Как Берлускони отново възмути Италия

Франс прес

Фотошарж на Силвио Берлускони. Снимка: Рикардо Рацино

Думите на Силвио Берлускони, който каза, че Мусолини е вършел много добри дела – с важното изключение на антисемитските „расови закони“, предизвикаха в неделя вълна от протести из целия полуостров: и сред еврейската общност, и в политическия свят, съобщава Франс прес в понеделник.

„Расовите закони са най-голямата грешка на един лидер – Мусолини, направил обаче добри неща в много други области“, заяви бившият министър-председател, който говори в Милано на церемония по случай Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.

Освен това Италия „не е отговорна в същата степен като Германия“, направи сравнение Кавалера, повел своята партия „Народ на свободата“ в усилена кампания, за да завоюва отново властта на парламентарните избори, насрочени за 24 и 25 февруари, в които се очаква да вземе връх лявата Демократическа партия.

Твърдението на Берлускони звучи твърде многозначително, след като канцлерката Ангела Меркел заяви в събота, че Германия носи „постоянна отговорност за престъпленията на националсоциализма“, отбелязва Франс прес.

Режимът на Бенито Мусолини, управлявал от 1922 до 1943 г., предприе от 1938 г. нататък редица мерки, известни като „расови закони“. Те включваха по-специално забрана евреите да служат в армията и да работят в образованието, ограничаваха правата им да притежават собственост. Повече от 7000 италиански евреи – мъже, жени и деца, бяха ликвидирани в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.

„Изявленията на Силвио Берлускони, освен че са повърхностни и неуместни (. . .), показват липса на нравствен усет и нямат историческа обосновка“, разкритикува ги Ренцо Гатеня, председател на Сдружението на италианските еврейски общности.

„Расистките антисемитски гонения и закони в Италия датират много отпреди войната и бяха прилагани съвсем самостоятелно, за което изцяло е отговорен фашисткият режим, впоследствие доброволен и съзнателен съюзник и помагач на нацистка Германия“, напомни той.

„Подобни изявления трябва да бъдат отхвърляни; те сочат колко трудно е все още за Италия да приеме сериозно своята история и своите отговорности“, заключи Гатеня.

Възмущение изразиха и политически дейци от левицата – на първо място Пиерлуиджи Берсани, издигнат за министър-председател от Демократическата партия.

„Възпоменателният ден би трябвало да ни подтикне към размисъл как може човечността ни да рухне в пропаст, която сме безсилни да назовем. Берлускони обаче го използва за дребна предизборна маневра, с която да събере няколко гласа от фашистката десница“, каза той.

„Според мен това е непочтено“, отсече Берсани. Кавалера е „просто карикатура на Мусолини“, коментира Антонио Ди Пиетро, лидер на партия „Италия на ценностите“.

„С думите си Берлускони поема твърде тежка морална и политическа отговорност: той се радва на широк медиен отзвук, оглавява партия, стремяща се да управлява, и при това подкрепя твърденията, че Мусолини отчасти е приемлив“, възнегодува Дебора Серакиани, евродепутатка от Демократическата партия.

Всред общия ропот Фабрицио Чикито, лидер на депутатите от „Народ на свободата“ в долната камара, излезе на предната линия, за да защити основателя на своята партия. „Фашистката диктатура никога не е била тъй ужасна като нацистката и тази на Сталин“, потърси той сравнение, за да смекчи нещата. И заяви, че дискусията се използва като инструмент, изопачаващ думите на Берлускони – той безспорно е имал предвид политиката за социално подпомагане и подкрепа на семействата, водена от италианския Дуче.

Популистката партия „Северна лига“, членувала в правителствената коалиция на Берлускони до самото й падане от власт през ноември 2011 г., се показа по-скоро притеснена. „Сега сме в изборна кампания, разбирам смисъла на полемиките, но не желая да ги подхранвам“, заяви секретарят на Лигата и бивш вътрешен министър Роберто Марони.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.