СофияПловдивВарнаБургасРусе

Съюз на светналите съветски рубладжии (СССР) се освети снощи

Иво Инджев

Ако не сте забелязали, референдумът, насрочен за 27 януари, се състоя снощи в предаването „Референдум” по БНТ.Защото в главите на твърде много хора гласуването, което предстои, не е нито за ядрената енергетика, нито за АЕЦ „Белене” конкретно, а за онова, което олицетворяват с физиономиите, действията и агресията си инициаторите на референдума, седнали рамо до рамо пред очите на цяла България.

Ако някой се е съмнявал, че от ВМРО ( които са заигравали преди с дясна реторика) са в един отбор с другарите си от БСП или че Волен Сидеров е нещо различно от тях в това отношение, падналите маски снощи окончателно изясниха кой кой е чрез тази битка в полза на далаверата „Белене”. В този смисъл иначе безсмисленият референдум се осмисли.

И като гледахте, какво забелязахте? Регистрирахте ли, кое е общото кратно между насядалите край рубладжийската софра „Белене”?

Ако имаше скенер за лигите, които текат над корупционната трапеза, в студиото на БНТ щеше да се вижда сътвореният потоп! Само че лигите са невидими за незрящите, вторачени в лъжите за личната ползица, която щял да има българинът ( след около 19 години, по изчисления на „Росатом” за изплащането на химерата). Излиза, че на българина, скептик по рождение и от горчив опит, който иначе не купува „котка в чувал”, се опитват да му продадат цял ядрен обект в целофан, през който прозира единствено лакомията на търгашите.

И защо се хващат на тази въдица толкова много хора? Ами именно заради същата тази политика, срещу която насядалите снощи от страната на агитаторите за руския проект уж са против- в смисъл, че не бивало са политизира въпросът. На политическата струна свирят обаче именно те и резонансът е налице: откликват политически дисциплинираните последователи на снощните говорители. Откликват на принципа- нищо не разбираме, но щом другарите казват, значи е правилно.
След всичко написано дотук може и да прозвучи парадоксално, но разграничаването в предизборното студио не беше в координатната система „ляво-дясно”. Защото колко ляв е (дори в очите на заклетите червени избиратели ) един Румен Овчаров или безпартийният, но най-безпардонен говорител на червения партиен интерес Петър Курумбашев, едър собственик в областта на енергетиката?

Разломът в това земетресение беше виден от езика на омразата и жестовете.

Каракачанов ругаеше Американското посолство. Сидеров плашеше с Турция и се молеше на Русия – пледираше да бъда пратен там, за да донесе необходимите за целите на ядрената централа милиарди.

Петър Димитров, досущ като заводски партиен секретар, размахваше заплашително химикалката в опит да удължи пръста си, с който сякаш се напъваше да срази насрещните врази. Курумбашев оригиналничеше с лични нападки.

Румен Овчаров, надменно „извисен” над всички изброени в позата си на капо ди тути капи, „надцакваше” с презрителни реплики, че опонентите му нищо не разбирали, а на министър Добрев на финала вече подвикваше на „ти”, споменавайки баща му и майка му…

Избирам от всички недостойни прояви на тази компания като достоен за конкретен коментар единствено последната: твърдението на Овчаров, че другите не разбирали. Освен, че е самохвалство (видно от компетентността на поне двама от противниковия му лагер, като Иван Иванов и Мария Капон), тази наглост не издържа стрес теста на елементарната логика. Защото тя подсказва, че ако инженерите и икономистите, изправени срещу Овчаров, не разбират нищо, то какво да кажем за леля Пена от Долно дунавско, от която се очаква компетентно решение по въпросите на ядрената енергетика?

Иначе казано, в самозабравата си, Овчаров практически изпадна в противоречие със самата идея за допитването до народеца като арбитър в експертния спор, който действително би трябвало да се решава от упълномощените за подобни цели политици и специалисти, но тъкмо Овчаров и компания го вкараха в кошарата на леля Пена, обработвана от години с ядрената пропагандна гега.

Макар да не успяха да отговорят убедително на ключови въпроси, като за „пропуска” да подпишат договор за толкова любимия им днес проект, защитниците на далаверата „Белене” внесоха яснота що за манталитет се крие в миксера, марка „Росатом”, сделан в СССР. Слагате в него щипка Овч, Сид, Карач, Дим и Курум, разводнявате с бла-бла-бла на вкус и получавате коктейл „Чернобилски облак” с чадърче за камуфлаж.

А какво са получили те, това никога няма да научите и тъкмо по тази причина са толкова самодоволни.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.