Вашингтон гледа с тревога към Мюсюлманските братя

Асошиейтед прес 

Президентът на САЩ Барак Обама започва своя втори мандат, стремейки се да запази добри взаимоотношения с Египет – важен американски съюзник, чийто президент е консервативен ислямист, балансиращ между това да се покаже като умерен мирен посредник и да радва партията си Мюсюлмански братя с антиамериканска реторика.

Миналото лято Белият дом се надяваше да заглади отчасти традиционно напрегнатите отношения между Вашингтон и Братята – партия, създадена да бъде опозиция на Израел и САЩ, когато Египет свали от власт Хосни Мубарак и предпочете Мохамед Морси за свой първи демократично избран лидер.

Но някои събития напоследък – от извършените от Братята нападения срещу демонстранти през неясните възражения по отношение на правата на жените в новата египетска конституция до разкритията за коментари на Морси в миналото, в които той нарича евреите „кръвопийци“ и „прасета“ – разтревожиха политиците в САЩ и поставиха под въпрос американската помощ от 1 милиард долара за Египет.

Макар че Братството е основано в Египет, влиянието и последователите му се разпростират из целия Близък изток и Северна Африка, където две терористични атаки и френската офанзива срещу ислямистките радикали в Мали осигуриха на Обама нов боен фронт срещу екстремизма за втория му мандат.

Белият дом няма интерес да влиза в конфликт с Мюсюлманските братя, чийто брой и влияние нараснаха в региона след Арабската пролет. На Братята и подобни ислямистки движения се гледа с тревожно око от монархиите в Йордания, Кувейт, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Мароко. Техните членове са част от опозиционната коалиция, която се стреми да свали от власт сирийския президент Башар Асад. Те имат малобройни последователи в Катар, Алжир и един споделящ възгледите им, макар и несвързан официално с тях съюзник в Тунис.

Когато египтяните избраха Морси, той призова за сдържаност, посредничи за прекратяването на огъня между израелци и палестинци в Газа и разби терористичните свърталища на Синайския полуостров.

Ръководеното от Морси правителство е „напълно нова администрация и очевидно се сблъсква с нарастващи проблеми“, заяви високопоставен служител от правителството на Обама, съгласил се да говори при условие за анонимност, което ще му позволи да коментира открито дипломатическите взаимоотношения между двете държави.

Още от времето на революцията на площад „Тахрир“ преди две години Вашингтон се опитва да помогне на Египет да изгради демократична държава, без да изглежда, че потъпква неговия суверенитет. През юни Морси бе избран с 51 процента от гласовете на египтяните.

Ново изригване на политическото насилие в Египет през уикенда причини смъртта на 50 души, усложнявайки още повече затрудненото положение на страната, докато Морси се опитва да се справи с огромни социални и икономически проблеми. Той обяви 30-дневно извънредно положение и наложи полицейски час в трите провинции по брега на Суецкия канал, които бяха най-силно засегнати от насилието.

Белият дом гледа с нарастваща тревога към посоката, по която Братята водят Египет. „Не става дума само за управление на мнозинството“, каза служителят от администрацията. „Има редица други демократични принципи, на които ние продължаваме да държим.“

Антисемитските изказвания на Морси, направени в отделни речи през 2010 г, но излъчени от египетската телевизия едва този месец, също така обвиняват Обама, че е лъжец. Те шокираха американските служители, които побързаха да ги осъдят като пречещи на подкрепяните от САЩ усилия за постигане на мир в Близкия изток. Но те не изненадаха повечето хора в Египет, свикнали да слушат подобни изказвания на представители на Братята в продължение на години.

Първоначално на Морси му беше трудно да даде отговор на острата реакция на американците, породена от коментарите му. Пресслужбата му публикува изявление, в което се говореше за защита на религиозните свободи и търпимост и се осъждаше насилието. „Президентът силно вярва, че трябва да уважаваме и да ценим общата си принадлежност към човечеството. Той не приема и не оправдава пренебрежителни изказвания по адрес на която и да е религия или етническа група“, се казваше в изявлението, без да се спомене фактът, че именно Морси бе човекът, който направи тези коментари.

Изявлението обаче не успя да успокои напълно американските законодатели – демократи и републиканци – които отказаха да одобрят помощта за Египет в размер на 1 милиард долара, обещана от Обама през 2011 г., за да съдейства на новото правителство да се справи с икономическата криза, която изпразни централната банка на страната и обезцени местната валута след революцията.

„Как би се почувствал американският народ, ако започнем да орязваме пари от образователните ни програми, за да даваме пари на правителство, което е антисемитско“, попита републиканският представител Франк Улф, член на подкомисията на Сената по разпределяне на фондовете, която отговаря за подпомагането на чуждестранни правителства.

„Не смятам, че от администрацията имат каквото и да било право да казват, че ще дадат тази чуждестранна помощ, защото според мен този Конгрес може да постави условия“, каза Улф. „Мисля, че има много въпроси и нищо не е решено.“

Част от предложените 1 милиард долара помощи зависят от одобрението от Международния валутен фонд на собствения му заем за Египет в размер от 4,8 милиарда долара. Но този заем е задържан вече в продължение на месеци заради нестабилността в египетската държава.

Въпреки опасенията си от Морси Белият дом все още настоява Конгресът да одобри помощта, отбелязвайки, че рухване на Египет със сигурност ще разбуни духовете във вече размирния Близък изток и Северна Африка. „Не е в наш интерес да имаме икономически колапс в Египет“, заяви служителят от администрацията на Обама.

Братята се определят като ненасилствена обществена организация, посветила се на въвеждането на ислямистките ценности в обществото. В Египет, където е създадена, организацията бе подложена на строг контрол в продължение на десетилетия от предходните режими в страната и сега й е трудно да се нагоди към новата си роля начело на правителството. Партийните й членове, които се страхуват от преврат, са сочени за отговорни за нападенията срещу антиправителствени демонстранти пред президентския дворец в Кайро миналия месец, довели до сблъсъци, в резултат на които загинаха 10 души.

„Те пропуснаха факта, че сега са управляващата партия, а да влизаш в улични битки, когато същевременно разполагаш с ръководно присъствие в египетската държава, показва неопитност и паника“, каза професорът от университета „Джордж Вашингтон“ Нейтън Браун, който от близо десетилетие изследва ислямистките движения. „Това е тип организация, с която САЩ ще работят трудно, но не е Ал Каида; не е заплаха за сигурността.“

Той добави: „Най-големият страх на администрацията (на Обама) е политически разпад в Египет. Притеснението е, че колапс в египетската държава ще причини дестабилизация на региона и ще отприщи приток на оръжия и бойци за по-радикалните движения – особено в проблематични зони като Синай и Газа.“

Според американски служители обещанията на Морси да спазва мирния договор на Египет с Израел от 1979 г. и продължаващото сътрудничество с Израел за сигурността на нестабилния Синайски полуостров показва неговото желание да бъде приемлив партньор. Работата на Морси през ноември като посредник за прекратяване на огъня между Израел и управляващата Газа групировка Хамас бе „добра първа стъпка“, отбеляза същият служител от САЩ.

Но Вашингтон продължава да е нащрек към Морси и Мюсюлманските братя, „които имат много консервативна гледа точка върху въпроси, силно интересуващи Америка“, каза сенаторът-демократ Кирстън Джилибранд.

Джилибранд бе част от делегация на американски конгресмени, които се срещнаха с Морси този месец в Кайро, скоро след разпространението на коментарите му от 2010 г. Тя не спомена, че по време на срещата им Морси е изглеждал смирен, но каза, че той е напълно наясно „от какво жизнено значение е Америка за президентството му и икономиката.“

Тя заяви, че законодателите ще изчакат да разберат какви действия ще предприеме той. „И искаме да видим дали тези действия ще съвпаднат с изразените на думи намерения“, допълни тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.