Време ли е да празнуваме края на кризата в еврозоната?

Лихвите по държавните облигации на страните от периферията на еврозоната спадат стремително.

Графиките на мониторите на играчите на борсата, показващи промените в цените на държавните облигации, са най-близкото нещо до ЕКГ-апарати за икономиките, което финансовите пазари имат. По този показател болните в медицинското отделение на Европа показват признаци на удивително възстановяване.

На 10 януари лихвата по испанските държавни облигации с падеж след 10 години мина под 5% за първи път от близо година. Въпреки че оттогава тя малко се качи, доходността на новите облигации, емитирани от правителството, е с 2,5% по-ниска, отколкото когато опасенията от разпадане на еврозоната бяха във връхната си точка през юли 2012 година. Италианските лихви също са добре – по държавните облигации с падеж след 10 години те наближава 4%, което е с почти 2,5 % по-малко от пиковите равнища миналата година.

Други показатели също сочат подобрение. Големите банки в Италия и Испания успяват да продават дългосрочни облигации. Европейските банки също така изглежда намаляват своята зависимост от помощта, която Европейската централна банка (ЕЦБ) предоставя с операциите за дългосрочно рефинансиране. Хув ван Стенис, анализатор в Morgan Stanley, пресмята, че банките (главно в централната част на Европа) могат да върнат 100-200 милиарда от 1-ия трилион евро, който те взеха назаем от ЕЦБ през 2011 и 2012 година. Президентът на ЕЦБ Марио Драги казва, че една „позитивна зараза“ се разпространява в цяла Европа. Тази позиция има известно основание, но дали регионът наистина се възстановява?

Първата причина за оптимизма на инвеститорите са уверенията на Драги, че ЕЦБ ще направи каквото е необходимо, за да спаси еврото. Това доведе до рязко увеличаване на купуването на облигации от хедж фондове, които покриваха къси позиции по италиански и испански дълг. „Бих казал, че 80% или 90% от „сока“ от търговията, (основана на) колапс на (еврото), си отиде“, коментира мениджър на такъв фонд. Институционализираните инвеститори като пенсионните фондове и застрахователните компании сега се завръщат на тези пазари. Част от обяснението за тази тенденция е, че испанските и италианските облигации все още предлагат „сочни“ лихви в сравнение с понижената доходност на други активи, дори ако бъде взет предвид рискът от изпадане на тези страни в неплатежоспособност.

Положителната „зараза“ от Драги също може да играе някаква роля. Цените на държавните облигации не просто отразяват здравето на финансите на съответната страна, но и оказват влияние върху него. В случая и на Испания, и на Италия, дълговете изглеждат поносими при нива от 3-4%, но положението се променя коренно, ако лихвите се задържат трайно на равнища от 6-7%, при което от гледна точка на инвеститорите е разумно да продължат да продават облигации, въпреки че те поевтиняват.

Предпазливите инвеститори, като застрахователите, имат склонност да продават облигациите, които показват голямо непостоянство или поевтиняват бързо, тъй като тези променливи се отразяват на техните вътрешни оценки на риска. Такива технически фактори също могат да обърнат тенденцията, обяснява Андрю Болс от PIMCO, мениджър за купуването на облигации, който от няколко месеца купува испански и италиански дълг, като преди това е продал голяма част от емитираните от двете държави облигации, които неговата компания е притежавала. „Когато цените (на облигациите) спадат, хората искат да продават, а това може да е така и в обратния случай“, отбелязва Болс. „Ако лихвите по облигациите останат стабилни или да понижават, ако нестабилността се запази на сегашното си равнище или намалее, тогава… инвеститорите може да се скупчат.“

Доверието в пазарите на облигации се възприема за повратна точка при криза. Възможно е обаче някои от най-важните сигнали да са подвеждащи. Обезпокоително е, че връзката между слабите банки и слабите правителства може да се е засилила отново през последните месеци. Търговците на облигации подозират, че голяма част от търсенето на испански и италиански държавен дълг през този период е дошло именно от банки от тези две страни.

Barclays пресмята, че част от това търсене е било благоприятствано от неотдавнашната рекапитализация на слаби испански банки. „Колкото и невероятно да звучи, забелязваме, че когато има празник в Испания (и съответно няма испански купувачи на облигации), спредовете се разширяват“, разказва един инвеститор. Въпреки че има признаци за съживяване на интереса на чуждестранните инвеститори, те изглежда купуват облигации, чийто падеж е скоро (и които така са потенциално защитени от ЕЦБ чрез програмата й за купуване на облигации).

Цялостната икономическа картина остава мрачна. Германската икономика се е свила през последното тримесечие на миналата година. Безработицата в периферните страни от еврозоната е изключително висока, което подхранва опасенията от вълнения. Испания и Италия рискуват да не постигнат целите си за намаляване на бюджетния дефицит. Малките фирми и в двете страни страдат от затягане на банковото финансиране, а когато могат да вземат кредит, той им излиза прекалено скъпо.

Прогнозите са, че икономиките на голяма част от държавите от периферията на еврозоната ще се свият тази година. Най-обезпокоителното от всичко е, че спадът на лихвите може да убие стимула на политиците от еврозоната да вземат трудни решения за реформи. „Европейските политици се задействат само под дулото на оръжие, а единственото оръжие наоколо е пазарът“, коментира Вилем Буитер от Citigroup. „Фактът, че страните отлагат болезнените решения всеки път, когато натискът отслабне, е причина, поради която положителната „зараза“ е много вредна“, предупреждава той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.