СофияПловдивВарнаБургасРусе

Иран може да бутне САЩ от „финансовата скала“

Утро.ру

Иранският икономически и финансов министър Сеид Шамс ад Дин Хосейни заяви тези дни, че Техеран скоро ще спре изцяло плащанията в долари и евро при вносно-износни операции. И ще въведе нов модел на разплащане. Лесно ще се досетим какъв – Иран вече се налага да продава доста голям дял от своя петрол срещу юани, рупии или бартерни доставки на различна продукция. Принуден е да го прави, защото САЩ и ЕС въвеждат все по-сурови санкции, според които всяка банка на трета държава може да бъде наказана, ако извършва транзакции с ирански контрагенти.

Големите западни банки отдавна отказват да обслужват подобни операции. С течение на времето търговията в долари и евро става все по-трудна и скъпоструваща за Техеран. Това го кара да изнамира сложни, разходоемки финансови вериги с цел да си набави конвертируема валута.

Тъй че решението да се откаже съвсем от западните парични единици в търговията е взето по принуда. Иран заприличва на лисицата от баснята на Езоп, която не успяла да се докопа до сладкото грозде и заявила, че е кисело. Същото върши и Техеран: забрани ли Евросъюзът вноса на ирански петрол – заявява, че спира износа на горивото за държави от общността; а щом му врътнат кранчетата, откъдето точи валута, спира да я използва. Дори се мъчи да представи нещата така, сякаш Иран налага ембарго върху петролните доставки за ЕС, а не обратното.

Междувременно Индия и Китай вече плащат за част от иранския петрол в националните си валути, а Турция получава от иранците газ срещу злато. Според оценки на международните аналитични агенции миналата година Анкара е изпратила в Техеран злато за 11-12 милиарда долара. За огромно недоволство на западните й съюзнички в НАТО – точно тези финансови ресурси осигуриха на Иран възможността да купува необходими за него стоки и технологии, които не се продават срещу юани и рупии. Турция пък успя да задоволи чрез договора с Иран една пета от газовите си нужди. Операциите, с които продаде злато на Техеран, минаха през Обединените арабски емирства и Швейцария. Тази година обаче ще е далеч по-трудно това да продължи, защото САЩ наложиха забрана върху продажбите на ценни метали за Иран.

При това положение външнотърговските отношения на Иран включват все по-голям дял бартерни разплащания. Тъкмо по този начин Техеран успя например да реши своя проблем с Туркменистан, доставчик на газ за северните му провинции. През второто шестмесечие на миналата година иранската страна спря да превежда долари срещу полученото гориво. Това предизвика конфликт и доставките от Туркменистан временно секнаха. През декември обаче страните се спогодиха: в замяна на газа Туркменистан ще получава иранска техника (по-специално автобуси), селскостопанска продукция и някои услуги. Сделката естествено не е твърде изгодна, доколкото Русия и Китай си плащат газа в долари. В случая обаче Ашхабад държи просто да запази един алтернативен маршрут за своя газов износ.

Така Иран влезе в открита конфронтация със САЩ – но не въоръжена, а финансово-икономическа. На този фронт може впрочем да нанесе на свръхдържавата къде по-осезаеми удари. Защото отказът на Техеран от долара в плащанията за петрола стимулира и купувачите на черно злато да сторят същото. А Китай например няма нужда и от стимул – той сам активно разширява външнотърговските си операции в юани, с което интернационализира своята валута. Според китайски експерти до няколко години към половината външнотърговска дейност на КНР ще се извършва в юани. Ако пък новите бездоларови схеми на Иран в петролната търговия постигнат успех, нищо чудно да го последват и други доставчици.

Това ще сложи край на ерата, през която доларът бе „мерило за петрола“, а с нея за САЩ ще изчезне и възможността спокойно да решават бюджетните си проблеми, просто надувайки паричната маса. Позициите на долара като световна резервна валута най-малкото ще се разклатят сериозно. „Фискалната скала“ – досега формален повод за междупартийни спорове във Вашингтон, ще се превърне в реална и застрашителна перспектива. Ще последва общо бягство от доларови активи, което може да срути и цялата американска икономика.

Всичко това впрочем е възможно само ако Иран не рухне пръв. Защото неговата финансова система също е на път да се срине: БВП на страната по данни на МВФ е спаднал миналата година с 0,9 на сто, националната валута се е обезценила с над 60 процента, а петролните доходи – основа на благополучието, рязко са намалели. Според Международната енергийна агенция през изтеклата година износът на петрол от Иран се е свил двойно: от 2,2 милиона барела за денонощие в края на 2011 г. на едва 0,9 до 1,2 милиона.

В слово пред парламента президентът Махмуд Ахмадинеджад нарече тези дни недопустима слабост тази толкова силна зависимост на иранската икономика от износа на нефт и отправи апел за структурни реформи. В днешната ситуация Техеран безспорно няма особени шансове за успех. Възможно е обаче да го подкрепят Китай и други държави, застанали пряко или косвено в опозиция срещу Съединените щати. Ситуацията е твърде пикантна, защото падне ли от „скалата“ Иран, това само ще дестабилизира временно петролния пазар. Но ако се срутят Щатите, след тях може да се катурне в пропастта и цялата световна икономика, неуспяла още да се отвърже от долара.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.