Радикална еврейска енциклопедия

Петър Волгин. Снимка: от тв екрана

Прекрасно знам какво си представят повечето от вас, когато се заговори за евреи: сещате се за алчни банкери, стиснати богаташи, противни лихвари или, по друга линия, за хора, които сляпо се придържат към някакви отдавна овехтели традиции и практики, чиито смисъл и те самите не схващат.

Разбирам ви: най-лесно се разсъждава с помощта на клишета. Но ако поне за момент се опитате да излезете от тях, ще видите, че има много, много, много други евреи. Това са радикалните реформатори, за които ви говоря. Тези, които късат безжалостно с традициите и възвестяват идването на нещо напълно различно – Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Голда Меир и други.

А когато техните истории са смесени със задълбочаващото се разследване на редактор в малко издателство, който съзира около себе си заговор на антисемити-неонацисти, тогава нещата стават лични…

Да напишеш енциклопедия: сигурно тази работа ви се вижда лесна – събираш материалите, подреждаш ги по азбучен ред и готово. Ако наистина мислите така, сте изпаднали в дълбоко заблуждение. Събиране на материали, зад тези три думи стои колосален труд. Не става дума само за набиране на информация. Трябва да решиш какви точно данни ти трябват и в какъв обем. А това никак не е просто.

Измислянето на концепцията, за това отиват не по-малко усилия, отколкото за нейното претворяване. Пък и тя постоянно се изменя. Една стойностна концепция никога не остава в първоначалния си вид. Непрекъснато се трансформира и се развива в посоки, за чието съществуване изобщо не си подозирал, когато си я измислил. Така че определено се захващам с нещо трудно. А понеже става дума за евреи, нещата стават още по-сложни. „Радикална еврейска енциклопедия“ – това ще бъде заглавието на моя труд. Решил съм в него да присъстват представители на еврейския народ, които са внесли революционни промени в областите, на които са се посветили.

Ще попитате защо пък точно върху евреите съм се съсредоточил? Ами защото точно те са най-радикалните преобразователи. Те са хората, които най-често тръгват по нови пътища. Спомнете си историята на Авраам, описана в Битие. Господ му казва да напусне земята си и да отиде в друга земя, която Той ще му покаже. Това е първото тотално скъсване с познатото и отправяне в неизвестното. По принцип древните хора са си представяли съществуването като верига от повтарящи се събития. Нещо е било ценно само когато е повтаряло някакъв вече познат модел.

С Авраам и неговите потомци идва абсолютното скъсване с тази представа. Ценно вече става не познатото, а новото. Новото и неочакваното стават по-важни от цикличността. И тъкмо евреите са в основата на тази революция в човешкото мислене. За тях бъдещето престава да бъде низ от повторения на минали събития. То започва да съдържа в себе си един абсолютно нов компонент – неочакваността.

Неочакваността, изненадата – те могат да бъдат плашещи, но могат да съдържат и надежда. Надежда за нещо много по-хубаво от познатото. Евреите са измислили това, макар че много хора ще са силно изненадани да го чуят.

Прекрасно знам какво си представят повечето от вас, когато се заговори за евреи: сещате се за алчни банкери, стиснати богаташи, противни лихвари или, по друга линия, за хора, които сляпо се придържат към някакви отдавна овехтели традиции и практики, чиито смисъл и те самите не схващат. Разбирам ви: най-лесно се разсъждава с помощта на клишета. Но ако поне за момент се опитате да излезете от тях, ще видите, че има много, много, много други евреи. Това са радикалните реформатори, за които ви говоря. Тези, които късат безжалостно с традициите и възвестяват идването на нещо напълно различно.

Естествено, не винаги това тотално различно е по-добро. Или поне в началото изглежда, че не е по-добро. Нали си спомняте какво се случва, след като Мойсей извежда евреите от Египет? Бързо отшумява първоначалната еуфория от спасението и придобитата свобода. Хората открито почват да роптаят срещу Мойсей. Защо ни доведе в тази пустиня – гневят се те, – по-добре да си бяхме останали в Египет при котлите с месо и хляба. Преживяното от Мойсей ще се повтаря безброй пъти след него. Много хора ще разберат от болезнения си опит, че когато измисляш нещо, винаги има риск да не бъдеш разбран и дори да бъдеш охулен. Но без да поемеш този риск, нищо не става, нали? Ако не се престрашиш, ще си останеш завинаги пленник на статуквото.

Карл Маркс /продължение/

Текстът на Маркс За евреите е публикуван през 1844 г. и е интересен не само заради злостните обвинения срещу сънародниците, но и с това, че съдържа в зародиш идеите, които по-късно ще станат крайъгълен камък на учението му. Маркс не харесва евреите главно заради страстта им към парите. „Парите са ревнивият бог на Израел – пише той, – покрай когото не може да съществува нищо друго.“ А парите според младия философ са отчуждената същност на човешкия труд и съществуване.

Така Богът на евреите е секуларизиран и става Бог на целия свят. Маркс смята, че евреите са превърнали християните в свои подобия. Използвайки властта на парите си, те са се еманципирали и са поробили християните. При 26-годишният автор обаче нападките срещу евреите не са самоцел, както е при традиционните антисемити. За него евреите са не толкова народност, колкото символ на експлоататорското капиталистическо общество. Защото основната идея в цялото Марксово творчество е свързана със схващането, че капитализмът е господство на парите, тоест на алчността.

Тази власт е изначално неморална, защото лишава огромен брой хора от същностните им човешки черти, принуждавайки ги да полагат труд, който облагодетелства малцинството и води до обедняване на мнозинството. Има ли изход от тази несправедливост? Разбира се, отговаря Маркс. Чрез икономически промени и особено чрез ликвидирането на частната собственост и стремежа към все по-високи печалби могат да бъдат преобразувани отношенията не просто между евреите и останалите граждани, но и всички човешки отношения и самата човешка същност. „Тъй като еврейската идентичност е основополагаща – пише Маркс, – освобождавайки се от нея, ще се освободим от произтичащото от нея християнство и от поелия щафетата капитализъм.“ За него парите са неразривно свързани с юдаизма и изобщо с религията. За да се освободим от тях, трябва да скъсаме с всички религии и особено с юдаизма, който е техен родоначалник.

Независимо от факта, че употребява толкова тежки думи по адрес на сънародниците си, в много от мислите и действията си Маркс се държи като типичен евреин. Вярата му в неизбежното идване на комунизма е същата като юдейската вяра в идването на Месията. Методологията му е методология на класически равин. Всичките му изводи са почерпани от прочетените книги. Работническата класа е основен герой в творчеството му, но така и не си дава труда да разгледа някоя фабрика, да види с очите си как преминава един средностатистически пролетарски ден. Достатъчно му е да чете книги за това. Подобно на талмудистите, той винаги е заобиколен от текстове и не спира да чете, не спира да пише и да поправя безброй пъти написаното. А изследванията му, подобно на изследванията на много равини, така и не са завършени. Приживе Маркс издава само първия том на основополагащия си труд Капиталът. Следващите два тома излизат след смъртта му, благодарение на самоотвержеността на Фридрих Енгелс, който полага огромни усилия, за да се ориентира в оставените от Маркс бележки. Между другото напълно прави са онези изследователи, които смятат, че ако не беше Енгелс, никакъв марксизъм нямаше да съществува…/следва продължение/

Аз не съм човек, който лесно се разделя със статуквото. От 13 години работя на едно и също място, издателство „Акройд“. Тези от вас, които са фенове на Агата Кристи, веднага ше схванат какъв е профила на издателството. За другите, които не са, ще поясня. „Убийството на Роджър Акройд“ се смята за един от най-добрите романи на кралицата на криминалния жанр. Както вече сте се досетили, „Акройд“ издава криминални романи, а собственичката му, г-жа Адела, е изключителен почитател на творчеството на Агата Кристи. Само че повечето от романите, които ние издаваме, нямат нищо общо с оставеното от създателката на Еркюл Поаро. Нашата продукция се състои главно от посредствени криминалета, чиито основни качества са ниската цена и джобният формат. Понякога се чудя кой изобщо купува тези книжлета. Но явно купувачи не липсват, след като още не сме фалирали. Ако ме попитате защо продължавам да работя нещо, което не ми носи удовлетворение, ще ми бъде трудно да ви отговоря. Вероятно по навик. Или от страх, страх, че ако отида някъде другаде, няма да чувствам познатия уют. През тези тринайсет години имах предложения за работа от други издателства.

Никога не съм разглеждал сериозно възможността да се преместя. Сигурно заради навика и страха. Г-жа А. тълкува това ми поведение като лоялност. Нямам нищо против да мисли така. Отнася се много добре с мен. Нямам проблем да получа отпуска или почивен ден винаги, когато пожелая.

Повишава ми заплатата. Тези увеличения не са бомбастични, но са редовни. И не зависят от състоянието на световната икономика. Аз, разбира се, никога не злоупотребявам с доброто отношение на г-жа А. Първо, не е почтено и, второ, не желая колегите в издателството да ме намразват.

„Акройд“ разполага с малък персонал. Не може да се каже, че сме приятели, но пък е сигурно, че се държим културно един с друг. Скандали и интриги няма, което прекрасно ме устройва. Затова и никога не съм обмислял сериозно възможността за смяна на работата. Удобството преди всичко.

Карл Маркс /продължение/

На 28 август 1844 г. става събитие, което до голяма степен ще предопредели съдбата на следващия двайсети век. 24-годишният Фридрих Енгелс пристига в Париж, за да покаже на две години поголемия от него Маркс една своя статия. По това време Маркс заедно със съпругата си Жени живее във френската столица, след като властите в Прусия са го принудили да напусне страната.

Заедно със свои съмишленици Карл се опитва да издава политическо списание, което обаче бързо умира. Не знаейки за скоропостижната смърт на изданието, Енгелс идва в Париж с въпросната статия. Веднага става ясно, че статията няма къде да излезе, но пък неуспелият редактор и новият му познат започват разговор, който продължава без прекъсване… десет дни. Поне така твърдят по-късно и двамата. Оказва се, че имат идентични възгледи по всички въпроси на битието. Имат едни и същи врагове – експлоататорите и едни и същи приятели – експлоатираните.

И най-важното – имат абсолютно съгласие по въпроса, че този несправедлив свят трябва не само да бъде обяснен, но и променен из основи. Разбира се, има и разлики между двамата. Маркс е доктор по философия, а Енгелс така и не стига до университета.

Карл е женен, а Фридрих не смята за нужно да подчинява личния си живот на такива формалности. Но основната разлика между двамата е, че Енгелс е богат. Той е най-големият син на богат германски индустриалец, а революционните идеи, които има още от младежка възраст са повод за постоянни семейни конфликти.

Още от 18-годишен Фридрих е пращан от баща си в различни негови фабрики, за да усвоява технологиите на управление. Младежът обаче се интересува не толкова от управленския мениджмънт, колкото от ужасните условия, при които се трудят и живеят работниците. В това отношение семейната фабрика в Манчестър е особено показателен пример. Именно тук Фридрих се запознава с ирландската работничка Мери Бърнс. Освен любовница (нескрепената им с официален брак връзка ще продължи няколко десетилетия), Мери става и негов гид из най-ужасяващите места, които обитават работниците. Тя е Вергилий, който води своя Данте из деветте кръга на експлоататорския ад. Малко по-късно Фридрих ще изобличи тази действителност в първата си самостоятелна книга Положението на работническата класа в Англия.

Но независимо от радикалните си антикапиталистистически възгледи, Енгелс не се отказва от доходите, които му носи семейния статус. И как би могъл? Той е бонвиван, обича лова, хубавата храна, доброто вино, големите компании. И все пак основната част от парите на Енгелс отиват не за такива удоволствия, а за подпомагането на Маркс и голямото му семейство. Благодарение на тези пари Маркс има възможността да не се разсейва с постоянна работа, а да посвети основната част от времето си на развитието на своите икономически и политически теории.

Той иска да изведе по строго научен път главните закони на капиталистическото производство, да очертае факторите, управляващи историческите процеси и да посочи абсолютно обективните условия, които ще доведат пролетариата до социалистическа революция. Основната цел на Маркс е да докаже, че комунизмът не е просто мечта на откъснати от действителността фантазьори, а логичен завършек на човешката история. Осъществяването на този амбициозен план няма да бъде възможно без продължилото близо 40 години спонсорство на Енгелс. /следва продължение/

Добре де, има и още една причина, поради която продължавам да работя в издателство „Акройд“, тоест продължавам да обитавам малкото пространство със скромна мебелировка. Чудех се дали да я споделям с вас. Непознати хора все пак… всъщност защо пък да не я споделя? Ето я: отдавна искам да напиша книга и се надявам, че г-жа А. ще се съгласи да я издаде. Вярно, ние сме издателство за криминална литература, а аз никога не съм имал слабост към този жанр. Нямам намерение да пиша роман, особено пък криминален.

Знам, „Радикалната еврейска енциклопедия“, с чието осъществяване вече съм се заел, абсолютно излиза извън профила на „Акройд“, но нещо ме кара да мисля, че г-жа А. ще направи изключение за мен. Тоест ще направи изключение не защото е толкова очарована от личността ми (в интерес на истината никога не съм намирал нищо очарователно в себе си, дори се чудя как успях да прилъжа бившата си съпруга да се омъжи за мен), а защото много ще хареса написаното от мен. А за да го хареса много, то наистина трябва да е хубаво. Значи трябва доста да се постарая. Затова и не бързам. Книгата, която ще предам на г-жа А., трябва да е съвършена. Хубаво, де, поне да е близка до съвършенството.

* Откъс от романа на Петър Волгин „Радикална еврейска енциклопедия“, подготвен от ИК „Изток-Запад“, който ще бъде представен в зала 7 на НДК, от 18 ч. на 29 януари (вторник).

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.