Израел е потресен от спогодба между Аржентина и Иран

Аржентина и Иран подписаха документ, с който създават специална комисия за разследване на атентата срещу еврейския културен център в Буенос Айрес през 1994 г. Възмутен, Израел настоява да получи обяснения от президентката Де Кирхнер. Аржентинската позиция пък е твърде проста: щом искате справедливост, защо да не се използват всички средства за целта?

На 18 юли 1994 г. пред сградата на AMIA (Асоциацията за взаимно подпомагане на аржентинските евреи) експлодира кола бомба. Взривът уби 85 души, а 300 бяха ранени. Две години преди този атентат при терористично нападение срещу израелското посолство бяха загинали 22 души и ранени 200.

Според Интерпол в атаката срещу културния център са замесени петима ирански граждани, включително Ахмад Вахиди, днес министър на отбраната. Следствието стигна до извода, че атентатът е бил планиран и финансиран от Техеран, а преки изпълнители са били хора от ливанската екстремистка групировка Хизбула. Иран обаче категорично отрича да има нещо общо с експлозията.

Намерението на двете държави да разследват трагедиите съвместно бе огласено за пръв път миналия юли от президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Той заяви пред Общото събрание на ООН, че Ислямската република се надява да заздрави рязко влошените си връзки с Аржентина. „Дълбоко уважаваме аржентинския народ“, каза Ахмадинеджад и подчерта, че експлозията е следствие от „намеса на трета страна“.

Така се стигна до спогодба, създаваща „комисия за установяване на истината“ – документът, подписан на равнище външни министри, предстои да бъде ратифициран от парламентите в двете държави.

„Комисията ще трябва да анализира всички книжа, представени към днешна дата от съдебните власти на Аржентина и на Иран“, заяви в неделя аржентинската президентка Кристина Фернандес де Кирхнер чрез микроблога си в Туитър.

Съобщено бе, че тя ще включва петима чуждестранни специалисти; в дейността й няма да участват граждани на Аржентина и на Иран. Както посочи след подписването на документа външният министър на Аржентина Ектор Тимерман, споразумението ще осигури на аржентинските съдии възможността да разпитат заподозрени в Техеран.

Израелското министерство на външните работи отправи протест. Според дипломатите от Израел иранската страна залага капан за Аржентина. „Новината ни стресна и бихме желали да получим от аржентинското правителство пълна картина на договореното, защото всичко това пряко засяга Израел“, заяви прессекретарят на министерството Игал Палмор, цитиран в израелския в. „Аарец“.

Властите в еврейската държава научиха за сключеното споразумение едва от медиите, тъй като аржентинският кабинет отхвърли молбите на Ерусалим да го информира директно за хода на преговорите с Иран. Израелски дипломати и представители на местната еврейска общност имаха миналата седмица ред срещи с Тимерман, евреин по народност, но получиха само общи данни за документа, пише вестникът.

След сключването на спогодбата печатът публикува предположения, че Иран е предложил на Аржентина подобрение на финансовите взаимовръзки, ако разследването на експлозиите бъде спряно. Прокурорът Алберто Нисман обаче опроверга подобна версия на местния таблоид „Перфил“.

Но подозренията в този дух не са напълно безпочвени. През последната година Иран изненадващо проби икономическата блокада, последвала наложените му санкции, тъкмо в Латинска Америка. Решаваща всъщност бе ролята на Венецуела, Бразилия и Аржентина.

През 2012 г. стокообменът на Иран с държавите от региона е нараснал тройно, сочат данни на Latinvex и МВФ. И то заради увеличения 4,3 пъти износ на латиноамерикански стоки за Иран – 3,9 милиарда долара. Делът на аржентинските стоки е близо 40 процента – 1,2 милиарда долара, което сочи десеторно увеличение спрямо 2010 г.

Ахмадинеджад ясно е очертал курс към политическо помирение с Аржентина и Кристина де Кирхнер не остава назад. През 2011 г. например делегацията на страната й не напусна в знак на протест заседанието на Общото събрание на ООН, щом Ахмадинеджад излезе на сцената. Някакъв сговор прозира сякаш в нещата. Дали пък няма истина в обвиненията, че националният интерес се жертва в името на прагматизма?

За момента обаче официален Буенос Айрес държи на становището, че ирански граждани са замесени в експлозиите от 90-те. Няма никакви признаци, че развитието на двустранните икономически връзки е накарало Аржентина да промени своето впечатление или поведение спрямо Иран.

Аржентинците поискаха например Боливия да им предаде Ахмад Вахиди, когато министърът бе на официално посещение в съседната държава през 2011 г. Освен това икономическите отношения, особено търговските, не са равнозначни на междудържавните.

Да, иранската държава е ключов търговски играч, но в случая с Аржентина такива са частни компании като Cargill, Louis Dreyfus, Bunge, които изнасят за Иран соя, царевица, жито и други стоки. А водещ световен търговски партньор на Иран – независимо от западните санкции, е Германия: износът на германски компании за Ислямската република през 2010 г. бе на стойност 3,8 милиарда евро.

Западът просто се плаши от независимото поведение на Де Кирхнер. Тя подкрепя правото на Иран да работи по ядрената си програма и е солидарна с Уго Чавес – защо пък не, щом той фактически спаси страната й от дефолт с петролни доставки на преференциални цени.

Във видеозапис, качен в ЮТюб през август 2011 г., бившият помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо Роджър Нориега заявява, че евентуалното партньорство между Аржентина, Венецуела и Иран би било много опасно поради възможността тези държави да си разменят данни за ядреното оръжие.

Видимо налудничаво твърдение. Но сътрудничеството в този триъгълник наистина не обещава нищо добро на Запада, затова последният петни реномето на Де Кирхнер с всички средства – например с измислици за уж некадърната й вътрешноикономическа политика и водената борба срещу „свободния“ печат.

Западът е недоволен от факта, че външната политика на Аржентина брани националните й интереси, предвиждайки диверсификация на поддържаните икономически отношения и превръщане на страната в глобален играч.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.