Барак Обама сменя стратегията след изминалите четири години

Асошиейтед прес

Барак Обама полага клетва за втория си мандат. Снимка: Белия дом

Преди четири години Барак Обама беше политическа сензация, ново лице в политиката, не бе изкарал дори пълен мандат в Сената, а бе на път да стане един от най-младите президенти в историята. Сега той е на 51 години, косата му е по-сива, а лицето му – с повече бръчки.

Той е баща на тийнейджър и на дете под 13 години. Кръвното му малко се е повишило, но все още е отлично. Отказа пушенето. Има куче.

Промените у президента не са само физически. Встъпвайки във втория си мандат, той вече звучи по-уверено, държи се по-твърдо в преговорите, разчита повече на доверени съветници, дава по-малко обещания и гледа с повече цинизъм на партийните схватки във Вашингтон.

И най важното – изглежда по-убеден в необходимостта да запази подкрепата на средния американец и така да затвори кръга на предизборната си 2008 г., започнала с подкрепа от низините. „Не можеш да промениш Вашингтон отвътре“, каза той по време на кампанията си за преизбиране. „Можеш да го промениш само отвън.“

През най-добрите дни от своето президентство Обама показа мощта и възможностите на поста, който заема. В лошите виждаше неговите граници.

Той отпразнува приемането на трансформиращите промени в здравеопазването и тъгува за децата, избити в началното училище в Нютаун, Кънектикът. Изпита радостта от новината за ликвидирането най-сетне на Осама бин Ладен и стоя на почетна стража пред останките на загинали войници, върнати в САЩ.

Между възходите и паденията е всекидневната мелница от ужасно много работа, която никога не свършва. Винаги се появяват още едни преговори. Още една схватка по законодателството. Още едно слабо място в икономиката. Още едно природно бедствие.

Общо взето, стилът и характерът на Обама остават до голяма степен непроменени. Но всяка глава от неговото президентство – зашеметяващата икономическа криза, битката за здравеопазването, частичните избори за Конгреса посред мандата, масовите стрелби през миналата година, безконечните преговори за дълга и дефицита, предизборните свади – му помагаше да заякне и да оформи възгледите си.

„След тези четири години той има много добър усет към работата“, казва съветничката му Валъри Джарет. „Има добър усет за това кое е възможно, ако наистина имаш зад себе си американския народ и желанието му заедно с теб да полага усилия за промяна.“

Но промяната не дойде лесно във Вашингтон, който както винаги е разединен. Републиканците до голяма степен обвиняват Обама за погрешната политика и за неизменната тактика на партийни пристрастия. В партията на самия президент някои се питат дали неговата нова, по-твърда реторика наистина ще доведе до по-твърдо поведение.

Обществеността преразгледа отношението си към Обама през изминалите четири години.

Анкети сочат, че президентът все още е смятан за много комуникативен, добронамерен, добре информиран, грижовен, заслужаващ доверие. Но има значителен спад на подкрепата сред групата хора, които го смятат за силен лидер и човек, който може да свърши работата.

Андрю Кохут от Изследователския център „Пю“ смята, че точките на Обама по този показател ще се повишат малко, имайки предвид повишаването на рейтинга му напоследък. Процентите за одобрение са отново около 55, след като на няколко пъти през 2011 и 2012 г. спадаха под нивото от 50 пункта Но това е значително по-малко от онези над 60 и над 70 процента одобрение от първите няколко месеца след встъпването му в длъжност.

Президентът излезе от битката за преизбирането си с убеждението, че е по-силен, и изпълнен с желание да използва това положение, преди силата му неизбежно да почне да спада през по-късните етапи на втория му мандат. Той казва, че няма да преговаря с републиканците за вдигане на тавана на дълга. Използва изпълнителната си власт, за да действа едностранно за намаляване на насилието с огнестрелно оръжие.

Тези засилени позиции след изборите са съчетани с решимост да остане над всекидневните окопни битки във Вашингтон и да запази симпатиите на публиката.

С обявяването миналата седмица на пакета от предложения за намаляване на насилието с оръжия президентът направи каквото можеше, но призна, че най-съществените мерки изискват одобрението на Конгреса и каза, че ще е необходимо настояването на обществеността, за да се случи това. „Неговата публика включва все повече хора от американския народ, а не хора, които живеят във Вашингтон“, казва Дженифър Псаки, бивша говорителка на Обама.

Според Уилям Галстън от Института „Брукингс“, който е работил в Белия дом по времето на Бил Клинтън, Обама изглежда е стигнал до заключението, че е погрешно да навлиза прекалено много в подробностите на законотворчеството. Неговият подход за ненамеса в последните преговори за данъците „може да се смята за нова парадигма“, казва Галстън. „Президентът не прекарва много време със запретнати ръкави, лице в лице с хора, които не са съгласни с него.“

Той не дава и много обещания. След като направи над 500 обещания през първата си избирателна кампания – повечето от които бяха спазени, – президентът даваше много по-малко обещание преди преизбирането си и излагаше по-умерени възгледи за това кое е възможно.

Той самият казва, че е „щастлив боец“, но признава, че не е доволен, че не е постигнал по-голямо разбирателство с Конгреса.

Някои либерали, които се оплакват, че президентът не е бил достатъчно твърд през първия си мандат, обръщат внимание на последното му решение да бъде удължен срокът на приетото през ерата на Буш ниско ниво на данъците за богатите и се питат дали всъщност Обама не е искал да опази гърба си си, за да спечели втори мандат.

Подновената решимост на президента да засили обществената си подкрепа изглежда се съчетава с желанието на лишения от драматизъм президент да проявява повече емоции, когато има лично отношение към въпросите на публичната политика.

Часове след избиването на 20-те деца в Нютаун просълзеният Обама показа неподправена скръб при първите си коментари за нападението и каза, че това е най-тежкият му ден като президент. Даде воля на темперамента си и след като републиканците разритикуваха посланика в ООН Сюзън Райс заради смъртта на четиримата американци при атаката срещу консулството в Либия, като настоя, че е трябвало да критикуват него, а не нея.

Още по темата: Обама иска да бъде запомнен с идеята „Можеш да го направиш, ако опиташ“
Бен Фелър
Асошиейтед прес

Президентските мандати се оценяват по радикалните закони и вълнуващите събития, но при наследството става дума за трайни идеи. Идеята, която Обама има предвид, ще бъде в основата на почти всичко, което той ще опита да направи през следващите четири години, а тя е да направи така, че Америка да е място, където всеки може да успее.

Няма да се изстрелва ракета до Луната нито пък ще се призовава за край на съвременната тирания.

Това, с което Обама иска да остане в историята, е, че е спомогнал за осигуряване на по-добър живот за хората, живеещи трудно в най-богатата страна в света.

Дневният ред на втория му мандат е нещо като списък с искания в подкрепа на осъществяването на тази основна идея, а този път той има по-голяма свобода да дефинира проблемите.

Обама иска закон за имиграцията, който да реши веднъж за винаги, но не безжалостно въпроса с милионите хора, които живеят нелегално в САЩ; икономически модел, при който от богатите се иска да дават повече пари, за да се намали дългът; по-справедлива и по-опростена данъчна система за семействата; и по-голям акцент върху образованието и енергията американско производство.

Отколешният проблем за насилието с огнестрелни оръжия изведнъж също се появи в списъка, но едва след като масово убийство в основно училище накара Обама да прекара дни наред в размисли. Той стигна до извода, че държавата да пореден път се е провалила пред хората, като не е могла да даде сигурност дори на децата.

Това е сценарият за демократ, който смята, че е нарушен „основният договор“ между народ и държава и който гледа на правителството повече като на настъпателна сила на доброто, отколкото като на бюрократична напаст за обществото.

В дебатите, които определят следващите ходове на Обама, в речите, които дават израз на мислите му, политическият увод обикновено е призив за надежда и истински възможности.

Много хора вече нямат нито едно от двете.

„Имам един мандат“, каза президентът, след като победи Мит Ромни през ноември. „Имам един мандат време да помогна на семействата от средната класа и на семействата, които работят здраво, да станат част от средната класа. Това е, което казаха американците: Работете наистина здраво, за да ни помогнете“.

Американците обаче също така върнаха републиканците на власт в Камарата на представителите, подготвяйки сцената за титаничен сблъсък на схващания за ролята на правителството.

Ако Обама затъне в блатото на властовите борби за дълга и разходите, всеобхватните му идеи може да се изпарят заедно с наследството му. Влиянието му е ограничено от противниците му в Конгреса и това го принуждава да отстъпва отново и отново и го разочарова от темповете на напредъка.

Но малко по малко президентът изгражда това, което е убеден, че искат избирателите. Ще използва цялата си власт, казва той, за да изгради страна, където „можеш да успееш, ако опиташ“.

Обама не разполага с много време. Доверието в президента започва да намалява след втората година на втория мандат.

Това, с което Обама разполага, е свободата да следва свой дневен ред.

Когато вече ще се е заклел отново, той ще се е заклел и да не повтаря някои от проблемите, които наследи.

Рецесията свърши. Свърши и войната в Ирак, а войната в Афганистан е към края си. Обама никога повече няма да се налага да се тревожи за преизбиране.

„Той зае поста, когато над американската мечта тегнеше най-голяма заплаха“, каза близкият приятел на президента Робърт Гибс, спомняйки си за сриващия се пазар на труда и фондовата борса. „За да се поправи това, вероятно ще трябва да се измине дълъг път и това ще е задача за следващите няколко президенти. Но на него се пада задачата да положи основите.

Обама е на половината от този път.

Той започна с крайъгълните камъни на първия му мандат: закон, разширяващ достъпа до здравеопазване за милиони хора, интервенция с пари на данъкоплатеца за спасяването на сриваща се икономика, защита на потребителя, реформа на Уолстрийт, както и назначаването на две жени във Върховния съд, включително на първия съдия от латиноамерикански произход.

Президентът отмени и забраната хомосексуалисти да служат открито в армията и стана първият президент, подкрепил еднополовите бракове.

Вече е почти забравен символът на самото управление на Обама. Той е първият чернокож на този пост.

„За да остане в историята, трябва да продължи така, че гражданските права да стигнат до последните маргинализирани групи“, каза Дъглас Бринкли, историк от университета „Райс“, който е писал доста за президенти. „Той по някакъв начин иска да интегрира и последните хора, които не са успели“.

Дори когато Обама се връща назад към най-трудния момент от кампанията за преизбирането си, той го прави, за да изрази съжаление, че не е успял да обясни към какво се стреми като президент. Той каза за списание „Тайм“, че първият му дебат с Ромни, на който се представи слабо, така и не е показал какви са залозите за общество, в което много хора имат твърде малък шанс за успех.

„Вярваме ли в Америка, която казва, че някои са по-големи американци от другите или по-заслужили от другите, или по ценени от другите?“, каза президентът. „Или вярваме в Америка, в която Декларацията (за независимост) наистина значи това, което се казва в нея: Смятаме ли тези истини за очевидни . . . че всички хора се раждат равни?“

Обама вече е влязъл в историята, каза Бринкли, просто защото той спечели отново.

Историята е много по-благосклонна към президенти, получили одобрението на избирателите да довършат започнатото.

За Обама, посочи Бринкли, това означава да запази федералното здравно осигуряване за бедните и възрастните и пенсионната програма „Социална сигурност“ във времена, в които страната клони към дясноцентризма и все повече се усилват исканията за обуздаване на дълга. „Неговата роля е да бъде защитната стена“, каза Бринкли.

Дори обсъждането на нечие наследство може да крие политически рискове за всеки в Белия дом.

Самата дума, може да създаде впечатлението, че президентът е твърде съсредоточен върху мястото си в историята или че е твърде близо до омразното положение на човек, който просто чака да му мине времето до края на мандата.

Но Гибс, който работи като прессекретар на Обама през първата половина на мандата му, заяви, че мисълта за наследството е присъща за всяко голямо решение в Западното крило.

„Хората са изключително наясно с факта, че за добро или за лошо президентите се оценяват по времето си на поста“, отбеляза Гибс. „Какъв е основният им, дълготраен принос? Всеки разбира това. Може би това е големият въпрос, който тегне, но той тегне над всички президенти“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.