Да нарушим всички правила

в. Ню Йорк таймс

Томас Фрийдман. Снимка: личен сайт

Първо, моите поздравления и съболезнования на Джон Кери за това, че беше номиниран да бъде следващият ни държавен секретар. Днес няма по-добър от него за тази работа и сега няма по-лоша работа от тази. Не случайно започваме да оценяваме нашите държавни секретари въз основа на пропътуваните километри, а не на постигнатите успехи. Вече е адски трудно да се занимаваш с голяма дипломация.

Защо? Ами, като държавен секретар днес ти се налага да си имаш работа с Владимир Путин, който е роден на трета база, а мисли, че е направил трипъл. Тоест макар че икономиката на Русия е изключително корумпирана и въобще не е толкова иновативна, колкото би трябвало да бъде, Путин разполага с огромен запас от петрол и газ, който го кара да си мисли, че е гений и не е нужно да слуша когото и да било.

Когато неотдавна върху режима му бе оказан натиск за лошо поведение, неговата първа реакция беше да попречи на американските родители да осиновяват руски сираци, въпреки че толкова много от тях отчаяно се нуждаят от дом. Ако имаше антинобелова награда за мир, Путин би я спечели без проблем.

Когато Путин го няма да ни се пречка, Китай, на който дължим безброй долари, е готов да се намеси. Това са две истински държави, където поне има някой, който да вдигне телефона или да го затръшне. На други места държавният секретар трябва да си има работа с провалени или провалящи се държави като Мали, Алжир, Афганистан и Либия, чиито правителства не могат да се погрижат за своите хора, камо ли за нас. Ако търси почивка, Кери винаги може да се обади на отдавнашния ни съюзник Египет, чийто президент Мохамед Морси, както установяваме, през 2010 г. е определил евреите като „потомци на маймуни и прасета“. Кой е знаел?

Така че какво трябва да прави един държавен секретар? Аз бих предложил нещо радикално ново: да създаде условията за дипломация, където те не съществуват, като заобиколи лидерите и се насочи направо към хората. И бих започнал с Иран, Израел и Палестина. Ние живеем в епоха на социални мрежи, в която всеки лидер извън Северна Корея сега е принуден да се ангажира с двупосочен разговор със своите граждани. Вече посоката не е само отгоре надолу. Навсякъде хората откриват, че имат глас, и лидерите са ужасени. Нужно е да обърнем това в наша полза, за да се сдобием с лостове за влияние в дипломацията.

Да нарушим всички правила.

Вместо тайно да преговаря с лидерите на Иран, което засега не води до нищо и позволява на иранските лидери да контролират представянето на информацията и да казват на своите хора, че понасят санкции заради непреклонността на САЩ, защо да не преговаря с иранския народ?

Президентът Обама би трябвало да сложи на масата просто предложение на фарси, което да бъде видяно от всички иранци: САЩ и техните съюзници ще позволят на Иран да запази потенциал за обогатяване на ядрени материали за граждански цели – което по неговите твърдения е всичко, което той иска, за да покрие енергийните си нужди, – при условие че той се съгласи да допусне наблюдатели на ООН и да приеме ограничения, които биха попречили на Техеран да сглоби някога атомна бомба.

Ние би трябвало не само да отправим публично това предложение, но и постоянно да казваме на иранския народ: „Единствената причина, поради която валутата ви е съсипана, спестяванията ви бързо се топят от инфлацията, много от висшистите ви са без работа, международната ви търговия е спъвана и ви заплашва война, е това, че лидерите ви не искат да приемат сделка, която би позволила на Иран да развива ядрена енергетика за граждански цели, но не и да се сдобие с бомба.“ Иран иска народът му да мисли, че няма партньор за сделка за ядрена енергетика за граждански цели. САЩ могат да докажат, че това не е така.

По израелско-палестинския въпрос държавният секретар би трябвало публично да предложи на президента на Палестинската власт Махмуд Абас следното: САЩ биха признали Палестинската власт на Западния бряг за независима държава Палестина въз основа на границите от 4 юни 1967 г., биха подкрепили пълно членство в ООН и биха изпратили посланик в Рамала, при условие че палестинците приемат принципа „две държави за два народа“ – арабска държава и еврейска държава в съответствие с резолюция 181 на Общото събрание на ООН – и се съгласят да водят преки преговори с Израел за постоянните органи, сигурността и размяната на територии.

Статутът на бежанците би могъл да бъде договорен между Израел и Организацията за освобождение на Палестина, която представлява всички палестинци в и извън Палестина. Газа, която фактически е малка държава, би била призната за част от Палестина само когато нейното правителство признае Израел, отхвърли насилието и отново се присъедини към Западния бряг.

Защо да направи това? Защото няма да има пробив по израелско-палестинския въпрос, освен ако мълчаливите мнозинства от двете страни не знаят, че имат партньор – че палестинците подкрепят две държави за два народа и че израелците подкрепят създаването на палестинска държава. Нито министър-председателят Бенямин Нетаняху, нито президентът Абас показват истинска готовност да подхранят тези предпоставки за мир, а тайната ни дипломация само е използвана и от двамата за собствените им цели.

Трябва да разкрием картите, като се опитаме публично да покажем на иранците, израелците и палестинците, че те наистина имат възможности, които лидерите им искат да скрият от тях. (Изборите в Израел във вторник показаха, че мирният лагер в Израел още е жив и има тежест.) Това може да не проработи. Лидерите може все пак да попречат или хората може да не проявят интерес. Но ние трябва да започнем да се държим като свръхсила и да съдействаме за настъпването на момента на истината. Сега сме толкова заети и не можем да губим още четири години със съюзници (или врагове), които може да ни правят на глупаци.

БТА

*Tомас Фрийдман е колумнист във  в. “Ню Йорк таймс”, трикратен носител на наградата “Пулицър” за журналистика.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.