СофияПловдивВарнаБургасРусе

Еврокорпусът – 20 години без резултат

Франс прес

Основателите му мечтаеха чрез него да поставят началото на бъдеща европейска армия. Еврокорпусът, който днес празнува 20-годишнината си, обаче далеч не постигна този замисъл, ставайки жертва на неудачите на т.нар. „Европа на отбраната“ (обща политика за управление на кризи извън Европейския съюз , въпреки мисиите си на Балканите или в Афганистан.

Тази единствена по рода си структура обхваща хиляда военнослужещи от пет държави (Франция, Германия, Испания, Белгия и Люксембург), базирани в Страсбург – градът символ на френско-германското помирение и на европейското съзидание.

Мисията им е да командват и съгласуват многонационални операции с голям мащаб. Страсбургските военни, които се обучават и работят заедно, общувайки на английски език, бяха разположени през 1998 г. в Босна, през 2000 г. в Косово, а през 2004 и 2012 г. в Афганистан.

Според командващия тези сили френски генерал Оливие Бавеншов европейските страни се нуждаят от такъв инструмент за поддържане на военното си влияние, най-вече в АФганистан.

„В противен случай ще сме под американска опека: ще осигуряваме единствено средствата, а командването ще се извършва от други“, отбелязва той пред Франс прес.

Освен това, в рамките на водени от коалиции операции, опитът в „ежедневното многонационално сътрудничество“ е заслужаващ внимание коз за членовете на Европейския корпус, допълва висшият военен, който тъкмо се връща от Афганистан, където беше трети в йерархията на НАТО в продължение на година.

Военен парад ще отбележи днес в Страсбург края на тази афганистанска мисия и 20-ата годишнина на Еврокорпуса.

Този 20 годишен опит обаче не допринесе никак за проекта „Европа на отбраната“, който за това време по-скоро регресира, смятат експерти.

Еврокорпусът „няма особени причини за радост, но грешката не е негова“, казва Франсоа Есбур от фондацията за стратегически изследвания.

Конфликтът в Мали е подходящ пример за това: „Общността на държавите от Западна Африка реагира много по-експедитивно от Европейския съюз, така че Франция действа сама“, констатира експертът. „За да се стигне до европейска армия, ще трябва да се слеят държавите“ „При създаването на Еврокорпуса от Франсоа Митеран и Хелмут Кол, Франция и Германия смятаха, че са обединени в общност на предопределение в областта на отбраната. Само че от 10-20 години Германия се промени и вече не желае да участва в чужди инициативи“, подчертава Есбур.

„Докато няма политическа воля за общ ангажимент, тази структура няма да има особен смисъл. Тя върши известна работа, но не достатъчно, за да оправдае съществуването си“, отсича френският експерт.

Алваро де Васконселос, бивш директор на Института за сигурност на ЕС (ISS), съзира две основни причини за сегашното боксуване на „Европа на отбраната“. От една страна „липсва консенсус в Европа по отношение на ролята на въоръжените интервенции в международна сигурност и това е така най-вече заради колебанията на Германия“, казва той.

От друга страна, „двете основни европейски държави, способни да изпращат военни сили, са Франция и Великобритания, но Лондон проявява все по-слабо желание да се вписва в европейски рамки. Британците, впрочем, не са част от Еврокорпуса“, допълва Васконселос.

Европа откликва повече на вътрешната логика на интеграция на европейските страни помежду им „за предотвратяване на вътрешни конфликти“, отколкото на логиката да се изпращат сили извън съюза, изтъква той.

Дори вътре в Еврокорпуса войниците отстояват неизменно националната си принадлежност.

“ И днес войниците умират в името на френското, германското или белгийското знаме, а не на европейски флаг“, признава ген. Бавеншов.

Според него, за да могат да се бият в европейска униформа, „тези сили ще трябва да бъдат ангажирани от демократично избрани европейски институции.

Всъщност, „ако искаме сливане на армиите за създаване на европейска армия, ще трябва да се слеят и държавите. Днес за такова нещо не може да става дума“, казва офицерът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.