Защо Словения се вдигна на масови протести

Осерваторио суи Балкани е Кауказо

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Допреди няколко години Словения беше представяна като страна с история за пример. Но словенската магия приключи. Политическата криза, произтекла от икономическата криза и от взетите „меркеловски“ решения, било то от настоящото десноцентристко правителство на Янез Янша, било то от левоцентристкото правителство на Борут Пахор, придобива обезпокоителен характер.

Но в основата си тази политическа криза отразява напълно, само че в едно по-малко пространство и следвайки сценарий на „политическо кръвосмешение“, целите на консервативната и неолибералната революция, която се извършва в ЕС.

По икономически и социални показатели Словения не е Гърция. В последните 20 години тя дори не беше част от тази Нова Европа на бившите съветски сателити, която, за да си разчисти сметките с комунистическото си минало възприе брутално капиталистическите икономически модели, които бяха безпощадни към социалната държава и към синдикалните права, сочени за опасна спънка пред развитието и просперитета.

Словения напротив въведе правилата на пазарната икономика постепенно, без да прилага прекалено либерални модели и запазвайки завидно ниво на системата на социалните грижи, определяно от мнозина като ниво от скандинавски тип.

Приватизацията беше извършена на избирателен принцип и от нея бяха изключени големите държавни компании, инфраструктурата, училищата и здравеопазването. Това направи възможно запазването на една обществена структура, която да крепи социалната държава.

Това също така породи чувството за известна социална справедливост у гражданите. Но защитаването по време на приватизацията на онова, което се дефинираше като национален интерес и което според бедните означаваше капиталите да останат в ръцете на словенците, породи също така феномена на повсеместната корупция и на политико-финансовия клиентелизъм.

Много държавни фирми попаднаха в ръцете на словенски безскрупулни управители, бивши директори на държавни предприятия, свързани с тази или онази политическа сила.

Политици и бивши министри, получили кредити от държавните банки често пъти без никакви гаранции в замяна, само на базата на приятелства и на политическо влияние, или просто защото са хора, свързани с властта, закупиха голяма част от акциите на приватизираните компании.

Всичко това породи доста спекулации, които често пъти станаха повод за режисирано препродаване на „здравите“ и утвърдили се на международните пазари компании на нови чужди собственици.

В очите на обществото политиката и цялата парламентарна демокрация изглеждат все повече като инфраструктура в служба на корупцията и на клиентелизма. От тук дойде и лавината на недоволството срещу политиците, която през последните няколко месеца изкара по словенските площади хиляди разгневени словенци.

Но капката, заради която чашата преля и която приближава Словения към гръцките сценарии, беше радикалната политика на строги икономии, налагана от една година от Янша.

Янша искаше да приложи на практика така наречената шокова доктрина. Този бивш комунист, превърнал се в края на 80-те години в герой на независимостта на Словения и в непоправим консерватор и националист, днес е смятан за подобие на авторитарния си унгарски колега и приятел Виктор Орбан. Той започна втория си премиерски мандат, представяйки на народа един апокалиптичен сценарий.

Неговата решимост обаче още от началото беше белязана от един непоправим дефект – именно Янша и неговата партия блокираха от парламентарните скамейки на опозицията всеки срамежлив опит на правителството на Пахор за структурни реформи, като например реформа на пенсионната система и реформи срещу труда на черно.

Всичко това дестабилизира правителството и стана причина за предсрочни избори, които Янша не успя да спечели. Но благодарение на нов политически протагонист – Гражданската листа на Грегор Вирант, силно вдъхновена от неолибералните теории, Янша успя от позицията на лидер на втора партия в парламента да направи умели ходове и да бъде избран за премиер начело на десноцентристка коалиция с решителното одобрение на ръководството на католическата църква.

В коалицията освен двойнствения Вирант, който се представи на предсрочните избори през 2011 г. като либерална и чиста алтернатива на Янша, влезе и менящата като хамелеон цвета си Партия на пенсионерите, която присъства във всяка коалиция.

Днес Янша предлага сурови реформи, които придружава с очевидни ограничения на демократичните свободи. Неговият министър на финансите Янез Шущершич, избран от квотата на Гражданска листа, е решен да приложи план за либерализация и приватизация на държавния сектор, който напомня доста икономическия модел, приложен в Латинска Америка през 80-те и 90-те години на миналия век.

Едно бързо стратегическо оттегляне на държавата от икономиката, което преминава през преходно централизиране на общественото имущество, чието управление до този момент беше разпокъсано между три наполовина държавни компании, или през един холдинг, който ще съсредоточи всички държавни блага в ръцете на правителството и ще облекчи приватизационните практики.

За тази идея министърът разчита на подкрепата на европейските и на международните финансови институции, въпреки че последните не спестяват на правителството на Янша критиките си срещу неговите нескопосаните методи за налагане на реформите, пораждащи социален конфликт и влошаващи политическата обстановка -два непознати досега феномена в Словения. Именно и заради това Янша вече е смятан за политическа бита карта.

В действителност Словения си остава доста далеч от Гърция, като се има предвид, че все още нейните макроикономически показатели не се различават чак толкова от средните за Европа и за страните, смятани за стабилни икономики. Например държавният дълг на Словения е 44,4 процента от БВП, докато средният за еврозоната, по данни на Евростат, е 87,4 процента, а този на Италия – 119,4 процента.

Дори инфлацията и безработицата са подобни на средните за еврозоната. Но дефицитът нараства и сега достига 6,4 процента от БВП. Според правителството са необходими драстични съкращения на държавните разходи.

Но критиците на кабинета предупреждават, че радикалната политика на строгите икономии, подета миналата година и изразяваща се в орязване на заплатите и на пенсиите, в уволнения и увеличаване на безработицата, най-вече сред младите и съпътствана от желязна данъчна политика, поставя на колене държавните услуги, унищожава вътрешния пазар и смазва средната класа.

Развитието на икономиката е парализирано, страната е деморализирана, постъпленията намаляват, а дефицитът нараства. Изтичането на мозъци става ежедневие. Който може бяга от страната. И всичко това народът преглъща все по-трудно с увеличаването на случаите на корупция, на клиентелизма, на шуробаджанащина, на безнаказаността и на привилегиите на политическата каста.

При тези обстоятелства дори пословичното централноевропейско спокойствие, прилежността, трудолюбието и словенското подчинение не са достатъчни, за се избегнат уличните протести.

Гневът обхвана първо Марибор заради корумпиран и арогантен кмет и заради един духовник, който подкрепяше Янша. Последният скандал, избухнал благодарение на доклад на Комисията за борба с корупцията, който документира години на недекларирани данъци от страна на двамата главни словенски политици -премиера Янша и лидера на опозицията, кмет на Любляна и предприемач Зоран Янкович, наля масло в огъня на гнева.

Янша се опита да се защити и да изтъкне, че се ползва с подкрепата на все по-притеснения от тази афера председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Последният нито потвърди, нито отрече тази подкрепа за словенския премиер.

Политическата битка в Словения е повсеместна, управляващата коалиция е в дълбока криза. Взаимните обвинения се умножават, но никой не иска сериозно предсрочни избори. Дори посланикът на САЩ се намеси директно в тази бъркотия, като се опита да изиграе ролята на посредник между партиите в дясното пространство и като подчерта, че не препоръчва произвеждането на предсрочни избори.

А междувременно на 23 януари, денят на отдавна обявената от синдикатите стачка в държавния сектор, се постави началото на нова вълна от народни протести, която дори полицейският контрол над Фейсбук, заплахите на правителството и глобите, наложени на техните организатори сред които и на ректора на университета в Любляна Стане Пейовник, няма да могат да спрат.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.