Как глобалният джихад дойде в Алжир

Ройтерс

Снимка, циркулираща в дхижадистките интернет форуми, казва всичко: самолет се блъска в Айфеловата кула, с надпис „11 септември“ на арабски с червени букви до нея.

Френската военна интервенция в Мали и ислямистката атака срещу газовото находище в Ин Аменас в Алжир, при която загинаха най-малко 38 чуждестранни работници, вдъхнаха нова енергия на интернационалния джихад. Тези събития също така затвориха примката, която според мнозина през последните години е свързвала северноафриканските бунтовници с централното ръководство и идеологията на Ал Каида.

Именно тези връзки, преминаващи през различни региони и периоди, които са залегнали в основата на потайната кариера на алжирския екстремист Мохтар Белмохтар, сега отново са в ценвтъра на вниманието на анализаторите, целящ да установи дали Западът е подценил устойчивостта на глобалния джихад.

Още през 1994 г. алжирски екстремисти, воюващи с подкрепяното от Франция правителство, отвлякоха самолет на „Ер Франс“. Макар че беше успешно щурмуван от френски сили в Марсилия, френското разузнаване беше убедено, че планът е бил да бъде блъснат в Айфеловата кула, предвещавайки атентатите от 11 септември 2001 г. срещу САЩ.

Алжирската фаза от джихада обаче беше пренебрегната и изместена от центъра на вниманието след 11 септмври, засенчена от надеждите, че ликвидирането на Осама бин Ладен в Пакистан през 2001 г. е нанесло фатална рана на Ал Каида, и най-важното, от мнението, че Белмохтар се е дистанцирал, преориентирайки се към печеленето на пари от контрабанда и отвличане на заложници.

„Имаше много спорове дали Белмохтар е криминален престъпник или джихадист, но те пренебрегваха възможността да е и двете“, обясни Стивън Танкел, професор от Американския университет и изследовател от фонда „Карнеги“, автор на книга за еволюцията на джихадистките групировки след 11 септември, която предстои да излезе.

Алжирските и западните разузнавателни служби са следели ветерана от Афганистан Белмохтар години наред, но или са разчели погрешно намеренията му, или са подценили капацитета му за подобно сложно планиране, каквото се изисква за осъществяването на най-драматичния терористичен акт след след атаките през 2008 г. в Мумбай, извършени от базирана в Пакистан екстремистка групировка „Лашкар-е-Тайба.

А признаците са били налице. В постинг в авторитетния сайт Джихадика (Jihadica), специалистът по Северна Африка Андрю Лебович отбеляза, че когато Белмохтар обяви през декември създаването на нова бойна единица – „Ал Муакуне би-Дима (Подписващите се с кръв), той заплаши и Франция, и Алжир.

Името, което избра за новото бойно звено, бе същото, което беше използвано от клетката на Алжирската въоръжена ислямска група (ГИА), стояща зад отвличането на самолета на „Ер Франс“.

Във видеозаписа през декември, когато се предполага, че се е отделил от „Ал Каида в ислямския Магреб“ (АКИМ), Белмохтар декларира верността си към лидера на афганистанските талибани, молла Мохамед Омар и лидера на Ал Каида, Айман аз Заухаири, без да споменава ръководството на АКИМ.

„Останах с впечатлението, че сега той работи независимо и се държи, сякаш е истинският емир на свързаните с Ал Каида групи в Сахел“, каза Камил Тауил, журналист от „Ал Хайят“ и виден експерт по северноафрикансикя джихадизъм.

В унисон с думите на Белмохтар във видеоклипа, похитителите от Ин Аменас поставиха класическите искания на централното ръководство на Ал Каида – за освобождаването от американските затвори на Омар Абдел-Рахман, слепият египетски шейх, осъден за съучастие в атаката през 1993 г. срещу Световния търговски център, и на пакистанката Афия Сидики, чийто чичо по линия на съпруга й е мозъкът на атентатите от 11 септември Халед Шейх Мохамад.

И макар че е възможно нападателите от Ин Аменас да са се надявали да избягат с чуждестранните заложници, за да ги заменят срещу откуп, също толкова вероятно е основният мотив да е бил съживяването на глобалния джихад в момент, когато френската интервенция в Мали осигурява мощен магнит за ислямските екстремисти по цял свят.

И при атаката срещу самолета на „Ер Франс“, и при тази в Ин Аменас, взимането на заложници може да е било спомагателна, а не първостепенна цел, писа Лебович. При отвличането на „Ер Франс“ впоследствие се оказа, че истинската цел винаги е била да взриви самолетът над Париж, В случая с Ин Аменас според алжирските власти целта на нападателите е била унищожаването на съоръжението, макар че може би са се надявали също да избягат с поне някои от заложниците.

Каквато и да е истината, отношенията между Белмохтар и глобалния джихад датират отпреди над 20 години. Малко след смъртта в Пакистан през 1989 г. на палестинския учен Абдуллах Аззам, ментор на Бин Ладен, Белмохтар заминава от Алжир за Афганистан.

„Успяхме да потвърдим от надежден източник присъствието му в тренировъчни лагери, ръководени от пакистанците, в Пешавар“, писа бившият френски аналитик от разузнаването, който списва блог в „Монд“ под псевдонима Абу Джафар. „Там към края на 80-те години или началото на 90-те е получил военно обучение, което би му било много полезно в Алжир“.

Към средата на 90-те той се връща обратно в Алжир като част от Въоръжената ислямска група с френски инициали ГИА, която започва война с правителството след анулирането на изборите през 1992 г., които ислямистите бяха на път да спечелят.

ГИА бързо се очертава като най-мощната бунтовническа сила в страната и обединяваща кауза за мнозина в международното джихадистко движение, което първоначално възлага големи надежди на алжирския джихад.

Бин Ладен, който по онова време вече се преместил от Афганистан в Судан, изпраща няколко емисари при ГИА, за да обсъдят дали групата иска да се присъедини към неговата онова време все още прохождаща Ал Каида.

Лорънс Райт, автор на „надвисналата кула“ (Looming Tower), твърди в книгата си, че Бин Ладен е изпратил 40 000 долара на ГИА, преди да съжали за това, след като репутацията на алжирската групировка пострада заради апетита й към масови убийства по време на гражданската война, отнела в крайна сметка 200 000 живота.

След дискредитирането й ГИА, в която са проникнали агенти на алжирските сили за сигурност, презирана дори от глобалното джихадистко движение, тя се разцепи. Най-успешното й разклонение стана Салафитската група за проповед и борба с френски иницали GSPC, която в крайна сметка се вля в Ал Каида под името „Ал Каида в ислямския Магреб“ през 2007 г.

С годините следата, свързваща алжирските екстремисти с ядрото на Ал Каида, избледнява и се заличава, но се проявява отново достатъчно често, за да послужи като доказателство за устойчивост в движението, умишлено проектирано с хоризонтални мрежи и фокус върху единството на идеологията, което да й позволи да оцелее след обезглавяване на ръководството й.

Според Тауил от „Ал Хаят“ Бин Ладен изпратил своя емисар Ахмед Алуан, известен още като Абу Мохамед ал Йемени, при GSPC през лятото на 2001 г. Сред лидерите на групировката, с които се срещнал в Алжир, бил и Белмохтар. Целта на визитата на пратеника на Бин Ладен била да установи връзки между Ал Каида и алжирските джихадистки групировки, каза Тауил.

Тъй като GSPC разполага с мощни мрежи сред северноафриканската диаспора в Европа, тя може би е свързана и с убийството на противника на талибаните, афганистанския таджикски командир Ахмад Шах Масуд, два дни преди атентатите на 11 септември.

Убийството му беше възприето като подарък от Ал Каида за талибаните, които по онова време са на власт в Кабул, целящ да подкопае силите на техните противници преди очакваната американска контраатака.

Точните връзки между GSPC и убийството на Масуд от двама тунизийци с белгийски паспорти остават неясни, макар че те са били свързани в една и съща мрежа чрез джамия в Париж.

Като свидетелство за връзките, пресичащи региони и години, друг член на тази мрежа е бил Вили Брижит, французин от антилски произход, приел исляма, осъден по-късно за планиране на атаки за „Лашкар-е-Тайба“.

Неговият инструктор в Пакистан е бил Саджид Мир, който според индийските власти също е замесен в атаките в Мумбай, при които бяха убити 166 души. „Всички тези хора са се движели в една и съща среда по едно и също време“, каза Танкел.

Масираната атака на разузнавателните служби, която последва 11 септември, до голяма степен разби европейските мрежи, но после беше изградена нова брънка между лидера на Ал Каида в Ирак, Абу Мусаб аз Заркауи, който беше убит през 2006 г., и лидерите на GSPC, които в крайна сметка го убеждават да се присъедини към Ал Каида.

Хаосът, последвал свалянето на режима на Муамар Кадафи в либия през 2001 г., което помогна на АКИМ да се сдобие с оръжие и да се възползва от от недоволството сред племената на туарегите в региона, им позволи да разширят операциите си, особено в съседно Мали.

Би било грешка обаче да се смята, че те са се появили изневиделица като нова заплаха от страна на Ал Каида, имайки предвид дългата им история в групировката.

Давид Гартенщайн-Рос, автор на книга за наследството на Бин Ладен, писа в американския сайт по въпросите на сигурността „Гънпаудър eнд лед“ (Gunpowder and lead), че документи, иззети от леговището на Бин Ладен в Аботабад, показват наличието на комуникации между АКИМ и ръководството на Ал Каида в течение на четири години, включително обсъждане на стратегически и оперативни въпроси.

„Макар че е възможно след смъртта на Бин Ладен, когато Айман аз Зауахири стана емир, тези комуникации да са били прекъснати или нарушени по някакъв начин, няма причина да смятаме това за даденост“, пише той.

В интервю за мавританската информационна агениця през 2011 г. самият Белмохтар казва, че членът на GSPC Юнис ал Мауритани, арестуван в град Квета в Пакистан през септември 2001 г., е бил изпратен да води преговори с лидерите на Ал Каида.

Поради потайните и често променящи се съюзи в глобалния джихад, ще е нужно време, за да се проследят различните нишки зад атаката в Ин Аменас. Засега обаче е явно, че акцията в Ин Аменас събра две доста различни десетилетия – атентатите от 90-те срещу френски мишени, сред които бомбените атентати в Париж, и отвличането на самолета на „Ер Франс“ и американската интервенция след 11 септември срещу силите на Ал Каида в Афганистан и Пакистан.

„Може би ръководството я е одобрило, а може би не“, каза в интервю по телефона от Дакар Лебович. „Ядрото на Ал Каида доста се бави с изявленията си напоследък. Ще бъде интересно да се види дали ще има изявление от Зауахири“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.