СофияПловдивВарнаБургасРусе

Скованата политика дърпа надолу глобалната икономика

Араб нюз

Преди четири години световните лидери се споразумяха на среща на Г-20, посветена на кризата, че ще действат заедно за преход от рецесия към растеж и благоденствие. Те решиха, че глобалният растеж ще бъде постигнат чрез съчетаване на политика, целяща растеж на националната икономика, и координирана международна намеса.

Това обаче не стана. През 2009 година за стимулиране на икономиката бяха заделени 1 трилион долара, но след това на мода дойде бюджетната консолидация и оттогава от година след година милиони хора продължават да се сблъскват с безработицата и спад на жизнения стандарт.

Едва сега се появиха известни основания да мислим, че в националната макроикономическа политика на редица страни започва отдавна чаканото движение напред.

Новото японско правителство подкрепя идеята за „минимизация на инфлацията“, разработвайки пакет от стимулиращи мерки на стойност милиарди долари, целящи да създадат 600 000 работни места.

„Обратната политика на Волкър“ (Пол Волкър е централен банкер на САЩ от 1979 до 1987 година и е известен с антиинфлационната си политика – бел. ред). Така някои нарекоха действията на сегашния централен банкер на САЩ. Бен Бърнанке стана първият през последните десетилетия шеф на Управлението за федерален резерв на САЩ, обявил, че ще взема мерки не само срещу инфлацията, но и против безработицата, която е достигнала 6 %.

Новият управител на Bank of England Марк Карни казва, че „моментът, когато процентните ставки са замрели на нулевата долна граница, е най-удобен да се захванем с номиналния брутен вътрешен продукт“.

В духа на тази повсеместна промяна на курса, с изключение на еврозоната, в Китай също има смяна на политиката. Може да изглежда, че на ноемврийския конгрес на Китайската комунистическа партия само бе изречено познатото, но досега неизпълнено пожелание, за частично пренасочване на икономиката от износа към вътрешното потребление, но сега то бе допълнено с конкретни обещания до 2020 година средният доход на човек от населението да бъде удвоен.

На теория необходимостта от промени е напълно очевидна. Хронично недостатъчното търсене възникна поради две причини.

Първо, както обяви Международният валутен фонд (МВФ) в края на 2012 година, отрицателният ефект от бюджетната консолидация върху заетостта и търсенето се оказаха по-силни, отколкото мнозина очакваха. Второ, ефективността от количественото облекчаване (програмата за стимулиране с изкупуване на активи – бел. ред.), съдейки по всичко вече е към края си. Ограничаването на търсенето за прекалено дълъг период води до спад на потенциала на предлагането, за да може да му съответства.

Това ново равновесие може да бъде променено, единствено ако се увеличи търсенето.

Има потискащи доказателства, че вялото глобално търсене вече е започнало да поражда стагнация.

В Германия производството е спадало с 2%, във Великобритания – с 5%, в Гърция – с 13%.

Още по-тежки са последиците от бюджетната консолидация за съотношението дълг – БВП. Като цяло в Евросъюза тя увеличи съотношението дълг – БВП и в Германия, и във Великобритания. В еврозоната и във Великобритания, като резултат от координирането на бюджетната консолидация, съотношението дълг – БВП нарасна с близо 5 процентни пункта. За Великобритания през 2013 година това означава приближаване към 75 % вместо 70%.

Не бягаме, за да останем на място, категорично се движим в неправилната посока.

Както посочва историкът Робърт Скиделски проблемът не е само в това, че политиката на икономии оказва по-силен отрицателен ефект върху икономическия растеж, отколкото се е очаквало, но и в това, че количественото облекчаване бързо достигна границите на това, което може да се постигне чрез него.

През 2011 година МВФ прогнозира, че през 2012 година европейската икономика ще нарасне с 2,1%. Вместо това тя се сви с 0,2% и сега МВФ очаква, че през 2015 година тя да бъде със 7,8 % по-малка, отколкото неговите експерти са очаквали преди две години.

Единствената реакция на това бе обявената готовност да се прибегне до помощта на Европейската централна банка (ЕЦБ) както кредитор от последна инстанция. Разбира се, на теория банката може да повиши заложения показател за инфлацията в еврозоната за две-три години без да нарушава никакви договори. Само че подобна мярка би срещнала съпротива и то не сама от Германия. В резултат Европа, понесена надолу от световния спад, блокирана в цикъла на строгите икономии, преживяваща изгубено десетилетие и недостатъчно уверена в себе си, за да вземе мерки за борба с безработицата в еврозоната, която превиши 11% и засяга близо 20 милиона души, всъщност спира целия свят.

В крайна сметка след четири години вместо възстановяване ние сме изправени пред самовъзпроизвеждащ се песимизъм. Сякаш дълговото бреме ни обрича на висока безработица и бавен растеж и опитвайки се да му се противопоставим със стимули от бюджета или с методите на парично-кредитната политика, ние не постигаме нищо. Не съм съгласен с това. Не сме обречени на мизерен растеж.

Причината светът да не излиза достатъчно бързо от рецесията е, че не можахме да разберем какво трябва да направи динамично променящата се световна икономика, за да поддържа високия темп на растеж. Постиженията ни ще продължават да бъдат слаби, докато продължаваме да подкрепяме този модел на глобалната икономика, който се крепи на схващането, че страните самостоятелно ще решават проблемите си и ще чертаят изходи само за себе си, без да се опитват да водят реално глобално сътрудничество. Този път може да ни отведе само до задънената улица на шовинизма и протекционизма.

Голямото и плачевно разминаване на нашето време е, че икономиката ни стана глобална, но политиката ни на инстинктивно равнище остава изключително местна. А ако „цялата политика е местна“, както бе казал (покойният – бел. ред.) председател на Камарата на представителите на САЩ Тип (Томас) О’Нийл, не означава ли това, че глобалното координиране има малко поддръжници и хората, които се обявяват в нейна подкрепа, няма да могат да получат подкрепа в собствените си страни? Ако това е истина, то независимо от нарастването на глобалните предизвикателства, дневният ред на международните срещи на високо равнище ще се свива, а тяхната неефективност, на свой ред, ще затвърждава мнението, че те никога няма да станат нещо друго, освен говорилни.

А необходимостта от глобално споразумение днес е по-голяма от всякога. Казано по-просто, работата е това, че преди 10 години Америка можеше да стане движеща сила на възстановяването на световната икономика. Вероятно след 10 години потребителското търсене на нарастващата азиатска средна класа ще запълни образувалия се вакуум. Само че сега, за първи път от десетилетия, нито една икономика не може сама да тласка световната икономика напред.

БТА

*Гордън Браун е премиер на Великобритания от 2007 до 2010 година. Сега пише коментари за британската информационна агенция Ройтерс и е съветник на Световния икономически форум.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.