Как Интернет погреба световната музикална индустрия

Снимка: Ройтерс

Новият албум на групата Линкин Парк “Minutes to Midnight”, който излезе през май, се продаде в 623 хиляди копия през първата седмица след пускането си на пазара. Засега той държи рекорда на годината за най-много продажби. Но въпреки това шефовете на компанията издател “Уорнър Мюзик Груп” обявиха, че се налага да уволнят 400 свои служители. А също и, че цената на акциите им е паднала с 58% само за една година. В конкуренцията на непрекъснато разрастващото се Интернет пиратство звукозаписният бизнес започва все по-сигурно да губи позициите си.

Големите музикални компании по света правят всичко по силите си, за да възвърнат предишното си положение, макар че на този етап вече само чудо би им помогнало. “Звукозаписният бизнес е към своя край – казва продуцентът Питър Патерно, който представлява Металика и Д-р Дре. – Музикалните компании създават страхотни продукти. Но просто не могат да правят пари от тях. Бизнесът умира. Сигурно не е далеч моментът, когато няма да съществува нито една музикална компания”.

През 2000 г. американските меломани са купили 785,1 милиона албума, а миналата година общият брой на закупените и свалени от Интернет албуми е бил 588,2 милиона. За сметка на това са се увеличили продажбите на сингли. Миналата година те са били 582 милиона – с 65% повече от тези през 2005 г. А закупените рингтонове само на територията на САЩ през 2006 г. са били 600 милиона.

През последните 7 години са били уволнени над 5 хиляди служители на музикални компании, а от 2003 г. насам само в САЩ са били закрити 2700 музикални магазина. Не беше отдавна времето, когато шефовете на компаниите си мислеха, че проблемите им могат да се решат чрез пускане на големи хитове. Сега вече те са съвсем наясно, че Интернет промени из основи “консумирането” на музиката.

Изпълнителният директор на „Уорнър Мюзик Груп“ Едгар Бронфман. Снимка: Ройтерс

“Трябва да приемем факта, че времената се промениха”, казва един от шефовете на “Уорнър Мюзик Груп” Лайър Коен. През юни от компанията обявиха, че са сключили сделка със сайта Lala.com, която ще позволи на потребителите да слушат безплатно голяма част от песните от техния каталог. Надеждата им е по този начин да “подмамят” потребителите да си платят, за да изтеглят музиката, която не може да се слуша безплатно.

През май друга голяма музикална компания – И Ем Ай (EMI), разреши на онлайн магазина iTunes, собственост на Apple, да продава песни от нейния каталог, без да налага защита от копиране и разпространяване, за която настояваше години наред. А когато сайтът за видеосподеляне YouTube започна да показва музикални клипове без разрешение, големите звукозаписни компании сключиха с неговите собственици лицензионни сделки, вместо да ги съдят за нарушаване на авторски права.

И така, кой е виновен за залеза на музикалната индустрия такава, каквато я познавахме? “Звукозаписните компании сами позволиха да изпаднат в това положение – казва шефът на “Върджин Ентъртейнмънт Груп” Саймън Райт. – Макар да имаше фактори, които не можеха да контролират – като разрастването на Интернет и популярността на видеоигрите и DVD-тата, много хора в индустрията гледаха на случващото се като на нещо половинчато, което няма да трае дълго. Най-големият провал на музикалните компании е, че не успяха да предотвратят онлайн пиратството още в зората му, а именно като сключат мир с първата безплатна търсачка за файлове Napster.”

На подобно мнение е и шефът на мениджърската компания “The Firm” Джеф Кватинец. “Музикалните босове пръснаха милиарди за съдебни дела срещу Napster и това беше истинско самоубийство за тях – твърди той. – А тази търсачка предлагаше страхотна възможност на звукозаписния бизнес. Тя беше първата и всички ползваха само нея. Можеше да се измисли нещо страхотно, което сега няма как да стане, защото търсачките по света вече са прекалено много.”

Шефът на първата безплатна търсачка за файлове Napster Ханк Бари. Снимка: Ройтерс

На 15 юли 2000 г. шефовете на някои от най-големите музикални компании се събрали на тайна среща със собственика на Napster Ханк Бари в хотел в Сън Вели. Казали му, че искат да подпишат лицензионни сделки с него. “Пръв взе думата господин Идей (бившият шеф на “Сони Мюзик” Нобуюки Идей) – спомня си Ханк Бари, който днес е директор на адвокатска фирма. – Той заяви, че Napster е нещо, от което потребителите се нуждаят”.

Идеята на шефовете на музикалните компании била да позволят на 38-те милиона потребители на Napster да теглят файлове, но срещу месечна такса от 10 долара. Приходите след това щели да се поделят между Ханк Бари и музикалните компании. Сделката обаче така и не била сключена, тъй като маститите шефове не успели да се споразумеят помежду си за всички условия. “За тях да сключат сделката беше все едно да скочат от скала и те не се решиха да го направят – казва Хилари Роузън, председател на Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка. – Много хора тогава казаха: “Шефовете на музикалните компании са динозаври, но и идиоти” и това беше истина. Те се подведоха от търговци, които им казваха: “По-добре не продавайте музика онлайн по-евтино, отколкото в магазините.”

Шефът на Apple Стив Джобс на пресконференция по повод новостите, предлагани от онлайн магазина iTunes. Надписът над главата му гласи „Купи песен“. Снимка: Ройтерс

Нещо по-лошо – музикалните компании изчакаха почти две години след спирането на Napster на 2 юли 2001 г. преди да се осмелят да подпишат лицензионна сделка с онлайн магазина iTunes на Apple през пролетта на 2003 г. Преди това те се опитаха да създадат свои собствени онлайн магазини. Единият беше PressPlay, предлагащ само музика на “Сони”, “Юнивърсъл” и “И Ем Ай”, а другият – MusicNet с песни от каталога на “И Ем Ай”, “Уорнър” и “Би Ем Джи” (BMG). И двата се провалиха. Те бяха скъпи и форматът на предлаганите файлове не беше съвместим с много от MP3-плейърите, които се предлагаха на пазара по онова време.

“Периодът 2001-2003 г. беше катастрофален за бизнеса – смята Хилари Роузън. – Именно тогава ние загубихме нашите потребители. Преди хората ценяха музиката истински, а сега за тях тя има само емоционална стойност, защото реално няма цена.”

През есента на 2003 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка заведе първото си дело за нарушаване на авторски права срещу потребители на търсачки за файлове. До момента Асоциацията е осъдила над 20 хиляди музикални фенове. “Правим всичко това, за да покажем на света, че неправомерното сваляне на музика има своите последствия – обяснява Мич Бейнуол, един от шефовете на Асоциацията. – Не се ръководим от желанието да наказваме, а да поучаваме”.

Мъж стъпва върху конфискувани пиратски дискове в китайския град Нанджин. Снимка: Ройтерс

Независимо от неволите на музикалните компании, хората по света продължават да слушат толкова музика, колкото са слушали винаги. Според проучване на организацията “Ен Ди Пи Груп” слушането на музика – било то от компактдискове, свалени от Интернет MP3-ки, радиа или други източници, дори се е увеличило през последните години. Но проблемът на музикалните компании е, че не могат да измислят начин как да обърнат този интерес към музиката в пари.

“Един огромен сектор от американската индустрия е сериозно ощетен – казва Хилари Роузън – от текстописците до хората, които работят в музикалните компании. Това е трудно време за нас. Чувстваме се застрашени и сме изпаднали в екзистенциална криза. Защото се правят страхотни албуми, но сме по-неуверени от всякога дали някой ще ги купи. Започваме все повече да губим надежда, че нещата могат да се оправят.”

(по списание “Ролинг Стоун” с малки съкращения)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.