Европа тръгва с вързани очи на война в Мали

Нобеловата лауреатка за мир Европа е във война от близо 15 години – от Балканите до Либия през Афганистан, а днес и в Сахел. Тези военни операции обаче са белязани от липсата на дългосрочна визия.

В навечерието на италианските парламентарни избори през февруари и на германските федерални избори през септември се е възцарило мълчание по една много важна тема, която войната повдига. Може би защото конфликтите се разиграват на друго място, хората не говорят. Въпреки това войната вълнува дълбоко европейците и то от дълго време.

Вярно, войната не се води от ЕС, лишен от общо политическо управление, но войната все пак е част от ежедневието на блока. Ако добавим към безкрайната война с тероризма и конфликтите, които се разразиха на Балканите в края на 20 век, излиза, че европейците вече 14 години участват периодично във въоръжени интервенции. В началото те бяха обект на бурни дебати.

Мнозина зададоха въпроса дали подобни войни са нужни и ако не е така, защо да се започват. Мнозина се запитаха дали зад тези войни стоят действително хуманитарни подбуди или конфликтите са по-скоро с опустошителни последици. Мнозина си зададоха и въпроса каква равносметка да се извлече от борбата срещу тероризма в глобален план. Дали тази война накара терористите да отстъпят или да станат още по-голяма заплаха?

Политиците не отговарят убедително на всички тези въпроси, а нито една европейска страна не се пита какъв е този съюз, който не намира какво да каже по въпроса и който само се е съсредоточил върху проблемите с общата си валута. Навлязла слепешком в новата ера на неоколониалната война, Европа напредва сякаш в мъгла.

Войната – често пъти кървава и рядко даваща резултати – никога не е наричана с името си. Тя напредва под прикритие. За нея се казва, че тя ще позволи на дадена страна да се стабилизира, че на друга ще позволи да се демократизира. За войната се казва първоначално, че ще е кратка и няма да излезе скъпо. Войната, която започна на 11 февруари в Мали, е водена от Франция на президента Франсоа Оланд с крехката подкрепа на африканските военни и с одобрението със задна дата на нейните европейски съюзници.

Тази война не беше предшествана от никаква координация на позициите, което е в нарушение на Лисабонския договор член 32, алинея 347 . Европейците почти винаги са хвърляни във войната. Те дори си имат някой, носещ гръмката титла върховен представител на ЕС по външните работи Катрин Аштън , който дори благодари на Франция, като същевременно побърза да уточни, че Париж трябва да се оправя сам поради липсата на европейска военна сила.

Това е доста добра илюстрация на ситуацията, но европейците очакваха все пак по-различно изказване от някой, който заема толкова важна длъжност.

Разбира се, много неща, които четем за войната, са погрешни. Те ни приканват да разсъждаваме за събитието, но същевременно да разглеждаме интервенциите като изолирани случаи, без връзка една с друга. Войната стана повод също така за масовата поява на импровизирани експерти по въпроса.

Политиката на интервенциите е на път да стане европейски навик, изкопиран от американския, но европейците така и не са запознати с пълната версия за тази промяна. А тази пълна версия свързва всички отделни конфликти в едно цяло и позволява да се хвърли светлина върху глобалната ситуация.

Тази глобална дългосрочна версия дефинира ролята на европейците в Африка, в Афганистан и в Персийския залив. Тази версия сравнява европейската визия за войната с тази на другите страни. Тази визия например анализира китайската политика в Африка, която е толкова различна от европейската, тъй като е базирана на инвестициите, докато европейската е съсредоточена върху военния аспект.

Една глобална дългосрочна визия ще позволи да се направи трезва равносметка на всички тези конфликти, лишени от ясни цели, ограничени в географски и във времеви план, на всички тези конфликти, които предизвикаха разрастването на джихадизма вместо да го възпрат. Днес джихадизмът след Афганистан се е разпрострял в района на Сахара и на Сахел. Тези конфликти показаха, че в Европа никой не е научил нищо от вчерашните грешки, които системно са премълчавани.

Благородните епитети не са достатъчни, за да прикрият катастрофалните резултати – интервенциите не породиха ред, а хаос, не създадоха силни страни, а страни, които са по-зле отпреди. Веднъж приключени интервенциите, страните са изоставяни на произвола на съдбата, а у подпомогнатите народи остава дълбоко чувство на разочарование. След това европейците поемат към нови фронтове, сякаш историята на европейските войни е само туристическо сафари в търсене на екзотична плячка.

Относно това дали една война е нужна или се започва с хуманитарни цели, Мали е много добра илюстрация. През изминалото десетилетие прилагателното „хуманитарен“ изгуби твоя невинен привкус. През 1994 г. беше нужна намеса, за да се спре руандийският геноцид и ако ние не действахме, то беше защото ООН изтегли войските си в момента, в който започваше избиването. Беше необходимо за сметка на това да се избегне масовото преселение на косовците към Европа, преследвани от сръбската армия.

Но повтарящите се войни не са необходими, защото те не спират очевидно терористите. Те не са също демократични. Иначе как ще можем да обясним съюза сключен със Саудитска Арабия и стойността на отпуснатите на Рияд помощи, които са по-щедри от тези за Израел? Не само саудитското кралство не е демократично, но и фигурира в списъка на главните източници на финансиране на тероризма.

Влошаването на ситуацията в Мали можеше да бъде избегнато, ако европейците бяха проучили внимателно тази страна, смятана години наред за лидер на демокрацията. Постепенно обаче Мали затъна в бедност и така се възкресиха проблемите, повдигнати от изкуствено наложените й граници.

Борбата за независимост на туарегите, чиито корени са древни, достигна своя пиков момент на 6 април 2012 г. с обявяване на независимостта на района Азауад, в северната част на страната. В продължение на десетки години туарегите са били пренебрегвани, мразени.

В борбата с първоначално светския стремеж към независимост, властите на Мали допуснаха появата на ислямистки милиции. Така те повториха грешката, допусната в Афганистан. Резултатът беше, че туарегите се опряха на Муамар Кадафи, а после на ислямистите. Последните нахлуха в Северно Мали в началото на 2012 г., присвоиха си и унищожиха борбата на туарегите.

Но най-сериозната грешка се състои в това, че войните през последните няколко десетилетия не се разглеждат от глобална гледна точка. Една операция, водена в определена точка на планетата, има отзвук на други места. Афганистанските провали породиха либийския казус.Половинчатата победа в Либия „е отговорна“ за ситуацията в Мали. Проблемът е, че всеки конфликт се започва без критичен анализ на предишните конфликти. В Либия усещането за триумф продължи дълго време до убийството на американския посланик в Бенгази на 11 септември 2012 г. Трябваше да се случи това събитие, за да осъзнаят хората, че голяма част от членовете на милициите на Кадафи – туарегски или ислямистки – бяха преминали в Азауад и че войната не е приключила, а се възражда от своята пепел в Мали.
За седем години броят на демокрациите в Африка намаля от 24 на 19. Това е провал и за Европа, и за Запада. През това време Китай гледа на всичко това и потрива доволно ръце. Той утвърждава присъствието си на континента. Към настоящия момент китайската политика на намеса се изразява в това да се строят пътища в Африка, а не да се води война там.

Става дума наистина за колониализъм, но под друга форма. Предимствата му са търпението и издръжливостта. Може би за да оспорят влиянието на Пекин в Африка и Азия, Европа и САЩ се показват толкова войнствени. Това е само една хипотеза. Но ако Европа започне да говори действително за войните, то тя ще спомене и за тази хипотеза и това няма да бъде безполезно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.