СофияПловдивВарнаБургасРусе

Унищожават ли технологиите работни места? Поуки от историята

Асошиейтед прес

Историята има послание за работниците, които съвременните технологии са лишили

от работните им места: „Не сте първите“.

От механичните станове до каретите без коне и електронната поща – технологиите от векове създават цели отрасли и унищожават работни места. Те обаче също така откриват милиони нови работни места макар обикновено те да не са за същите хора, които са загубили работата си заради технологичния напредък.

„Хората страдат – начинът им на живот, уменията и способностите им губят от стойността си. Това обаче е цената на прогреса“, отбелязва Джоуел Мокир, историк, изучаващ технологичните промени, от Северозападния университет в САЩ.

Ето един поглед към технологичните пробиви, направили стоките, които купуваме, по-достъпни, живота ни – по-удобен, а работните ни места – по-несигурни.

Първата индустриална революция

През по-голямата част от историята хората са произвеждали множество стоки със собствените си ръце. Това се променило с Първата индустриална революция, която започнала в Англия в средата на 18 век и продължила около 100 години.

Нови механични устройства позволили на един човек да върши работа, за която по-рано били необходими няколко души, наводнили пазара със стоки и то най-вече с платове. Чрез използване на върви, колела и валяци, изобретателите ускорили пресукването на нишките за производство на прежда и тъкането на преждата за направа на тъкани.

След това парата била впрегната, за да освободи новите машини от ограниченията на човешките мускули и да ги направи по-бързи.

Новите машини произвеждали толкова много, толкова бързо и толкова евтино, че повече хора можели да си позволят да си купуват платове. Търсенето скочило, увеличили се и работните места за обслужване на машините и други дейности около тях.

В Америка през 1793 година Ели Уитни освободил робите от трудоемката работа да чистят топчетата памук от лепкавите семена, изобретявайки машината за чистене на памук, която да върши това автоматично. Това довело до увеличаване на насажденията с памук. И до още повече работа за робите.

Уитни е свързван и с друго изобретение: взаимнозаменяемите части. Той накарал работниците в работилница за огнестрелни оръжия да произведат много пъти една и съща част, така че оръжията да могат да се сглобяват лесно. Идеята проработила и браншове като часовникарството копирали метода.

През 1831 година Сайръс Маккормик изобретил механизирана жътварка (комбайн), теглена от коне, която окосявала житните класове и ги събирала на платформа. Благодарение на тази машина фермерите можели да жънат по-бързо.

През 1837 година Джон Диър изобретява „самопочистващ се“ плуг, който заменя използваните тогава плугове от лято желязо. Фермерите можели да орат по-лесно и да сеят по-бързо.

И така било поставено началото на поредица изобретения, които направили земеделието по-ефективно, а хората започнали да напускат фермите. През 1800 година две трети от американците работели във ферми, днес – едва 2 %.

Втората индустриална революция

Животът се ускорил през този втори период на иновации, продължил от средата на 19 до началото на 20 век. Настъпила епоха на стоманата и електричеството, на разширяването на жп мрежите и на автомобилите.

През 1856 година един англичанин открил начин да произвежда стомана бързо и евтино, а други изобретатели скоро усъвършенствали процеса. Железопътните компании започнали да използват стомана за релсите вместо желязо, което се огъва лесно и трябва често да се заменя. Благодарение на това влаковете можели да пренасят по-тежки товари, което пък означавало, че компаниите могат да изпращат повече стоки до далечни пазари. Продажбите се увеличили, както и работните места.

През 1861 година от Източното до Западното крайбрежие на САЩ била прокарана телеграфна линия, което силно подобрило комуникациите. Телеграфът обаче „отнесъл“ пони експреса, който доставял бързи пратки и излязъл от бизнеса още същата година.

През 1879 година Томас Едисън направил електрическа крушка, която не изгаряла след само няколко часа работа. Фабриките заменили с електричество газовото осветление, а това намалило броя на пожарите.

Бързо един след друг се появили редица технологични пробиви – автомобилът, механичният набор за печатарските преси, тракторът, задвижван от двигател с вътрешно горене, а не теглен от коне, и самолетът на братя Райт.

През 1903 година Хенри Форд основал легендарния си автомобилостроителен завод. Той поставил хората и техните инструменти на постоянни позиции, а сглобяваният автомобил се превозвал от един работник до следващия. Родил се подвижният конвейер, а колите вече можели да се произвеждат по-бързо и по-евтино. Както с текстилната промишленост по-рано, цените на колите се понижили, били създадени нови видове работни места в сектора, а 100 000 работни места за производители на карети и сбруи били загубени завинаги.

Информационната епоха

Вниманието на изобретателите се пренасочило от построяване на разни устройства към обработване на информацията. Инструментариумът на този нов период помогнал на хората да събират и анализират данни и да комуникират по-бързо, по-евтино и по-качествено.

Няма изобретение, което да е определя категорично като поставящо началото на тази епоха, но сред претендентите е първият дигитален компютър, създаден през 1937 година от Джордж Стибиц в Bell Labs – бившето подразделение за изследователска дейност на АТ&Т. На Стибиц му хрумнало да използва затворените и отворени позиции на метални устройства, когато през тях протича електричество, за да извършва прости математически операции.

През 1947 година екип на Bell Labs, ръководен от Уилям Шокли, открил как да усилва и превключва електрически сигнали, използвайки полупроводникови материали. Това бил първият транзистор. Десетилетие по-късно множество транзистори били натъпкани на малък чип, наречен интегрална схема.

Преди транзисторите електронните уреди работели с вакуумни лампи. Благодарение на транзисторите изчислителната мощ можела да бъде сведена до миниатюрни размери – пробив, който довел до малките радиоапарати, персоналните компютри, мобилните телефони и още множество съвременни устройства.

През 1971 година инженер от американското министерство на отбраната изпратил първото електронно писмо. Същата година Джон Бланкенбейкър направил „Kenbak-1“ – първият компютър, достатъчно малък и евтин за масово производство. Начинанието обаче претърпяло неуспех. Продадени били по-малко от 50 компютъра „Kenbak-1“, предимно на колеги, разказва Бланкенбейкър в Музея за компютърна история в Бостън. За две години компанията фалирала.

През 1981 година Националната научна фондация на САЩ създала мрежа, свързвайки университетски компютри – повратна точка в развитието на интернет. Едва ли тогава някой си е представял последиците.

През изминалите три десетилетия нови продукти и иновации позволиха на хората да се забавляват и да получават информация навсякъде и по всяко време.

През 1983 година Motorola представи първия мобилен телефон – близо еднокилограмова тухла, наречена DynaTac 8000x. През 1984 година е продаден първият PDA (личен цифров помощник) – отдавна забравеният модел Psion.

През 1994 година компанията BellSouth продава първия си Simon – устройство, което поставя началото на все по-умните смартфони, от които на практика можете да получите достъп до всякаква информация.

Професия във възход през този период? Софтуерен инженер. През 2010 година с това са се занимавали 1,03 милиона души – повишение с близо 40 %.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.