СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво е да си уйгурец – 10 години без документи и под заплаха да те върнат в Китай

Две семейства са се събрали да празнуват годеж в село близо до казахско-китайската граница. Жена, облечена в цветна носия сервира ястия с месо и ориз. Когато празненството набира скорост, гостите вдигат наздравица за младото семейство и за бъдещето. Песните, които пеят обаче са за миналото и за земята на прародителите им, погълната от Китай.

Уйгурите са тюркска етническа общност, която от векове се бори за независимост и се мъчи да отвоюва земята си от Китай. Снимка: gps.caltech.edu

Уйгурите са етническа тюркска общност с история, в която жертвите са повече от героите, а легендите за гоненията засенчват разказите за тяхното величие.

От векове уйгурите се борят с китайците за земята си, която наричат Източен Тюркистан. На картата обаче тя е обозначена като Синдзян и се намира в северната част на Китай. През последните 200 години милиони уйгури бягат от войните и от гоненията и се заселват в Централна Азия, но не се отказват от мечтата си за собствена държава. Което се оказва сериозен проблем за Китай. Много уйгурци настояват за по-голяма автономия от Пекин, а властите твърдят, че сепаратизмът им ражда тероризъм.

Историята на един уйгурец

Кадер е уйгурец-бежанец от Китай, който се страхува да не бъде разкрит от казахските власти. Той показва купчина с документи – дебели папки на десетки търсещи убежище, с приложени черно-бели снимки на мъже и жени.

Някои от тях вече са депортирани в Китай, където най-вероятно са екзекутирани. Очите на Кадер излъчват страх, но гласът му е спокоен, особено когато говори за преживяното в Китай.

„Там не ни оставят на мира нито миг. И да излезеш на улицата, и да отидеш на пазара – полицията все бие. Израснал съм с историите на съдедите и на семейството ми, които разказват за мъченията в китайските затвори,” казва той. „Наричат ни терористи, но какво ни прави терористи? Само фактът, че сме уйгури?”

Казахстанските власти не искат да си развалят отношенията с Китай и са готови да депортират всички уйгурци, въпреки че са заплашени от екзекуции. Снимка: badma-seseg.ru

Преди десет години Кадер участва в демонстрация в родния си град съвсем близо до границата с Казахстан. Митингът бил за повече права за уйгурското китайско малцинство, но бързо бил прекъснат от правителството.

Китайските войници убили брат му и го преследвали, когато избягал през границата. Оттогава Кадер се крие в Казахстан. Десет години той оцелява с помощта на местната уйгурска общност. Но няма паспорт или други документи за самоличност и не може да си намери работа или да получи статут на бежанец.

Единствената съмнителна гаранция за сигурността му е стодоларовата банкнота, която винаги носи в джоба си. „Давам я на местната полиция, ако ме спре. Някой ден, когато няма да мога да се откупя, ще се случи най-лошото.” А най-лошото е депортацията.
„Не съм терорист, аз съм прост хлебар, но ако ме пратят обратно ще бъда убит – ще бъда обесен или застрелян,” казва Кадер.

Последното убежище на уйгурите

В Казахстан се укриват десетки като Кадер, а броят им в Централна Азия е още по-голям. Правозащитните групи призовават казахското правителство да не депортира уйгурите в Китай, но заради растящото сътрудничество между Китай и Казахстан посланието им остава без резултат.

Уйгурите пазят традициите си въпреки вековните гонения от китайската държава. Снимка: gps.caltech.edu

„И китайските, и казахските власти предпочитат да не правят от това обществен проблем. Въпросът е обаче какво да се прави с хората, които се крият тук, без да могат да получат убежище. А сред тях има и жени и деца,” казва Евгени Зовтис, най-известният правозащитник в страната.

„Засега не виждам изход или решение на ситуацията, защото казахстанските власти просто не искат да си развалят отношенията с Китай.”

Пекин става все по-важен инвеститор за Казахстан. Освен това той настоява за помощта на Казахстан в борбата срещу това, което китайското правителство нарича „война с тероризма” в Синдзян. По думите на говорителя на китайското посолство в Казахстан, Китай няма нужда да му казват какво да прави. „Само ние, китайците, знаем какво става в страната ни. Не искаме да ни се бъркат отвън. Китайското правителство работи за щастието и благосъстоянието на всички китайци,” заяви Уонг Бинг.

Когато нощта пада над малкото село на казахско-китайската граница стотици хора изпълват разнебитената концертна зала. Започва шоуто с традиционните уйгурски танци. Млади и стари, мъже и жени гледат хипнотизирани момичетата с пурпурночервени рокли на сцената, които танцуват под звуците на традиционната лютня. Няколко поколения са танцували тук. Централна Азия е мястото, където те пазят мечтата си за независимост. Но Китай протяга дългата си ръка и дотук, а уйгурите губят и последното си сигурно убежище.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.