Заложници в Алжир – първо убивай, после спасявай

Цената на газа току-що се увеличи ужасно – но не в пари, а в кръв. Броят на убитите пленници в джихадисткото зверство в газовото находище край Ин Аменас в Източен Алжир нарасна от 23 на 48 души.

Всичко свързано с тази история е мрачно – загубата на човешки живот, омразата, която изпитват към Запада джихадистите от отцепилата се група от Ал Каида в ислямския Магреб, свирепостта на атаката, свирепостта на контраатаката на алжирските специални части, съобщенията за присъствието на джихадисти, които говорели отлично английски, последствията за борбата срещу ислямисткия екстремизъм в Мали, Сахел и из целия свят, озадачаващата липса на информация и броят на убитите сред джихадистите.

Да се спрем за момент на последното. Официално алжирският режим отначало съобщи, че 32 джихадисти са били убити при успешната им антитерористична операция. Оцелели нямаше. Незабавно се набива на очи колко сбъркана е тази статистика. При войни, битки и операции срещу бунтовници винаги настъпва хаос. Не всеки даден изстрел е смъртоносен, не всеки взрив от граната е фатален.

На обичайното бойно поле се очаква броят на ранените да надхвърля трикратно този на убитите. В Ирак и Афганистан американците сега са толкова добри при оказването на спешна първа помощ, че съотношението между убити и ранени е от порядъка на 1 към 6.

Обаче „нинджите“ (маскираните с качулки командоси от алжирските специални части) убиха 32 похитители. В историята на гражданските войни в Алжир има една зловеща традиция да се убиват ранените противници, за да няма свидетели. Може да се спори доколко правилна или погрешна е подобна политика, но Дейвид Камерън ясно изрази британската позиция – отговорът ни на този тип тероризъм трябва да е „твърд, но интелигентен“.

Възможностите да се узнае къде се е укривала отцепилата се от АКИМ групировка на нападателите, как се е финансирала и дали нейни членове са говорели английски, се изпариха със смъртта на тези мъже.
По последни сведения властите са заловили трима джихадисти, които се криели, така че съотношението между мъртви и ранени джихадисти е 32:3 и това отново изглежда сбъркано.

Съдейки по фактите, приоритетът на алжирските сили за сигурност изглежда е бил да се убият джихадистите, като обезопасяването на заложниците е останало на далечно второ място, а събирането на разузнавателна информация никакво го е нямало.

Алжир няма нищо общо със западната демокрация. През 90-те години демократично въстание, породено от недоволството от корупцията, неравноправието и в някои квартали – от ислямистки уклони, бе смазано с гражданска война, в която загинаха 100 000 души, включително мнозина от най-смелите журналисти в страната.

Днес службите за сигурност пак са тези, които вземат решенията, като разчитат на петрола и природния газ за около 98 процента от държавните приходи – това богатство изглежда се контролира от малобройна клика. Върховенството на закона и гражданската власт са болнави, а някои критици стигат дотам да заявят, че режимът прилича повече на този на Асадовата Сирия.

През 90-те години посетих Алжир и отразих поредица масови убийства на цивилни, които се случиха в близост до казарма и се приписваха на силите за сигурност. Имаше стряскащо много доказателства, че държавата изтезава дисиденти. Дори и сега Алжир не разрешава на специалния докладчик на ООН по въпросите на изтезанията да посети страната.

Затова е нужна голяма предпазливост преди западните политици да допуснат, че всичко, което прави Алжир срещу джихадистите, е добро. Британският министър на отбраната Филип Хамънд заяви за заложническата криза: „Единствената отговорност за нея носят терористите“.

Това е вярно, но алжирските сили за сигурност и командирите им носят известна отговорност за мащабите на човешките загуби. Ако, както се съобщава, хеликоптери „Ми-24“ („Хайнд“) са взривили автоколона от джихадисти и заложници, които са напускали газовото находище, действията на силите за сигурност не издържат теста на премиера да действат „твърдо, но интелигентно“.

Това има значение, защото откакто „пукна“ Арабската пролет, общественото мнение в тази част на света стана по-борбено.

Мюсюлманите из Северна Африка и Близкия изток чуват западните политици да критикуват Асад заради масовите убийства и изтезания. И ако видят, че същите тези политици си мълчат за изстъпленията на, да речем, алжирските управници, това може да подкопае борбата за спечелване на сърцата и умовете срещу Ал Каида.

Едва ли има някой, който вярва в свободата на словото, демокрацията и гражданските права, който да иска това да се случи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.