В десетката: За наука грух

Константин Павлов – Комитата. Снимка: Личен блог

Оставката на министър Сергей Игнатов беше посрещната с облекчение от мнозина, главно заради скандалите във фонд „Научни изследвания“. На ваше място не бих се радвал толкова.

Още един министър отпадна от правитеството като като класово чужд елемент.

Личното ми мнение, което не съм консултирал с министъра е, че като се започне от включването си в правителството на генерал–лейтенант доктор Борисов, компромисите и грешките, които направи в името на реформата, в крайна сметка му изядоха главата.

Точно заради тези компромиси и грешки беше намразен и беше наказан в крайна сметка.

Но къде е анализът (тук се появи един)? Справедливо ли си отиде? Къде точно сбърка? И какви са уроците?

По стар български обичай никой изглежда не се вълнува от тези въпроси, няма и да се развълнува.

Големият грях на бившият министър в очите на генерал–лейтенанта е, че предизвиква протести.

И да не бъркаме оставката на министъра с назначаването на приемника му, това са две различни събития.

А с назначението на Стефан Воденичаров за министър на образованието, генерал–лейтенант премиера доктор Борисов все пак доказа, че е гениален, защото успя да капитулира едновременно по няколко фронта:

На фронта на образованието. Бъдете сигурни, всичко позитивно, промъкнало се в тоя бранш с министър Игнатов, скоро ще бъде успешно заличено като „неолиберално“ залитане, насочено против някое национално достояние.

На фронта на ядреното лоби. Стефан Воденичаров беше лицето на инициативния комитет на БСП за гласуване „ДА“ на референдума.
На фронта на БАН и науката.

Ще продължава бягството от отговорност и цирковете като с обсерваторията в Рожен. Нещата във фонд „Научни изследвания“ ще станат още по–зле. Вероятно и Законът за развитие на академичния състав ще бъде изкасапен до неузнаваемост.

На политическия фронт, на практика предоставяйки контрола на науката и образованието на БСП.

Няколкото месеца до изборите ще стигнат само да се унищожи всякаква следа от реформа, но не и да се създаде каквото и да е.

Както веднъж каза Иван Бедров, това е политиката на „последно десет“.

Всичко, постигнато с огромни усилия и жертви, в момента се разходва като дребни парички до изборите.

Сит търбух за наука грух.

От блога Бели байтове за черни дни

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.