ЖурнаГлистите, референдумът и как да се превърнем от избирателна сган в Суверен

Николай Колев Босия в предаването „Горещо“. Снимка – от екрана

Ако това, което видяхме в неделя, се нарича референдум, то по-добре е да няма подобни дивотии. Ако това, което се случи като финал на една няколкомесечна истерия, то пряка демокрация от този тип не ни е нужна. Тук, обаче, не искам да ритна в дамара само т. нар. „политически партии”. Защото, всъщност, те са едни квартални банди от хъшлаци, които ни мародерстват и тормозят по един първобитно-общинен начин и ни принуждават да търсим други пещери, в които да се заврем, за да избягаме от тормоза. Тези банди ни занимават със собствените си проблеми и ни цакат чрез каменни брадви, администрация, съдебна система топлофикации, образование, здравеопазване и какво ли не още. От вчера дори измислиха още един начин да ни прецакват. Новото оръжие се нарича РЕФЕРЕНДУМ.

Тук правя една стъпка встрани, за да маркирам нещо много важно.

Техните проблеми и мераци нямаше да струват пукната пара, ако ги нямаше медиите и журнаглистите. Става дума за т. нар. „национално-отговорни медии”, които държат монопол върху манипулирането на българските граждани поотделно, както и обществото като цяло. Те са основният виновник за обуначването и глупавизирането на българина и рекетирането му.

Този „референдум” много ми заприлича на две махленски банди от хъшлаци в Перник. Млатят се с юмруци, винкели, компромати и псувни, а медиите им дават изумителен комфорт да съобщават колко зъба на противника си са избили или колко носа са счупени.

Но това е само за зрителите пред дискотеките.

Всъщност, те имат абсолютно едни и същи цели. Паричните потоци на бюджета и инвестициите да минават през тях и половината да остава по джобчетата им.

Какво ми направи впечатление при подготовката на референдума?

Първото е, че нямаше истинска информация за целта на този референдум. Появяваха се едни и същи главатари и псувачки, които спореха за едни пари и цени. Но защо не започнаха с анализ на сегашното състояние на енергетиката и маркетинг-вътрешен и външен. Знайно е, че сегашните енергопроизводители  правят електричество с около 2 000 мегавата в повече, отколкото ни е необходимо. От тях 1 000-1 500 мегавата се продават навън. Останалите потъват нереализирани. Ако бяха показали меморандуми или заявки от други страни, които имат намерение да купуват ток от нас нещата щяха да имат съвсем други измерения. Ако бяха казали, че България по енергийна ефективност е на опашката и за едни и същи неща използват 6 пъти повече енергия, отколкото в ЕС, то българският гражданин щеше да иска референдум за програма за енергийна ефективност, а не за нови мощности. Тези работи биха ги казали експертите. Но не тези, които обслужват партийно-бандитските интереси, а тези, които имат гражданска позиция, морал и воля да кажат истината, а не полуистината на партийните „експерти”. Тук аз не искам само върху тях да стоваря цялата отговорност. Отново стигаме до медиите.

Ще ви разкажа за една случка в писателското кафене по тоталитарно време.

Пловдивският, хм…, поет Тодор Чонов пише някакви стихчета, че ще счупи зъбите на всеки негов критик. Критикът Божидар Кунчев му се подиграва с антрефиле в „Литературен фронт, ако не се лъжа. При което дребосъкът Чонов отива в кафенето до масата на едрия Кунчев и му забива едно гюле в зъбите. Едно зъбче пада и Кунчев с разплакана физиономия минава от маса на маса да го показва и да иска съчувствие. В резултат на което възниква спор кой от тях е прав. Истинският проблем на българската литература е не зъбчето на Кунчев и епистоларната им преписка. Истинският проблем е че такава няма. Но такъв разговор не се проведе.

Е, българските медии се държат по същия начин.

Друг „аргумент” беше, че АЕЦ „Белене” щял да даде 60 000 работни места. Начинът, по който бе представян този „аргумент” навеждаше на мисълта, че с построяването на 7-8 АЕЦ-а ще решим проблемите с безработицата. А това, меко казано е идиотско.

Третият аргумент беше, че АЕЦ повишава технологично нивото на България. По този начин казано, е пълна простотия. Това е кокоша слепота. Само много тъп човек може да игнорира технологичното разнообразие на цивилизацията и го сведе до фаворизирането на ядрената енергетика. Защо не бяха поканени експерти по енергийни технологии и футуролози, които да обяснят и информират настоящите и бъдещи технологии, които са много по-перспективни, по-безопасни и по-евтини от ядрената технология? Като контрапункт на това ще кажа, че в момента, например, добивът на водород от сероводорода в Черно море е много интересен за всички държави около него. Дори ние имаме участие в разработването на такава технология чрез проф. инж. Венко Бешков, но това става изключително с пари от ЕС, без участието на българската държава.Този прийом ми напомня силно на онзи скеч на Мирча Кришан за „Краставичката”. Просто влезте в чичо Гугъл и напишете „Краставичката”. Гарантирам ви, че ще се смеете от сърце.

Но нека се обърнем и към времето след референдума.

Същите „пернишки” бандитчета започнаха да се бият за резултата от „референдума” политизирайки дори формулата на Нютон за земното притегляне и теоремата на Питагор, за да повярваме, че именно те са победители.

Тук здравият разум казва точно обратното.

На времето, около 1984-5 г. измислих един лаф за „развития социализъм”. Тогава всички български медии правеха усилена пропаганда, че живеем в развит социализъм. И ме питаха познати какво означава това. Както често ми се случва хрумката ми дойде от раз. Отвърнах им, че това е „Победа на „прогресивните сили” над… здравия разум!”.

Сега се случи точно обратното. Близо 80 % от българските граждани проявиха здрав разум и не отидоха да гласуват. Независимо по какви причини. Те усетиха с кожата си или бяха достатъчно сигурни, че това, което се прави е за тяхна сметка, защото е една груба провокация и фалшификация.Затова опитите да се присвои победата на референдума са смешни и жалки. Политическите тарикатлъци силно ми напомнят за онази гатанка, която гласи: „Кое е това животно, което от главата до края на опашката е дълго два метра, а от края на опашката до главата-три метра?”

Отговорете си сами!

Има още много аргументи срещу това, което се опитаха да направят с нас тиквите и кратуните. Но тези засега са достатъчни.

Нека, обаче, помислим за бъдещите избори.

Ако правилно развием анализите на този „Референдум” ще успеем да заставим т. нар. „политически партии” да се променят и да станат истински такива. Това може да стане по два начина:

Пасивен. Това, което стана вчера. Да не ходим да гласуваме.

Активен. Да отидем да гласуваме с недействителни бюлетини – скъсани или задраскани. Така ще покажем, че политическата прослойка е нежелана и вредна за България. Ще покажем, че искаме да избираме реални програми в реални срокове, а не ирационални лъжи в безсрочното пространство. За тази цел трябва още от днес да изискваме писмено реалните програми от ръководството на тези „партии”, както и сроковете и структурите, които ще ги реализират. Така ще заставим политическото пространство да се промени земетръсно и да направим реален граждански контрол върху властта. По този начин ще се превърнем от избирателна сган в Суверен, а политическите партии от управленци и рекетьори в отговорни институции, призвани да обслужват българските граждани и обществените необходимости..

Лично аз ще го направя, а на изборите ще скъсам бюлетината публично пред комисията, след което ще я пусна в урната

От блога на Николай Колев-Босия

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.