СофияПловдивВарнаБургасРусе

Трите най-големи кризи в АЕЦ – 3. Аварията във Фукушима

Експлозия в реакторите на АЕЦ във Фукушима. Снимка: от тв екрана

В анализите и на трите най-големи аварии в АЕЦ се налагат общи изводи:

1. случват се заради човешки грешки в изпълнението, управлението и оперирането ядрените централи;
2. след всяка авария има комуникационен провал в навременното информиране и защитаване на населението;
3. научното развитие на човечеството изпреварва значително нашето социално, политическо и морално развитие, което прави строенето и ескплоатирането на АЕЦ твърде спорен въпрос, предвид достатъчно и много по-безопасни и по-евтини алтернативи в енергетиката.

Тези изводи след 11 март 2011 г. бяха потвърдени не от кой да е а от нацията, за която всички сме съгласни, че е една от най-дисциплинираните в света; най-социално отговорна и възпитана в колективизъм и най-развита в технологичен план днес.

Ядрената криза в АЕЦ “Фукушима 1”, последвала след мощното земетресение и цунами в регион Тохоку (източното крайбрежиe на Япония) на 11 март 2011 г., е втората с най-високата 7-ма степен на въздействие според Международната скала за ядрените събития, след катастрофата в Чернобил. Но е много по-сложна, заради едновременното топене във всички реактори.
Ядрените реактори в АЕЦ “Фукушима 1” са разположени близо един до друг и така стартира паралелна верижна реакция от злополуки, които водят до водородни експлозии. Експлозиите отнасят покривите на реакторните сгради и водят до разливи и изпаряване на радиоактивна вода от останалите на открито басейни за складиране на отработено ядрено гориво (ОЯГ). Тази ситуация се смята за дори по-опасна от самата загуба на охлаждане в реакторите. Заради близостта на реакторите, работниците се оказват в ситуация на усилия да се справят с три топящи се реактора (1, 2 и 3) и открити басейни с ОЯГ в три блока (2, 3 и 4). Морската вода, която e имала контакт с топящите се горивни пръти е връщана в океана – загрята и силно радиоактивна – в продължение на няколко месеца, докато не са възстановени помпените системи.

Как вода може да стопи ядрени реактори

АЕЦ “Фукушима 1” включва 6 отделни реактора с вода под налягане, проектирани от Дженерал Електрик (General Electric) и поддържани от Електроенергийна компания Токио (TEPCO).

Проверка за радиация на евакуираните около централата. Снимка: ЕПА/БТА

По време на земетресението реактор 4 е с извадено гориво, докато реактори 5 и 6 са в студено изключване заради планиран ремонт. На 11 март 2011 г., веднага след земетресението от степен 9 по скалата на Рихтер, реактори 1, 2 и 3 изключват автоматично и аварийните генератори стартират, за да осигурят мощност за електрониката и охлаждащите системи.
Около 50 минути след земетресението североизточния бряг на Япония е залят от вълна цунами с височина 13–15 м. Вълната прехвърля защитната стена на ядрената електроцентрала, висока само 5,7 м и веднага наводнява ниските помещения в сградите на турбините, в които са разположени аварийните дизелови генератори. Наводнените генератори спират да подават ток към критично важните помпи, които трябва да осигурят продължителната циркулация на охлаждаща вода вътре в ядрения реактор, в продължение на няколко дни, за да го предпазят от топене след изключването. Разрушенията от земетресението и наводнението от вълната цунами възпрепятстват помощ отвън – да бъдат доставени генератори.

При спирането на помпите,  реакторите прегряват заради нормално високата топлина, произвеждана през първите няколко дни след изключване на реактор. В тази ситуация единствено незабавното заливане на реакторите с морска вода би могло да ги охлади достатъчно бързо, за да предотврати топенето. Заливането със солена морска вода обаче е отложено, защото би увредило перманентно скъпите реактори. Все пак това най-накрая започва, след специално решение на правителството, но тогава вече е твърде късно, за да бъде спряно топенето. Когато водата в реакторите изкипява и нивата на водата в басейните на горивните пръти спада, горивните пръти в реакторите започват мощно да се нагорещяват и да се топят. В следващите часове и дни и трите реактора стигат до пълно топене.

При интензивната горещина и налягане в топящите се реактори между металните обвивки на прътите с ядреното гориво и останалата около тях вода се получава реакция, която произвежда силно експлозивен водороден газ. Докато работниците се борят да охладят и загасят реакторите се случват няколко мощни водородни експлози в сградите и на трите реактора – на 12, 13 и 15 март (експлозията в Реактор 1 на 12 март.

Лоша комуникация и информиране на населението

Японското правителство признава, че не са запазили записи от най-важните срещи по време на ядрената криза във Фукушима, въпреки че такива записи и стенограми са ключов момент в управлението на кризи. Данни от Информационната система за прогнози на критични дози за околната среда са изпратени по имейла на властите във Фукушима, но не са споделени с други институции и страни. Мейлите, изпратени от NISA (японския ядрен регулатор) до Фукушима, стоят непрочетени, а по-късно са изтрити. Това е разкрито година по-късно на 21 март 2012. Данните не са използвани, защото кризисният щаб ги определя като “безполезни, защото предвижданото количество освободена радиация е нереалистично”.
През февруари, 2012 г. излиза независимо разследване на фондацията Възстановяване на Япония, което описва как японския кризисен отговор е спъван на няколко пъти заради загуба на доверие между главни актьори: прмиера Наото Кан, висшия мениджмънт на TEPCO и директора на ударената централа. Според доклада тези конфликти „произвеждат объркани потоци от понякога противоречива информация в първите дни на кризата”. Според доклада Кан забавя охлаждането на реакторите като поставя под въпрос използването на морска вода вместо сладка. Той попречва още повече на справянето с кризата като създава малък, затворен екип за взимане на решения от свои приближени. Докладът казва още, че японското правителство се забавя да приеме помощт от ядрени специалисти от САЩ.

В разследването на същата фондация се казва, че „властите в най-неясните моменти от ядрената криза не знаят конктретния обхват на щетите в АЕЦ “Фукушима 1” и тайно обсъждат вариант за евакуация на Токио, въпреки че в същото време се опитват публично да занижат представата за рисковете”, т.е. докато уверяват над 13-те милиона жители на града, че всичко е под контрол.

Радиация и здравни последици

Радиоактивен материал е освободен от хидравличните съдове на трите реактора в АЕЦ “Фукушима 1” в резултат от изпускания за намаляване на газовите налягания, нарочното изхвърляне на охлаждаща вода в океана, както и инцидентни и неконтролирани случаи. Освободената радиация е по-малко от тази в Чернобил, като около 80% от цялото количество се изхвърля в Тихия океан.

Схема за разпространението на радиация след аварията.

Радиоактивният облак от Фукушима стига Русия на 14 март и западния бряг на САЩ на 16 март, а на петнайстия ден след земетресението следите от повишена радиоактивност са открити из цялото северно полукълбо. Месец след авариите, радиоактивни частици са открити и в южното полукълбо в Австралия, Фиджи, Малайзия и Папуа Нова Гвинея. Според Норвежкия институт за изследване на въздуха изпускането на цезий-137 е около 40% от изпуснатото от Чернобил. През март японските власти съобщават, че радиоактивен йод-131, превишаващ безопасните нива за новородени, е намерен в 18 водно пречиствателни станции в Токио и пет други перфектури. През юни японското правителство вече е неспособно да контролира разпростирането на радиоактивен материал в храната на нацията. Опасните частици са засечени в спанак, чай, мляко, риба и телешко на 320 км от централата. В 20-километровата зона около АЕЦ “Фукушима 1” е изоставена всякаква фермерска дейност.

През октомври 2012 статия в сп. “Сайънс” пише, че по това време от площадката на АЕЦ “Фукушима 1” все още изтича радиация към океана. TEPCO признава, че не може да спре радиационните емисии към океана. През август 2012  близо до брега на Фукушима е уловена риба, съдържаща повече от 25 000 Bq цезий на килограм – най-голямото количество, намирано в риба от началото на бедствието и 250 пъти повече от безопасното ниво, определено от правителството. Преди няколко дни беше открита риба с 10 пъти повече радиация – 250 000 Bq.

Почистването – 40 години, разходите –
125 млрд. долара

На 21 декември 2011 г. японското правителство публикува план за почистването, който предвижда то да отнеме 40 години. През октомври 2011, японският премиер Йошихико Нода заявява, че държавата ще похарчи най-малко 1 трилион йени (13 млрд. долара), за да почисти обширни територии, замърсени с радиация от ядрената мегакриза. Япония се изправя пред перспективата да премести 29 милиона кубични метра почва североизточно от Токио.

Демонстрации рещу АЕЦ и в подкрепа на пострадалите във Фукушима. Снимка: ЕПА/БТА

През април 2012 TEPCO изчислява тоталната сума за ядрената мегакриза на 5 пет трилиона йени (62 млрд. долара), а през ноември 2012 преизчисляват тази сума двойно и искат от правителството 10 трилиона йени ($125 млрд.), само за последиците от радиацията – около 2% от БВП на Япония,. Към края на 2012 г. се правят прогнози от различни институти за общата сума от всички загуби и пропуснати ползи за икономиката на Япония, която ще е между $500 и 700 млрд.

Как TEPCO и японските власти пренебрегват безопасността

1991: На 30 октомври единият от двата резервни генератора на Реактор 1 е наводнен и повреден заради спукана тръба в сутерена на сградата. Инженерът, който информира директорите за инцидента, споменава и за възможността вълна цунами да удари и повреди генераторите  в сградите на турбините близо до морето. Въпреки това, вместо да качат генераторите по-високо, TEPCO монтират врати, с които да предотвратят влизането на вода в помещенията. На 29 декември 2011 г. TEPCO признават, че същото помещение с аварийната захранваща система е наводнено през 1991, захранването към реактора не било прекъснато, но реактора бил спрян за един ден.
2007: През 2007 TEPCO създава отдел за надзор на всичките си ядрени съоръжения, чиито председател до юни 2011 е Масао Йошида, директор на АЕЦ “Фукушима 1”. Вътрешно изследване през 2008 показали, че има незабавна нужда от подобряване защитата на зоната на електрозахранването от наводняване с морска вода. Изследването споменавало за възможността от вълни цунами, високи 10,2 м. Висшите мениджъри в централата на компанията заявяват, че такъв риск е нереалистичен и не взимат предвиждането насериозно.
2008: МААЕ също изразява загриженост относно възможностите на японските ядрени централи да издържат на сеизмична активност. На среща на Групата по ядрена безопасност и сигурност на Г8 в Токио през 2008 г. експерт на агенцията предупреждава, че силно земетресение с магнитут над 7.0 степен може да бъде сериозен проблем за японските ядрени електроцентрали.

Горящите реактори в АЕЦ във Фукушима. Снимка: ЕПА/БТА

2011: По молба на Японската радио корпорация на 2 октомври 2011 правителството оповестява доклад от TEPCO до регулатора NISA. Докладът разкрива, че TEPCO напълно са съзнавали опасността централата да бъде ударена от вълни цунами, много по-големи от 5,7 м, за каквото централата била проектирана да издържи. Симулации, направени през 2008 г. показали, че вълни между 8,4 и 10,2 м могат да залеят централата. Чак три години по-късно докладът е изпратен до NISA, където пристига на 7 март 2011 г., само 4 дни преди АЕЦ “Фукушима 1” да бъде ударена от вълната цунами. Представителят на TEPCO Джуничи Мацумото казва, че компанията не чувствала нужда да предприеме бързи действия по прогнозите, които били все още предварителни изчисления във фаза на проучване.

Изводи за аварията – отново човешки грешки

Независимата парламентарна комисия за разследване на ядрената авария във Фукушима (NAIIC) заключва: „Това беше бедствие, причинено безусловно от човешки грешки – което би могло и би трябвало да бъде предвидено и предотвратено. (…) Сред борда на директорите [на TEPCO] комисията попадна на безхаберие и арогантност, каквито са недопустими за всяка една организция, работеща в ядрената енергетика.”

Разследващия комитет на авариите в ядрените електроцентрали във Фукушима (ICANPS) излиза със заключението, че правителството и оператора TEPCO се провалят в предотвратяването на бедствието не защото голяма вълна цунами е била неочаквана, а защото не са били склонни да инвестират време, усилия и пари в защитата от природно бедствие, смятано за малко вероятно. „Операторите и регулаторите са били твърде уверени, че събития отвъд обхвата на техните предположения не могат да се случат (…) и не са съзнавали, че техните мерки за избягване на най-лошата ситуация всъщност са изпълнени с недостатъци.”, се казва в доклада. Докладът на ICANPS критикува неадекватната правна система за управление на ядрени кризи. Групата заключва, че култура на самодоволство спрямо ядрената безопасност и лош кризисен мениджмънт довеждат до ядреното бедствие.

През март 2012 японският премиер Йошихико Нода казва, че правителството споделя вината за бедствието във Фукушима, че официалните власти са били заслепени от лъжливото убеждение за “технологичната непогрешимост” на страната и въвлечени в “мит за безопасността”. Бившият премиер Наото Кан казва, че страната е била тотално неподготвена за кризата и признава провала на властите, включително лошата комуникация и координация между ядрените регулатори, операторите на съоръжението и правителството.

България?

Засега няма възгледи положението да се промени. Достатъчно е да прочетем няколко статии от ядрения физик Георги Котев (http://gikotev.blog.bg/), работил в АЕЦ “Козлодуй”, за да разберем само за част от голямата бъркотия с техническите грешки и корупционните схеми там. Има ги и в книгата “Ядреналин” на Иво Инджев и Георги Котев.
За бойкота на референдума. Вижте какво казва новоизгряващата сега политическа звезда Меглена Кунева дни след Фукушима: „Събитията в Япония ни напомниха, че когато говорим за ядрена енергетика, първият приоритет е безопасността. Нищо друго – нито по-евтините цени, нито по-големият износ на енергия, може да замести безопасността. За съжаление, този разговор за безопасността на АЕЦ “Белене” винаги е липсвал у нас, което означава, че има и малък диалог по този въпрос с Европейския съюз. (…) Задачата на политика е да даде думата на хората да зададат своите въпроси и да ги срещне с тези, които имат експертен опит.” (виж тук) С решението си за бойкот на референдума г-жа Кунева сама обърна гръб на тази изказана от нея политическа ценност – задачата на политика да даде думата на хората, когато става въпрос за личната им безопасност.
На 27 януари хората в България ще трябва сами да решим дали това положение да продължава.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.