Националисти или ислямисти са бунтовниците в Мали?

Западните сили бяха хванати неподготвени от внезапната поява на ислямистки режим в северната част на Мали и се мъчат да разберат какво се е случило там. Все повече се говори за войнстващ ислям там. Но в сърцевината на конфликта е националистическото сепаратистко движение на народа на туарегите, което движение бе окупирано през последните месеци от ислямски радикали.

По време на Студената война Западът изпитваше трудности в разграничаването на комунизма от национализма. Това неумение доведе до поредица катастрофални интервенции от Куба до Виетнам. По-лесно бе лидери като Фидел Кастро и Хо Ши Мин да бъдат възприемани като инструменти на Москва, отколкото да се направи опит за вглеждане в техните законни националистически искания.

Същата грешка се прави и сега във „войната с терора“. В продължение на много години международната общност до голям степен пренебрегваше исканията за самоопределение на туарегите, които населяват северната половина на Мали, наричана Азауад. Туарегите са номадски скотовъдци, които наброяват около 1,5 милиона и говорят тамашек, един от езиците в берберските езикова група. В етническо отношение те се отличават от арабите, които имат държави на север и от африканците, които населяват южно Мали и контролират националното правителство.

Западните сили оказваха икономическа и военна помощ на постколониалните държави в Африка и Близкия изток, която помощ в повечето случаи се е използвала срещу движенията за самоопределение на етнически малцинства. Някои от тях като кюрдите са добре известни; други обаче като берберите и туарегите в Северна Африка са повече или по-малко невидими за очите на Запада.

Мали придобива независимост от Франция през 1960 г., а първото въстание на туарегите избухва през 1962 година. Вторият им бунт през 1990 г. приключва с Договора от Таманрасет от 1991 г., който обещава на туарегите самоуправление, но бива погазен от малийските власти.

След 2001 г. Съединените щати увеличиха военната си помощ за малийското правителство във връзка с войната срещу терора, въпреки че тази помощ може би с лекота е била използвана за сразяване на бунтуващите се туареги, както и на радикалните ислямисти.

Третото туарегско въстание, което избухва през 2006 г., се усложнява от надигането на Ал Каида в ислямския Магреб, така че започва тристранна борба между ислямисти, туарегски националисти и държавата Мали. В началото туарегите и малийците образуват съюз срещу ислямските радикали, но през 2011 г. туарегите сменят лагера и се съюзяват с ислямистите. Възниква ново ислямистко движение – „Ансар ад Дин“, ръководено от Ияд аг Гали, един от лидерите на туарегските бунтове през 1990 и 2006 г.

През октомври 2011 се наблюдава наплив на туарегски бойци и радикални ислямисти от Либия след падането на режима на Кадафи. Създадено е новото единно „Национално движение за освобождение на Азауад“ (МНЛА), което през януари 2012 г. започва мащабна война срещу правителството на Мали.

След поредица военни победи те постигат за няколко седмици целта, която им се е изплъзвала в продължение на десетилетия – прогонване на малийската армия от Северно Мали. Унижението, което претърпяват малийските въоръжени сили, довежда до преврат през март, който сваля от власт демократично избрания президент Амаду Тумани Туре. Независимостта на Азауад е обявена на 6 април 2012 г.

Обаче „Ансар ад Дин“ и някои малки джихадистки групи се обърнаха срещу МНЛА – съперничество, в което те имаха предимство заради икономическата и военна подкрепа на транснационалната ислямистка мрежа. Те наложиха строгите правила на шериата в градовете под свой контрол, което накара най-малко 400 хиляди местни жители да избягат.

Именно тяхното продължило на юг настъпление – с цел да разпространи ислямското управление, а не да осигури независимост на туарегите – предизвика военната акция на Франция след неколкомесечните неуспешни усилия на Африканския съюз да организира военна интервенция за справяне с проблема.

Позицията на САЩ (и на Африканския съюз) все още пренебрегва движението за независимост на туарегите и вместо това призовава за демокрация и помирение в единно Мали. И това е въпреки факта, че предишните опити за образуване на правителства на споделена власт постоянно са се осуетявали заради това, че не са защищавали правата на туарегите.

Но на този етап вероятно е много късно за западните сили, намесили се в конфликта, да разпознаят и спечелят на своя страна умерените националисти в редиците на туарегите.

* Авторът е професор по държавно право в Уеслианския университет, щата Кънектикът. Неговият блог за национализма е с адрес: www.nationalismwatch.com – бел. прев.

Още по темата: Защо намесата в Мали беше правилното решение

Дейвид Род
Ройтерс

Един колега, на чиято работа се възхищавам, ми зададе въпрос, който би могъл да бъде зададен от всеки в Съединените щати. „Значи, французите сега имат своя Афганистан?“, попита той.

Отговорът е и да, и не. Западните военни намеси би трябвало да бъдат провеждани само в краен случай. Но днес Мали е легитимно място за действие.

Няколко хиляди джихадисти заплашват да дестабилизират Мали, Нигер и Либия. Наред с нарушенията на човешките права техните нападения ще обезкуражат чуждите инвеститори, ще парализират местните икономики и ще доведат до огромен брой бежанци. Скептиците омаловажават заплахата, но нестабилността, която създават тези екстремисти, ще се разпространи с течение на времето.

Отвличането в Алжир в сряда вече оказва влияние върху производството на петрол в региона. Ислямистите не могат да бъдат пренебрегвани и няма да изчезнат. Те би трябвало да бъдат отблъснати или възпрени. Въпросът е как.

За да не се превърне Мали в още един Афганистан, е жизнено важно Франция и международната общност да имат надеждни съюзници на място. Те би трябвало също така да предприемат срещу джихадистите дипломатически и икономически мерки, а не само военна сила.
Националисти или ислямисти са бунтовниците в Мали?

Много коментатори веднага изразиха неодобрение към намесата на Франция. Някои я разкритикуваха като „милитаризъм“. Други я обявиха за „неоколониализъм“. Най-често употребяваният израз беше „тресавище“.

Във Вашингтон дори някои служители от правителството на Обама омаловажиха заплахата, която представлява Мали, като настояха, че западните войски са щели да влошат нещата.

Изолационизмът е лесен от политическа гледна точка, но е грешният курс. Не бива да бъдат разполагани никакви американски сухопътни войски, но правителството на Обама би трябвало да помогне с материално-техническа и разузнавателна подкрепа..

Това, че досега намесата предизвиква скептична реакция, е очевидна истина. За момента общественото мнение в Мали и цяла Западна Африка е категорично в подкрепа на френската намеса. Съобщенията в медиите показват, че 1,8-те милиона жители на малийската столица Бамако са били все по-уплашени, че ислямистите може да превземат града.

Но сега, когато французите идват, „хората започват да пушат цигари и да носят дълги панталони“, заяви таксиметров шофьор. „Те играят футбол по улиците!“, каза той.

От военна гледна точка французите трябва да действат, смятат експерти по региона. Повече от 8000 френски граждани живеят в Мали, много от тях в Бамако. А миналата седмица въоръжени групи за малко да превземат жизнено важно от военна гледна точка летище в град Севаре. Ако летището беше превзето, за войските от Франция или за западноафрикански сили с мандат от ООН щеше да бъде много трудно да влязат в Мали.

Преподавателят по история в Колумбийския университет и експерт по Мали Грегъри Ман е написал най-добрият анализ, който намерих за намесата. Той твърди, че кризата „има също толкова спешна нужда от дипломатическа намеса, колкото е била спешна нуждата от военна намеса“.

„Проблемите на Мали до голяма степен идват отвън, което важи и за повечето джихадистки бойци. За борбата с тях ще е нужна коалиция от страни и изграждането и поддържането на такава коалиция би трябвало да бъде първият приоритет на дипломатите“, каза ми той в съобщение по електронната поща.

Страховете от затъване в тресавище са разбираеми. Проблемите, които тормозят Мали през последните години след десетилетия на нестабилност, звучат познато: корупция в правителството, етнически и сепаратистки напрежения, трафик на наркотици, месещи се съседи и все по-слаби държавни институции, особено армията.

Американците претърпяха зрелищен провал при предишни усилия да обучат малийската армия да се бие с ислямистите. А френската намеса вероятно ще предизвика ответни нападения като вземането на десетки чужденци за заложници в Алжир в сряда. След Ирак и Афганистан скептицизмът към всяка западна военна намеса е здравословен. А Франция има горчив опит с намесите – от Алжир до Виетнам. Но малийците призовават за помощ, а усилията на ООН за борба с бойците са в застой.

Ислямистките бойци завладяват Северно Мали с изненадваща скорост. Те са добре организирани, тежко въоръжени и контролират пустинен район с размера на Франция. Сред бойците има членове на Ал Каида в ислямския Магреб – установена в Северна Африка групировка, която е в съюз с Ал Каида. В бъдеще те лесно биха могли да използват Мали като отправна точка за извършване на нападения във Франция и Европа.

Досега групировката не е казала, че възнамерява да извърши нападения в Съединените щати, но се предполага, че членове на тези групи са били замесени в убийството на американския посланик в Либия Крис Стивънс и още трима американци. Те също така са натрупали близо 100 милиона долара от отвличания на западни граждани, за които са взели огромни откупи.

Канадският дипломат Робърт Фаулър, който беше отвлечен от групировката през 2009 г., заяви, че неговите похитители му казали, че целта им била да създадат ислямско емирство, обхващащо Африка. Тяхната цел била да сеят хаос от Атлантика до Пасифика.

„Те много пъти ми казваха, че целта им била да разширят хаоса от Сомалия из целия Сахел до атлантическото крайбрежие. Те смятаха, че техният джихад би процъфтявал в този хаос“, заяви Фаулър в телефонно интервю в сряда.

Моята гледна точка не е неутрална. Преди четири години аз и двама афганистански колеги бяхме отвлечени от талибаните и държани в плен седем месеца в Пакистан. Видях със собствените си очи тяхната жестокост, невежество и решителност.

Смятам, че най-добрият начин за борба с въоръжените групировки е икономическият растеж, а не големите западни военни интервенции. Според мен въоръжените групировки са реална, а не измислена заплаха. Въпреки това ние обявяваме, че няма заплаха или губим търпение, когато тя не се преодолява бързо.

На Франция й предстоят месеци на жертви и конфликт, но това би трябвало да се очаква. Бързите решения са илюзия. Такива са и твърденията, че можем да пренебрегнем използващите насилие бойци. Борбата с въоръжените групировки включва съчетание от ограничена военна сила, широкообхватна дипломация и търпение.

Ние рядко проявяваме тези качества. Надявам се, че французите ще ги проявят.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.