Маслината на Платон – жертва на … кризата

Неизвестни лица изкорениха маслината на Платон. Новината наистина шокира. Защо? Кои са извършителите и какво са искали?

Остатъците от дървото са използвани за огрев, твърди едната страна на журналистическото проучване. „Смятам, че корените са извадени, за да се улесни работата на неделния открит пазар. Пречили са и някои хора са сметнали за нужно да ги изтръгнат“ обяснява пред „Етнос“ преподавателят в университета по агрономия Ана Курти.

На сто метра от входа на университета празната дупка, останала от „светото дърво“ допринася за цялата меланхолия на всекидневието, което е монополизирано от негативните новини. Според информацията извършителите са повече от един, тъй като изкоренените остатъци от дървото са били големи и тежки. Някои твърдят, че извършителите са били бездомници и са използвали дървения материал, за да се стоплят. Други казват, че това са роми, които често се разхождат в района.

„Маслиновото дърво беше унищожено при удар на автобус в средата на 70-те“, отбелязва историкът и директор на архива на музея към университета по агрономия Димитрис Папайотопулос. Стволът на вековното дърво в момента се пази в специално оформено пространство в централната сграда на университета. „Опитите да се определи възрастта на дървото на Платон показаха, че това е много стара маслина. Те обаче не могат да потвърдят, че дървото датира от епохата на Платон, тъй като маслините губят голяма част от най-старата си вътрешна част“, посочва Папайотопулос.

Напълно неохраняваното пространство около „святото дърво“ изпраща свое символично послание. Според легендата на това място е преподавал бащата на западната философия.

„Този изключително неприятен случай ни принуди да предприемем колкото се може по-скоро съответните действия. Пространството около святото дърво е приоритет“, заяви директорът на инспекцията за праисторически и класически антични предмети Елени Бану.

Длъжни сме да погледнем изкореняването на маслината по-мащабно. В рамките на бума на незаконната сеч, предизвикан от кризата и цените на петрола „стоическата“ гледна точка ще приеме факта като „признак на времето“. „Циничният“ аспект на нещата ще пренебрегне жертването на маслината на олтара на отоплителни или други нужди.

Както и златната „маска на Агамемнон“ – първото нещо, което среща посетителят на Археологическия музей в Атина, съществуването на „маслина на Платон“ балансира върху неясната граница между мит и реалност. Научно изследване установи, че златната маска, открита от Шлиман в Микена (1876 г.) не принадлежи на микенската династия. Така и старото тяло на дърво, на което се удивляваме в стъклената витрина на университета по агрономия, по всяка вероятност не е „автентичната“ маслина на Платон. Митовете са вечни и по много причини нужни.

Мястото, което приютяваше маслината на Платон се намира в Елеона – „най-красивото предградие“ на атичността. Според Херодот първото маслиново дръвче е засадено от самата Атина Палада на Акропола. Павсаний споменава, че второто дръвче е засадено в академията на Платон.

Атиняните отдавали голямо значение на отглеждането на маслината. Специални закони на Солон защитавали маслиновите насаждения, тъй като ползите от плодовете им били големи. За грижата, прибирането на реколтата и разпространението на продукта има много информация в труда на Аристотел „Атинската държава“.

Градът показвал голям интерес към светите дървета. Ограждали ги с дървена ограда, която наричали „сикос“, а за доброто състояние на дърветата се грижели специални хора. В случай, че се унищожи някое дърво, виновникът се наказвал със смърт.

Подобна святост се отдавала и на ниските диви маслини на планината Олимп. Олимпийците се окичвали с венци от диви маслини. Според легендата този вид маслина е пренесена на Олимп по инициатива за Ираклий. Известните атински тетрадрахми имали на предната си страна главата на бог с шлем, украсен с маслинови листа, а на обратната страна имало маслинова клонка с кукумявка – символът на божествеността. Маслината се появява и на първата монета на гръцката държава, изсечена от правителството на Йоанис Каподистрияс в Егина през 1829 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.