Нобелистите Кругман и Стиглиц: неравенството – абсолютно зло или спътник на растежа?

Американските икономисти ожесточено спорят: кой е виновен за това, че в американското общество нараства неравенството и какво да се направи, за да спре това. От всеки долар, спечелен в страната, 90 цента отиват в портмонетата на 1 % от най-богатите американци, а останалите 99 % получават трохите от масата им. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц поставя тъжна диагноза: в САЩ има ерозия на средната класа, нейните доходи намаляват и тя повече не може да инвестира в своето бъдеще.

Стремително нарастващата разлика в доходите на богатите и бедните американци превръща Америка в страна на ограничените възможности. Децата, родени в семейство със средни доходи, вероятно ще живеят по-лошо, отколкото живеят техните родители – това е новата Америка на масова бедност и неравенство.

Оказва се, че американската мечта е мъртва – страната на равните възможности вече я няма, всичко зависи от размера на семейното богатство и сумата, която семейството е склонно да похарчи за образованието на младото поколение.

Този проблем не е от вчера, но встъпването в длъжност на президента Барак Обама – известен защитник на средната класа и враг на богатите – накара трима от най-влиятелните леви икономисти в страната – Нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, а също и бившия главен икономически съветник на вицепрезидента Джо Байдън, Джаред Бърнстейн – да се изкажат по болната тема.

Стиглиц: можете да забравите за американската мечта

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц твърди, че неравенството е основна пречка за възстановяването на американската икономика:

– Средната класа е твърде слаба, за да осигури равнището на потребление, необходимо за устойчив икономически растеж. През 2010 година 93 % от растежа на доходите се падаше на 1% от най-богатите жители на САЩ, а доходите на средната класа, която е склонна по-скоро да консумира, отколкото да пести, коригирани спрямо инфлацията, се оказаха по-ниски, отколкото бяха през 1996 година.

– Процесът на заличаване на средата класа, започнал през 70-те години (на миналия век) и прекъснал само за кратко през 90-те години, при управлението на Клинтън, означава, че представителите на средната класа повече не могат да инвестират в бъдещето – да харчат пари за собственото си образование и образованието на децата си, да започнат свой бизнес или да развиват вече съществуващ.

– Слабостта на средната класа ограничава растежа на данъчните приходи, преди всичко защото богатите успяват да избегнат увеличаване на товара, а на всички останали Белият дом е принуден да дава стимули.

– Неравенството обикновено се свързва със зачестяване на цикъла „подем-спад“, което прави икономиката по-уязвима и нестабилна. Разбира се, разликата в доходите на най-бедните и най-богатите не бе пряка причина за кризата от 1920 година, но не бе и проста случайност, че за последен път такова значително неравенство имаше преди Голямата депресия.

Над 20 % от децата в САЩ живеят в бедност – това е повече, отколкото в България, Латвия и Гърция, и втори най-лош показател сред развитите икономики в света. Бързото нарастване на неравенството противоречи на идеалите и духа на Америка – мястото, където всеки, който има талант и желание за работа, може да „го направи“, убеден е Стиглиц. В края на краищата това означава, че ако едно дете е родено в бедно семейство, то никога няма да може да разгърне пълния си потенциал. Децата в страни като Канада, Франция, Германия и Швеция имат много повече шансове да живеят по-добре от родителите си, отколкото техните американски връстници.

Не нагнетявайте обстановката

Още един лауреат на Нобелова награда – Пол Кругман – е съгласен, че неравенството е сериозен проблем, но предлага да не драматизираме и да се опитаме да откъснем вниманието си от остарели икономически теории и клишета. Според икономиста, най-малко два от четирите аргумента на Стиглиц не са верни.

– Първо, версията, че потреблението повече не може да нараства с предишните темпове, защото богатите харчат твърде малко, а всички останали просто нищо не харчат, не съответства на действителността.

– Наистина богатите спестяват повече, отколкото бедните. Само че този факт, при по-внимателен анализ, се оказва само статистическа илюзия. По правило потребителските разходи отразяват равнището на очакваните доходи в продължение на дълъг период от време. Ако обаче за богати се определят само хората, които пестят, то в тази група попадат и американците, които просто са имали добра година. И тъй като те осъзнават, че друг такъв късмет вече може и да няма, решават да заделят пари. Обратно, към бедните в такъв случай може да се отнасят тези, които са преживели не най-добрата година и харчат всичко, което са получили. Това означава, че концентрацията на доходите в определени части от населението всъщност не казва абсолютно нищо.

– Второто спорно твърдение е свързано с данъците. Без съмнение американската данъчна система далеч не е идеална, но е напълно приемлива, ако се вземе предвид диференциацията по щати и градове. Не е съвсем ясно на какво основание се твърди, че тя е несправедлива. Разбира се, от политическа гледна точка тази теза е удобна, но каква е същността, е доста трудно да се разбере.

Джаред Бърнстейн предлага въобще да не се опитваме да тълкуваме влиянието на неравенството върху забавянето на икономиката – шансът да се окажем прави или да сгрешим е около 50 на 50.

Най-голямата трагедия, по негово мнение, се заключава в това, че разликата в различните слоеве от населението води до нарушаване на обществения договор, лишава много американци от възможността да получават достойно възнаграждение за тежкия труд, а нали това винаги е било една от основните американски ценности.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.