Осталгия* по ГДР

През 2006 година Палатът на републиката – източногерманският парламент – беше разрушен. Въпреки това германците страдат от все по-голяма носталгия по ГДР. Снимка: accra.diplo.de

Властите в Източен Берлин продължават да унищожават старите символи на комунизма. Огромният Палат на републиката падна жертва на експлозиви, резачки и бормашини и се превърна в купчина чакъл. Това, което преди години беше източногермански парламент, се оказа прекалено твърда хапка от ерата на комунизма за обединения германски стомах.

Но редом със събарянето на Палата на републиката се случва нещо странно. Иконите на Източна Германия се срутват, но носталгията по миналото и по ГДР – наричана тук Осталгия – расте все повече.

На няколко минути от мястото, където преди се издигаше Палатът на републиката, се намира „Остел” – нов хостел, обзаведен изцяло по източногермански модел. Това е първият хотел в Германия, който е на тема ГДР. Като прекрачиш прага му оставаш с впечатлението, че Берлинската стена е все още на мястото си. На рецепцията часовници отмерват времето в Берлин, Москва, Пекин и Хавана. От тавана висят ГДР-лампи, а по масите има дребни източногермански телефони.

Картофено пюре и социалистическа горчица

18 години след падането на Берлинската стена в Германия се роди модата на Остел-ите – хотели, които напомнят на комунизма както отвън, така и отвътре. Снимка: Би Би Си

Стаите в хостела са украсени със снимки и предмети от паметни за Източна Германия събития, изровени от тавани и битпазари. Тапетите също са оригинални и изглеждат грозновати – в кафеви и оранжеви кръгове. За всеки, който изпитва носталгия по ГДР, това е перфектното място. Освен ако няма нищо против да е в една стая с бившия комунистически лидер Ерих Хонекер, защото портретът му виси над всички легла.

„18 години след падането на Берлинската стена, хората тъгуват за онези времена,” казва мениджърът на „остела“ Оливие Зандер. „Когато падна стената, хората изхвърляха старите вещи на боклука. Сега си ги искат обратно. Идват тук и казват: „Ей, това е същото легло като на баба ми, и същият шкаф. Толкова са смешни.”

Не само хотелите обаче популяризират миналото в Берлин. С тази задача са се заели и търговците. Магазинът „Осткост” е пълен със стоки от бившата ГДР – от комунистическата версия на Кока Кола до източногерманското веро. Човек може да си купи дори полуготово картофено пюре или социалистическа горчица.

При комунизма източногерманците мечтаеха за Кока Кола, а сега се скъсват да купуват по интернет ГДР-колата Вита Кола. Снимка: osthits.de

Тези, които страдат от по-сериозна носталгия, могат да посетят музея на ГДР, в който се прожектират филми, запечатали как източногерманците маршируват усмихнати и махат на първомайските манифестации, как танцуват фокстрот или разпускат на нудистки плажове. Тук усещането е, че животът зад Желязната завеса е бил уютен.

Трабантът продължава да е един от неумиращите символи на ГДР и заема достойно място в експозицията на Музея на ГДР. Снимка: ddr-museum.de

Разбира се, хората, които отсядат в тематичните източногермански хотели или купуват източногерманска горчица, не бързат да вдигат отново Берлинската стена. Защото съзнават голямата разлика между политиката и простите вещи от миналото, които липсват на всички.

Тъмната страна на живота при комунизма

Някои обаче считат, че подобна носталгия е опасна и че може да накара германците да забравят за тъмната страна на живота при комунизма. Вера Ленгсфелд обаче няма да я забрави никога. Тя е бивш политически затворник в ГДР, а днес е екскурзовод в затвора, в който е лежала. Хоеншьонхаузен е берлински затвор, който е бил изцяло на подчинение на източногерманските тайни служби ЩАЗИ.

Затворът на Щази от времето но комунизма Хоеншьонхаузен днес е музей, който може да служи като противоотрова за носталгията по комунизма. Снимка: hpwt.de

Хоеншьонхаузен никога не е бил хотел. В течение на 40 години десетки хиляди политически затворници са били затваряни тук и са били подлагани на психологически издевателства. За да пречупят мозъците им и да сломят съпротивата им, на затворниците не им е било позволено дори да се поглеждат. Система от улични светофари в коридорите, светещи в зелено и червено, гарантирали, че затворниците няма да се засекат, когато ги извеждат за разпит.

Във въздуха в Хоеншьонхаузен не витае носталгия. Все още се усеща обаче миризмата на карцер – смес от прах и дезинфектанти, които са пропити в стените, подовете и вратите на килиите.

Малко късно, но Вера разбрала, че собственият й мъж я шпионира и че е информатор на ЩАЗИ. Затова не странно, че не одобрява опитите на ГДР да се гледа с носталгия. „Опасно е да караме диктатурата да изглежда невинна,” казва Вера. „А никоя диктатура не е безобидна. В същността си тя е истински опасна за хората и това не трябва да се забравя.”

Затова Вера иска колкото се може повече германци да видят килиите и залите за разпит в Хоеншьонхаузен като противоотрова за носталгията по ГДР, за да спрат да бъдат прекалено сантиментални по миналото.

(По Би Би Си)

*

В Източна Германия така наричат носталгията по ГДР и времето на комунизма. Думата идва от „ост“ – изток на немски. Жителите на ГДР са наричани остис.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.