Турция иска в Шанхайската петорка?

в. Тудейс заман 

Популярният министър-председател на Турция Реджеп Таийп Ердоган не престава да ни изненадва. Неговата скорошна „бомба“ беше по повод Шанхайската петорка (Шанхайската организация за сътрудничество, бел.ред.). В телевизионно интервю му бе зададен простият въпрос за това къде се намира правителството по пътя на европейската интеграция, а неговият отговор беше недвусмислен.

„Европейският съюз иска да забрави за нас, но се колебае, и не може действително да забрави. Но ако каже това, което наистина чувства, само ще почувстваме облекчение. Вместо да ни губи времето, трябва да бъде открит и да ни обясни, така че ние да продължим със своята работа. Сядаш и говориш с тях, но те просто не могат да говорят убедително. Когато нещата станат толкова зле, неизбежно, като министър-председател на 75-милионна страна, търсиш други пътища. Това е причината, поради която наскоро казах на г-н [Владимир] Путин: ‘Приемете ни в Шанхайската петорка, направете го, и ние ще кажем сбогом на ЕС, веднъж завинаги. Защо е това увъртане?“

В последвал коментар той добави, че Шанхайската петорка е „по-добра, много по-силна“ отколкото ЕС.

Казаното не е действително ново за тези, които следят неговите изказвания и контакти. Това лято се появиха кратки съобщения в медиите, че Ердоган е споменал тази идея на Путин при среща с руския президент. Този път обаче, Ердоган постави по-голямо ударение върху това какво има предвид и при това в контекста на ЕС. Това повторение само засилва внушението, че той е обмислял идеята и няма да се откаже от нея.
Когато обсъдихме тези негови забележки с моя колега Дженгиз Чандар на вечеря, се съгласихме, че Ердоган, винаги верен на себе си, мисли това, което казва. Той не споменава тези думи, за да разтърси турскоскептичните части на ЕС, нито ги използва като заплаха.

Той, както самият казва, търси нови пътища да постави Турция в геостратегически контекст, в който нейната икономическа сила ще отговаря на политическата й хореография. Изразява недоволството си от това, че Европа третира член на Г-20 и 16-ата икономическа сила в света, която сега има много мощна, стабилна средна класа, като второразрядна държава и като парий, нещо много несправедливо в неговите очи.

Предвид ужасното състояние на преговорния процес с ЕС, помрачен от проблемите с визите и превърнат в заложник на гръцки Кипър (международно признатата Република Кипър, бел.ред.), който злоупотребява с положението си на член на ЕС, за да „убие и погребе“ преговорите под егидата на ООН за обединение, а наред с това и съпротивлението, подклаждано от ислямофобия и ксенофобия, всъщност не може да го обвиняваме. Той не намери особена подкрепа за усилията си за пълноправно членство, посрещан бе с подозрение.

Думите на Ердоган ще предизвикат два вида реакции от ЕС: скептиците ще ги приветстват, като оставят в сила предложението за привилегировано партньорство, а другите – Европейската комисия и някои мъдри и прозорливи страни членки, ще продължат да действат за бързо възстановяване на преговорния процес.

На този етап изниква нещо важно: две силни икономики на западния и източния фронт на ЕС ясно изказват безпокойство за състоянието на съюза такъв, какъвто е сега. И Камерън (британският премиер Дейвид Камерън, бел.ред.), и Ердоган изразиха ясни намерения, обосновани от преимуществата, които имат. ЕС без Великобритания и Турция със сигурност би бил много различен, очевидно много по-слаб блок – далеч от световен играч.

Това, което ме кара да смятам, че Ердоган действително мисли това, което казва, е нарастващото отчуждение на турските граждани от идеята за членство в ЕС. Той може би вече е прочел прясното (декемврийско-януарско) проучване на базирания в Истанбул либерален институт Център за икономически и външнополитически изследвания, което определено съвпада с неговото негодувание към ЕС.

Проучването разкрива, че докато една трета от обществото мисли, че Турция трябва да продължи да преследва пълноправно членство, останалите две трети смятат, че Анкара трябва да се откаже от стремежа си за пълноправно членство.

Трийсет и четири процента от избирателите на Партията на справедливостта и развитието считат, че страната трябва да „настоява в амбицията си за пълноправно членство“.

Същевременно подкрепата е паднала до 30 процента сред избирателите на основната опозиционна ляво-центристка Народнорепубликанска партия и до 15 процента от тези, които биха дали своя глас за Партията на националистическото действие. Гласоподавателите на Партията за мир и демокрация са яростни защитници на членството в ЕС с ниво на подкрепата от 88 процента.

Центърът за икономически и външнополитически изследвания е задал същия въпрос на 202 външнополитически експерти. 87 процента от тях са били единни в мнението си, че Турция трябва да запази своята цел за пълноправно членство – огромна пропаст между нагласите от общественото мнение и външнополитическите експерти.

За европейците се съдържа много храна за размисъл във всичко това. А въпросът „Кой изгуби Турция?“ ще остане точка от дневния ред.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.