Как Европейският съюз ще отговори на шистовата революция

Карта на находищата на шистов газ в света. С червено са означени находища, в които ресурсите са оценени, в жълто – налични находища, в които ресурсът не е оценен. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

На фона на безкрайните дебати по целия свят дали е безопасно хидравличното разбиване („фракинг“), политиците пропускат по-общата картина. Способността да се извличат изкопаеми горива от шисти чрез модерната технология на хоризонталното сондиране, хидравлично разбиване и 3D сеизмично сканиране е най-значимото постижение в енергийната индустрия за последния половин век или повече.

Шистовата революция разбива познатото съотношение 80:10 – т.е. очакването, че 80 процента от нефта и газта могат да бъдат намерени в държавите от картела на производителите на петрол – ОПЕК или в Русия, и само 10 процента в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или Китай. Сега горива може да се добиват от шисти в целия свят, предимно в Китай и САЩ, но също така и в Европа.

И все пак, дори и никога да не извлекат една молекула енергия от шистови образувания, европейците не могат да игнорират последиците от добива на шистов газ. Той ще промени геостратегическата позиция на континента. Добивът на шистов газ някъде другаде несъмнено ще засили енергийната сигурност на Европа, или чрез свръх количества от традиционния втечнен природен газ (LNG), които ще бъдат пренасочени към нейните пазари или чрез доставки на втечнен газ, добиван от шисти.

Но от друга страна, която е далеч не толкова положителна, Европа ще се превърне в единствения голям икономически блок без големи енергийни ресурси. САЩ, Индия, Китай и Латинска Америка, всички те ще имат достъп до залежи на шистов газ както и до офшорни изкопаеми горива.

Доближавайки се до енергийна независимост, Вашингтон най-вероятно ще настоява Европа да започне да инвестира в собствената си енергийна сигурност, като поеме част от задачата за охраняване на потока петрол, идващ от Персийския залив за Запада, за което в момента се грижат военноморските сили на САЩ.

Евросъюзът не може да избегне и влиянието на шистовия газ върху политиката си, свързана с климатичните промени. Поставените от Брюксел през 2007 г. цели за съкращаване на вредните въглеродни емисии бяха определени с оглед на постоянно увеличаващите се цените на изкопаемите горива, което подсилва икономическите аргументи да се инвестира в производството на възобновяема енергия. Само че, тъй като по света започва да се добива все повече шистов газ, огромни количества газ ще станат много по-достъпни и това ще доведе до спад в цените.

Американската шистова революция вече „изкривява“ политиката за климатичните промени на ЕС. Цените на американския газ сега са толкова ниски, че американските производители на въглища доставят продукцията си в Европа. Увеличаването на този износ, на което станахме свидетели през 2012 г., вероятно предвещава още по-голям проблем за Брюксел.

Политика на Евросъюза в подкрепа на възобновяемата енергия ще се превърне в магнит за всеки производител на въглища, изтласкан от националния си пазар заради увеличаването на добива на шистов газ. Изправени пред скъпо производство на възобновяема енергия, европейските предприятия ще минат на вредните за околната среда въглища, за да намалят разходите. В такъв случай опасността за ЕС е, че ако продължи да поддържа сегашната си политика в областта на климатичните промени, ще се превърне в световното бунище за въглища.

Като изключим геостратегическото и климатично влияние на добива на шистов газ, той има и значителен икономически ефект. Високите цени на енергийни източници сами по себе си не са непременно вредни за икономиката. Въпреки това в ситуация, при която всички други големи икономически блокове имат, или скоро ще имат, достъп до значителни количества евтини ресурси, Европа е изправена пред опасността от „обезкървяване“ поради енергоемко производство.

Положението вероятно ще се влоши и заради евтините изкопаеми горива, които привличат подобни индустрии обратно към Америка. Много държави, които добиват шистов газ освен САЩ, ще поискат да копират този мултиплициращ ефект, било за да задържат производството у дома, или за да насърчат трансфера към своите икономики – което допълнително ще подсили деиндустриализацията на Европа.

Развиването на добива на шистов газ отнема време. Малко вероятно е извън САЩ той да достигне нива, които да окаже влияние върху Европа преди 2020 г. Това обаче не е причина за успокоение. Икономически и геостратегически, тектоничните плочи се движат срещу Европа; и климатът не чака никого. Съюзът трябва да се фокусира върху ефекта на високите цени върху просперитета и основно да преосмисли подхода си към енергийната сигурност и климатичните промени.

Не е невъзможно Европа да произвежда природосъобразна, надеждна и конкурентоспособна енергия в областта на шистовия газ – но за това се изисква нова стратегия. Това означава разработване на източниците на природен газ в Европа и преминаването от въглища към газ, за да се постигне значително намаляване на въглеродните емисии в краткосрочен план.

От външна гледна точка това включва поемане на по-голяма отговорност за охраняване на маршрутите за доставка от САЩ и търсене на международно споразумение за намаляване делът на въглищата на световните енергийни пазари.

Разбира се, Европа може да реши да игнорира драматичните промени на световните енергийни пазари. Но за нейно най-голямо съжаление световните енергийни пазари няма да игнорират Европа.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.