И Ню Йорк като Лондон: ще шпионира всичко с видеокамери

Мрежата за видеонаблюдение ще е като в Лондон и ще струва 90 млн долара

Камера на лондонското летище Хийтроу. В Ню Йорк ще копират лондонската система за видеонаблюдение, за да направят борбата срещу терористите по-ефективна. Снимка: Уикипедия

Бързината, с която Лондон идентифицира мъжете, планирали бомбени атентати благодарение на вездесъщите камери за наблюдение, накараха и САЩ да заговорят за въвеждането на обширна мрежа за видеонаблюдение. Първата подобна стъпка ще бъде направена в южен Манхатън (Ню Йорк), където до края на годината ще бъдат инсталирани 115 камери.

В борбата срещу тероризма телевизионно-информационната система за вътрешно ползване – (Closed-circuit television – CCTV) е както юридическо средство, така и спирачка за всички, освен за най-самоотвержените камикадзета. Усъвършенстваните видеотехнологии позволяват камерите да алармират полицията за изоставен багаж, да разглеждат отблизо предмети и регистрационни табели на автомобили, отдалечени на стотици метри и да архивират снимки със специално съдържание.

Противниците на системите за видеонаблюдение твърдят, че точно затова тези технологии са крайно притеснителни и че с тях може да се злоупотребява. Освен това те повдигат и много въпроси, свързани с противоконституционността им. Според специалистите камерите за наблюдение не само са безсилни срещу атентаторите-самоубийци, но и планиращите нападения могат да използват записите, за да си спечелят известност.

Британската система за видеонаблюдение е разработена през 70-те и 80-те години след ограничена публична дискусия в отговор на нападенията на Ирландската републиканска армия. През 90-те години заради подобренията в технологията те станаха ключово средство за постовете на сигурността в централен Лондон, известен като “стоманеният пръстен”. В САЩ обаче конституционната система е съвсем различна и според някои експерти преди правителството да опаше градовете с жици и електронни очи е необходим енергичен публичен дебат.

“Тук дебатът какво ще означава тази мярка за личната неприкосновеност дори не е започнал,” казва Роналд Маркс, преподавател в Homeland Security Policy Institute към университета Джордж Вашингтон. “Телевизионно-информационната система за вътрешно ползване е мярка за сигурност, която е ефективна при разпознаването на хора, но не знам доколко е ефективна, когато трябва да ги спре,” допълва той.

Критиците на системата за видеонаблюдение твърдят, че възпиращият й ефект е нисък и едва ли може да спре терористите. Снимка: Уикипедия

Милиони частни камери вече охраняват входовете на сгради, химически заводи и молове. Повечето полицейски участъци в големите градове като Ню Йорк и Лос Анджелис използват камерите за наблюдение в районите с голяма престъпност и за да идентифицират нарушителите на закона за движение по пътищата.

Правителственият център за видеонаблюдение

В американските градове няма всеобхватна мрежа, свързана с център за видеонаблюдение, както е в Лондон. Плановете са тя да бъде изцяло копирана в Ню Йорк. Първите 115 камери трябва да заработят до края на тази година. До края на 2010 трябва да бъдат инсталирани общо 3000. Една трета от тях ще бъдат собственост на нюйоркската полиция, а другите две трети ще принадлежат на частни охранителни фирми. Всички записи ще бъдат изпращани в центъра за наблюдение, чиито персонал ще е от полицията и от частни охранителни фирми.

Системата ще може да идентифицира автомобилните табели и да алармира полицията за изоставен багаж или превозни средства, които обикалят в един район. Възможно е тя да бъде свързана с подвижни пътни прегради, които могат да бъдат задвижвани с натискане на копче от офиса за наблюдение.

“Подобни системи правят обстановката “операционно по-опасна” за терористите,” казва Браян Дженкинс, експерт по тероризма в консултантската фирма RAND Corp. “Действията им стават по-трудни, особено на онези, които искат да се самоубиват. Това намалява броя на нападателите и броя на заложените бомби.”

Дженкинс дава за пример разликите между взривените влакове в Мадрид през 2004 и в Мумбай през 2006, и атаките в Лондон през 2005: “Терористите в Мадрид и в Мумбай не бяха самоубийци, поставиха няколко бомби и във всяка атака убиха повече от 200 души. Четиримата самоубийци в Лондон разполагаха само с взривните устройства на гърбовете си и убиха 52 души.”

“52 жертви също са много, но са по-добре от 200,” казва Дженкинс. Камерите позволиха на полицията в Лондон бързо да разпознае нападателите от 2005 година. В опитите за атентати на 29 юни т.г. полицията използва камерите, за да проследи и идентифицира предполагаемите престъпници и да ги арестува.

“Това ускори разследването, а полицията успокои обществеността, че извършителите не са на свобода,” твърди Дженкинс. “Така страхът намаля, а точно той е една от целите на терористите.”

Системата за видеонаблюдение в Ню Йорк ще струва 90 млн долара. До 2010 година ще има 3000 камери, свързани с център за наблюдение. Снимка: Уикипедия

Критиците на подобни обширни системи за наблюдение обаче казват, че възпиращият ефект не е толкова голям. “Те просто не вършат работа,” настоява Брус Шнайер, експерт по технологиите, свързани със сигурността от Минеаполис. “Ако сте собственик на магазин 7-Eleven и сте сложил камера отпред, и крадец ограби съседната будка за алкохол, тогава ще сте похарчили парите си добре. Но ако сте градската полиция, парите са хвърлени на вятъра. Престъпността не е намаляла, а просто се е преместила на друго място.” По отношение на плана да се копира лондонският “стоманен ринг” Шнайер казва: “Е, вместо това терористите ще отидат да взривят Бостън.”

По предварителни изчисления системата за наблюдение в Ню Йорк ще струва 90 млн, долара. Първата фаза, която обхваща южен Манхатън и включва центъра за наблюдение, ще струва 25 млн. долара.

“Ню Йорк заимства текстове от лондонския сценарий,” казва Дейв Гейър, специалист по сигурността в обществения транспорт. “Той е очарован от идеята да не се захваща с дреболии. Но пренесената наготово информация може да означава много загубено време и усилия, които е по-добре да бъдат насочени другаде.” По-добре е средствата да се похарчат за назначаване на повече полицаи и кучета, които могат да надушват експлозиви, както и за подобряване на разузнаването като цяло.

Защитниците на камерите обаче настояват, че те са мъдра инвестиция, която се равнява на това, да сложиш полицай на всеки ъгъл или на всяка спирка на метрото.

Окото, което вижда всичко

Защитниците на гражданските права и на личната неприкосновеност се притесняват основно за начина, по който камерите ще следят всичко и по който упълномощените ще ги използват. Те подчертават, че камерите далеч надхвърлят способността на полицаите да наблюдават обстановката: могат да се въртят на 360 градуса, да приближават образа на регистрационните табели на автомобилите, отдалечени на стотици метри и да виждат в тъмното. Те записват всичко, а записите отиват в архив, който се пази десетилетия. Когато се използват от хеликоптери и малки самолети, те могат да покрият голяма площ от града. И със всичко това правителствените власти могат да злоупотребяват.

В доклад за начина, по който нюйоркската полиция е използвала видеокамерите на конгреса на републиканската партия през 2004 година на неправителствената организация New York Civil Liberties Union се подчертава, че през нощта полицаите снимали от борда на хеликоптер как двама души се прегръщат на покрива на една сграда. Четириминутният запис бил направен с технология с инфрачервени лъчи и бил пуснат в Интернет. В доклада Джефри Роснър, един от двамата на записа, казва: “Когато гледаш записа, се чувстваш наистина зле. Нямах представа, че ме снимат. А и на кой би му хрумнала подобна идея?”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.