Проф. Емил Хорозов: Медиите услужливо прикриваха ограбването на фонда за наука

Проф. Емил Хорозов. Снимка: личен архив

Проф. Емил Хорозов беше директор на фонд „Научни изследвания” през 2010-2011 г., когато подаде оставка, след като направи проверка и написа доклад до министъра на образованието Сергей Игнатов как се ограбва фондът. Министърът тогава не реагира на доклада.

Сега обаче самият министър беше принуден да подаде оставка по този повод. Това стана след проверка на инспектората на Министерския съвет неотдавна, при която са констатирани 60 нарушения във фонд „Научни изследвания“. И управителят на фонда Христо Петров е подал оставка след проверката.

Проф. Емил Хорозов и 31-годишният физик от Софийския университет Виктор Атанасов тази седмица ще пътуват за Брюксел на среща с председателят на ЕК Жозе Барозу по негова покана, за да дискутират как се харчат парите за наука в България. Точно тази среща провокира действията на премиера Борисов и в резултат паднаха оставките на министъра и шефа на фонда.

Проф. Хорозов е математик, работещ в сферата на математическата физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и гост-преподавател в чуждестранни университети. От 1990 г. е доктор на математическите науки. През 2004 г. става член-кореспондент на БАН.

Хорозов става директор на фонд „Научни изследвания“ през януари 2010 г. Отправя критики към състоянието, в което е заварил фонда. През 2010 г. създава комисия за проверка на работата му. Докладът е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов през ноември 2010 г. Той не реагира и проф. Хорозов подава оставка през февруари 2011 г. През май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила голяма част от данните за нарушения при финансирането на проекти от Фонда.

Докладът не предизвика реакцията на просветното министерство и не намери място в казионните медии. Най-престижното чуждестранно научно списание „Нейчър” (Nature) обаче му посвети две статии. Тази година подписка на учени от БАН и университетите поиска анулиране на последния конкурс за фонд „Научни изследвания“. Стотици учени организираха протестен митинг пред сградата на Министерството на образованието заради опитите на Игнатов да покрие скандала.

– Като директор на фонд „Научни изследвания“, по ваша инициатива беше създадена работна група и беше изготвен доклад за периода 2008 г. – 2009 г., който установява фрапиращи нарушения. Бихте ли разказали накратко за тези нарушения?

– Дават се пари на проекти, които нямат нищо общо с науката. За да се случи това се наемат рецензенти, които нямат право да рецензират със задачата да  дадат положителни оценки. Вторият начин е да се скриват рецензии. Крайно отрицателните рецензиите изчезвали като обяснението, включително на АДФИ, е че тези, които са ги написали, са забравили да натиснат копчето, за да потвърдят, че са ги изпратили. Никак не обясняват как забравянето се е случило за 160 рецензии, всички без изключение с най-ниски оценки на класирани проекти.  По тази линия на класирани проекти със скрити рецензии са потънали 27 милиона лева, дадени на над 40% от участниците.

Други десетки милиони са отишли за финансиране на проекти, които не са успели да съберат достатъчно точки. Може самостоятелно или чрез „обединение“. Два непечеливши проекта се събират в един и така получават финансиране. Само че ръководителите не са си направили сметката, че така получената смес от проекти не е рецензирана в този си вид, т.е. действието „обединяване“ е незаконно. Парите са отишли и във фирми, които в наименованието си имат нещо научно, но се занимават с „търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ (имам документ, а данните са от търговския регистър). Аз тълкувам тази дейност като продажба на кашкавал и чорапи. Не можах да разбера защо са им нужни пари за научни разработки за тази цел. Беше ми казано, че е хубаво фирми, които произвеждат, да получават научни помощи, за да развиват производството си, но случаят не беше такъв. За да продаваш стоки за широко потребление не се изисква наука. Шефът на проекта, за който говорим се казва проф. Ирина Колева и сега тя е научен съветник на президента Росен Плевнелиев.

– Защо проверката обхваща само периода 2008 г. – 2009 г.?

– Преди 2008 г. са давани сравнително малки суми за научни изследвания. Изведнъж държавните ръководители решават (предполагам след натиск от Европейския съюз), че трябва да се увеличи финансирането. През тези 2 години са разпределени по 125 милиона лева за научни проекти във фонда, като се предполага тези пари да се изплащат в продължение на 3 и повече години. Точно по това време започва масово фалшифициране на резултатите за крупни суми. Разбира се, че има смисъл да се върнем и по назад, но преди 2008 г. сумите са били сравнително малки (но вероятно се е вършело същото), а документацията стоеше в Дирекция „Наука“ на МОМН незаконно и в разрез с предписания на Сметната палата. Тази дирекция е министерство в министерството, а отгоре на това управлява и до сега част от проектите на фонда, който е самостоятелно юридическо лице. Министърът има строго фиксирани функции по отношение на фонда и не може да прехвърля  дейностите му към министерството, но чрез лостовете налага незаконни правила като споменатите.

– Имаше критики, че работната група извършила тази проверка и изготвила доклада включва хора, които не са спечелили финансиране. Така ли е?

– Това, че са участвали такива хора е вярно. Но не е критика, а търсене да се омаловажат резултатите от проверката. Комисията не се е занимавала с рецензиране, а само с проследяване на документи, сортирането им, броене и т.н. Всеки резултат на комисията може да се провери и не представлява тълкуване или оценка, а лесно проверяем факт, най-често изразен с числа. Докладът е публикуван изцяло и не съм чул някой да възрази.

– Защо подадохте оставка?

– Отговорът  на този въпрос се оказва частично подготвен от предишните въпроси и отговори.  В министерството течеше  конфликт между неравни сили – тежката машина на просветните бюрократи, начело с директорката на дирекция „Наука“ и подпомагана от министъра и останалия чиновнически апарат от една страна и даже част от служителите на фонда. От другата бях аз, практически сам. А конфликтът се водеше за това, дали споменатите по-горе проекти на фонда да се администрират от него самия, а не от ненужния посредник – дирекцията.
И за да не си помисли някой, че се боря като феодал да ми се върне моето ще кажа, че нарушението на законите произлиза от това, че чиновници назначават рецензенти и класират проекти, което е пълен абсурд само по себе си, но и нарушение на законите. За да бъде картината още по-ярка ще добавя още една подробност – парите все пак се плащаха от фонда, наричан от съответните чиновници техен „финансов отдел“. С други думи с всяко плащане аз също бях принуждаван да участвам в нарушаване на законите.

Да не говорим, че лисваше планиране за милиони; аз научавах колко трябва да се плати, когато ми сервираха сметката. В един момент отказах да платя  на чужда рецензентка с мотив, че тези, които са я наели, не представляват фонда и не са негови служители. Естествено избухна скандал, министърът ми организира другарски съд. Чух и думи, които ще пропусна. Аз разбира се потвърдих мнението си, че служителките на дирекцията не са служители на фонда и нямат право да извършват каквато и да е негова работа. Впрочем, ако бяха служителки на фонда пак нямаше да имат право, само официални комисии от хабилитирани лица имат такива права.
Припомних на министъра, че съм го информирал многократно за тази аномалия с предложение за въвеждане на законност, но той не ми е отговорил. „Значи не съм съгласен – отговори ми той – Сега аз управлявам образованието и науката и каквото кажа, това ще е.“ А пък аз до този момент съм се заблуждавал, че преди всичко законът управлява. На следващия ден информирах министъра официално, че напускам с мотив, че имаме различия във възгледите за управление на фонда.

Проф. Емил Хорозов. Снимка: novinite.com

– Въпросният доклад е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов още през ноември 2010 година. Какво се случи след това?

– Предадох го на 10 ноември, 2010 г. А беше препратен на министъра на финансите Дянков чак в края на декември. Вероятно 40 дни са обмисляли къде може да се прати, за да няма истинска проверка.

– Все пак през май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда. Твърдите, че не сте доволен и от проверката на АДФИ. Защо?

– Агенцията наистина е потвърдила голяма част от нарушенията. Нещо повече, намерила е и други, главно за периода 2011-2012 г., който впрочем няма как да е обект на изследване на научната комисия. Дори само това би трябвало да ни зарадва. И в интерес на истината има колеги, които са доволни от резултатите на агенцията. И наистина, не е нормално да сме максималисти.
Само че има няколко сериозни възражения срещу тяхната работа. Първото е, че практически няма посочени нарушители, освен за дребни административни нарушения, които отгоре на всичко е съмнително, че са нарушения. При това забележете, те посочват неправомерно раздадени пари от порядъка на десетки милиони. И на всяка такава констатация се дава заключение „Не беше наложено административно наказание, тъй като административната отговорност е лична, а нарушението е колективно“. Само, че законът, управляващ фонда, е предвидил имуществена отговорност за нанесени материални щети. А законът, управляващ агенцията, дава право да се поиска съдебна отговорност.

– Този доклад публикуван ли е някъде?

– Да, на моя сайт fmi.uni-sofia.bg.

– Този доклад беше игнориран от медиите в страната, а после изведнъж му обърнаха внимание… Има ли нещо общо с публикациите в най-престижното научно списание в света – „Нейчър” (Nature)? И как успяхте да заинтригувате списанието?

– В нашата преса с цената на огромни усилия и вероятно с риск за някои журналист има публикувани малки части. Нито един ежедневник не  написа нещо подредено за доклада, а доколкото някои написаха, то е за да остане читателят с впечатление, че виновникът за някакви нарушения съм аз. Например, в. „Новинар“ от 18 март 2011 г. като заглавие на съобщението за доклада е сложил „Игнатов не бърза с обвиненията към Емил Хорозов“. Така са и „Стандарт“, „Телеграф“. За тези вестници докладът не съществува.
За телевизиите, с изключение на по-малко гледаните като „Алфа“ и „Канал 3″, също такова явление няма. бТВ ме покани на два пъти и единият път отряза от записа всичко съществено, а  вторият път не ми разреши да говоря, тъй като беше на живо.  А има простички въпроси, които идват наум. Единствения вестник, в който видях честно описана историята е Труд“ от 26.11.2012 г. (но не от март или април 2011 г.). Включително с бележката „Проверката е засекретена“.
Списание „Нейчър” е нещо друго. Те се интересуват от науката по целия свят и пишат за много страни – Румъния, Пакистан, имат издание на арабски език. За тях фактът, че едно звено от световната наука е на път да отпадне, е повод за тревога. В тяхното списание са назначили и регионални редактори, съчетаващи научни познания с журналистически умения. И затова в техните статии (първата е началото на април, 2011 г.!) има анализ на факти от доклада.

– Смятате ли (като протестиращите), че Рангел Гюров е назначен незаконно за председател на ИС на фонда, и че обръчи от фирми около НБУ (на който Игнатов беше ректор преди да стане министър) се облагодетелстват от финансирането на фонда?

– Разбира се, че е в нарушение на Чл. 8. от Правилника на ФНИ, изискващ на поста да бъде назначено хабилитирано лице. Г-н Гюров няма хабилитация в България. Безсмислените приказки, които се разпространяват, че е професор в Ангола, а професурата му е приравнена в Португалия, а поради това и в България (заради членството в ЕС) засега не са убедили никого, а освен това не е важно дали убеждават някого освен съдебните власти. Понятие „приравняване“ на професорска титла не съществува в правния мир на България. С други думи г-н Гюров не е професор според българските закони. Ако съдът, в чиито компетенции е проблемът, реши друго, лично аз ще му се извиня.
Втората част на въпроса ви се нуждае от уточнение. НБУ е получил множество договори на проекти със скромна или никаква научна стойност, с участието на лица, които досега не са доказали, че могат да правят наука. А последното е едно от изискванията на всички научни фондове в света, включително и нашата. И да не е учен човек се сеща, че толкова много проекти на НБУ и на УНИБИТ не е нормално и е дори скандално. Данните сочат, че те са спечелили в пъти повече в сравнение със Софийския университет или БАН спрямо подадените проекти. И двата университета са малки и с изключително скромен научен капацитет.
Друго нещо са фирмите и фондациите, получили финансиране и нямам индикации, че са свързани с НБУ. Лично за мене те са не по-малко интересни. Някои от тях са печелили и по-рано с огромни нарушения, описани в един от отговорите ми по-горе. Това не са „приятели от НБУ“. Тогава Гюров го нямаше. Мисля (на основание на анализ на данните), че далече по-простичко обяснение ще намерите в началото на Гоголевия „Ревизор“:  „Градоначалникът вече е поостарял в службата и съвсем неглупав по своему. Макар и рушветчия, се държи доста солидно…“

– А реакцията на Игнатов, че общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса?

– Дори и в горния си отговор посочих, че целта е да се прикриват скандали като сегашния, който е естествено продължение на практиката от 2008-2009 г., услужливо прикривана от казионната преса, без значение дали е проправителствена или „опозиционна“.

– Почти в края на мандата им, каква оценка давате на ГЕРБ и в частност на министър Игнатов за работата им в сферите на образованието и науката?

– Аз мисля, че и дотук съм я дал. Въпреки всичко имам и още една-две думи. Новата стратегия за развитие на науката е още една стъпка в грешна посока. Миналата година написах статия, чието заглавие характеризира тази стратегия като „Стратегия за устойчиво развитие на невежеството“. Естествено нямаше желаещи да я публикуват, освен 2 сайта с малка посещаемост и в. „Сега“ в  силно орязан вариант.

–––––
* Със съкращения от Novinite.com и Novinite.bg.

Проф. Хорозов, след оставката на министър Игнатов, в отговор на въпрос на агенция „Фокус” как трябва да се развият нещата оттук нататък във Фонд „Научни изследвания”:

– Ние, учените, се съгласихме, че законовата рамка е лоша. Тя разрешава изключително солидна корупция и тя трябва да се промени. Въпросът съвсем не е – ние да накажем министъра, или управителя, или някой друг. Въпросът е – да направим един фонд, който да бъде наистина европейски, а не балкански. Ние можем да направим това, защото имаме добри учени и ако се впрегнем, мисля че можем да направим нещо много солидно. Ние имаме опит и можем да направим нещо прекрасно, стига да не си се пречи.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.