СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ахмед в сараите на закона

Нападението срещу Ахмед Доган. Снимка: от тв екрана

Прав е Иван Бедров да твърди, че вместо за алтернативи и политика, след покушението ще си говорим за Октай, за ефективността на службите, за омразата и за ред други неща от вчерашния ден. А има за какво да си говорим? И за ДПС, и за Доган вътрешно партийните обръчи.

На ръководството на Либералния интернационал може изобщо да не му пука как е устроена и по какви правила работи една източноевропейска етническа партия, но ние би трябвало да сме загрижени.

Най-малкото, заради това, че тази организация периодично скандализира общественото мнение. Било то с трупа на високопоставен неин член в партийните сараи, било то с корупционни практики на нейни министри и кметове или пък с изявления на нейния лидер, за което в други страни срещу него със сигурност ще да започне наказателно преследване.

Ето защо трябва да търсим омразата не в поплаците на новоизбрания председател Лютви Местан, а в правилата, по които работи и съществува самото ДПС. Какво друго, ако не недоверие към твоите собствени членове е да предоставиш правото на лидера на партията да определя еднолично кандидатите за народни представили и за кметове? (Чл. 10, т. 3 *) И по този начин по собствена воля да възпроизвеждаш елита на партията?

Колко ли подозрителен трябва да бъдеш, пак към редовите членове, за да овластиш лидера да свиква еднолично национална и дори областна конференция? (съответно чл. 8, ал.1, т.2 и Чл.12, ал. 1, т.2) И в същото време да откажеш това право на самите членове и на национално, и на областно и на общинско равнище?

Какви чувства трябва да изпитваш към своите братя и сестри, каквото е официалното обръщение вътре в Движението, за да предвидиш процедура за изключване при разкол и фракционизъм, които застрашават целостта на ръководните органи на партията ? (Чл. 6, ал. 4, т.2)

Да не говорим какви асоцииции буди понятие разкол. Какъв ли страх трябва да те тресе, за да вдигнеш, за да оградиш партията със висок стобор, също като сараите ? И съответно да налагаш наказанието „изключване” за нарушаване на партийна тайна ? (Чл. 6, ал. 4, т.1) При положение, че никъде в устава не си дефинирал понятието?

При всички тези правила, какво друго освен страх и омраза може да витае вътре в тази партия? Най-странното е, че от гледна точка на закона всичко това е допустимо. Така че разговорът не е за пророка или наместника му Лютви. А за това що Закон за политическите партии имаме, щом той не е пречка един лидер еднолично да възпроизвежда своя партиен актив.

По всичко изглежда, че формулата „пожизнен почетен председател” (при това действащ) ше е нов принос в практиката, установена от закона.

От блога на Пламен Даракчиев

*Според първоначалното значение на латинското понятие – бащино родово наследство.
**Цитираните членове са от устава на ДПС.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.