуренция на нормалния свят…Тогава лъсва всичко…И тогава започва плачът – ама те не ни обичат…

Е, това също какво е – та кой и защо е длъжен да те обича?

Та ние, българите, най-много обичаме да се мразим и завиждаме, а припяваме, че, видите ли, другите ни мразели… Абе, ние сами себе си мразим, а те…

Ами не виждат ли как в България се става професор, член-кореспондент, доцент… Не виждате ли как във всяка гилдия група посредственици дерибействат с помощта на ония, кукловодите…

Не виждате ли, че в която и област и професия да се задълбочиш, веднага лъсват страшни неща…
Чули ли сте думите на д-р Милан Миланов от „Пирогов“ – ако разголим нещата във всяка професия днес у нас, трябва народът всички да ни избеси…

Е, какво повече? Това не е ли поредното доказателство, че ЧАЛГАТА е завладяла всичко и всички?

Как всички вие, а и вашите сподвижници сега сте живели в това общество, в което вече цели семейства започнаха да се изпозастрелват като единствен изход от „чудния“ бг-живот, който проповядват убоги същества от рода на всички досегашни финансови министри на страната ни?

Кой от вас и кога поведе народа не на война, а просто да потърси справедливост. Елементарна, човешка справедливост…

Но сега скочихте!

И как ще ме убедите, че не е единствено за парите?

И защо думичка не казвате, че и вие, ние, тоест всичките българи, сме съучастници на това планомерно чалгализиране на обществото ни…

Нима не си спомняте как всичко започна – от отпускането на цели страници в най-тиражните медии за пошли текстове, от принизяването на българския език, от пълните зали и стадиони на уж всенародни любимци…

Не виждахте ли досега, а сигурно така ще бъде и в бъдеще, че всички партии на този наш прословут преход най-много разчитат на избори тъкмо на …чалгаджиите?

Не мислите ли, че те, политиците български, са също чалгаджии? Да ви давам ли примери като горния за пенсиите?
Всъщност подмяната и „заразяването“ стана пред нас. Какво направихме ние?

Какво правим и в момента?

Не виждате ли, не усещате ли, та вие сте творци, че заразата вече не е само в начина ни на живот, в начина ни на мислене а и в … душите и в сърцата ни…

Та ние вече сме станали хора с чалга-души! Хора с чалга-сърца…

Виновена ни била Европа, плаче Куркински. И дума не обелва, че по същата тази програма, например, са отпуснати милиони и на един кинаджия, Митовски, и на този Халваджиян, и на Карбовски – все отбор юнаци, които май доста парички натрупаха напоследък…

Ами, това е – слушкаш, папкаш…

Иначе…

Иначе като този Димо Райков – там, емигрант, да започва на почтени години от нулата, сам, сред огромната конкуренция на света, където никой не е чул името „българин“…

И където няма мама, тате, няма „назначения“, няма оторизирани велики творци…

Но където има свобода, където има тръпка, че и малко да постигнеш, е твое, а не даром дадено… Да, за тези „велики“ български творци Куркински не споменава и дума… За тях, миропомазаните, е само мълчанието и махането с ръка… И те продължават да трупат…

Да ви казвам ли как се трупат парички днес в България?

Но за тях нито дума. А ЧАЛГАТА не им ли е ли присъща?

Колко е лесно така да мислим – за всичко все някой друг е виновен. Най-лесното – световната конспирация, в случая – Европа, която искала да ни затрие…

Г-н Куркински, живея от години в тази Европа и мога да Ви кажа – Европа не само, че не иска да ни затрива, тя не иска изобщо да ни знае…

Често давам този пример, пак ще прибягна до него.

Случихме се с моята съпруга на едно представително соаре на една маса с двойка парижани, личеше си от пръв поглед, че са хора от сой, както казваме ние. Попитаха ни какви сме по народност, казахме. Мъжът, явно недочул, се обърна към парижанката – какви са… Оная изстреля, аз онемях, съпругата ми пребледня – ами, какви, българи, от ония, бавноразвиващите… Как може, промълвих. И оная ме „почна“:

-Господине, аз съм била десетки пъти във Вашата страна,но не само в София,но и в провинцията. Видях страшни неща, видях такава мизерия и оскотяване, че… Апропо, още ли пенсиите на родителите ви са по петдесетина евро на месец? Та може ли един народ да не е бавноразвиващ, щом е обрекъл майките и бащите си на такъв геноцид?

Какво можех да й отговоря в случая аз, дошлият неканен в нейната страна чужденец? А и не бе ли тази госпожа права?

И още един пример.

Поканиха ме в българския магазин в Париж да давам автографи на читатели за час-два в неделя. За нула време доста хора си купиха от книгите ми, имах един плакат, сложих го. Но на другата неделя плакатът липсваше, шефът го махнал, защото стената, а и целият магазин трябвало да бъдат облепени с плакати на Преслава, Десислава…

Е, какво е това? Книгите ми се купуват, а този, който печели от това, ги крие? И дава път на чалгаджийките…
Та мисълта ми е – ние като общество не давахме ли толкова години „път“ на чалгата? А сега ревем?

Между другото, този магазин фалира. И знаете ли в какъв се преквалифицира неговият шеф? Ами, да, сетихте се, в организатор на концерти на чалгаджийките…

И знаете ли, че тя,бг-чалгата, превзема и Париж… Знаете ли, че един билет струва 40 евро, с тези пари тук един студент може да се изхранва цяла седмица… Знаете ли, че залите по време на тези концерти са препълнени, и то със студенти, наши, родни деца…

Тогава?

Какво правим тогава?

От страницата на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.