Русия, Сърбия и Балканите

От гледна точка на влиянието и контрола на Балканите в периода на Студената война СССР имаше значителни позиции. След като през 1991 година бе сложен край на този период, Балканският полуостров стана зона, отворена за преразпределяне на сферите на влияние. Европа запълни част от тази зона.

Страни като Словения, България, Румъния станаха членки на ЕС. Тази година и Хърватия ще се присъедини към ЕС. Вероятно в по-нататъшния списък на членките на съюза ще влязат Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина. По този начин съществена част от територията на Балканите ще влезе в сферата на влияние на ЕС.

От незапомнени времена от Балканите се интересува Русия, която очевидно се стреми да си възвърне някогашното влияние на тази територия. И разбира се, като важен играч в тази конкурентна борба Русия не престава да извършва нови атаки. Основната мишена на руските действия е Сърбия. Русия, която има исторически и религиозни връзки с тази страна, придава особено значение на инвестициите в сферата на енергетиката и инфраструктурата на тази държава, преследвайки целта за по-тесни отношения със Сърбия.

В тази връзка на 15 януари в Москва финансовите министерства на Русия и Сърбия подписаха договор за предоставяне на сръбска държавна компания на кредит в размер на 600 милиона евро за модернизация на железниците. Този кредит ще бъде използван за финансирането на 10-и коридор на трансевропейската транспортна мрежа.

Наред с този договор между Русия и Сърбия съществуват достатъчно развити отношения в сферата на енергетиката. Основното трасе на проекта „Южен поток“ ще мине през България, Сърбия, Унгария и Словения, а крайната точка ще е Италия. Сърбия, като важен участник е проекта, разчита на големи изгоди от гледна точка на стойността на покупките и транзита на газ.

През 2009 година руската компания „Газпром нефт“ придоби сръбската държавна енергийна компания НИС, която работи както в Сърбия, така и в други държави – Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина. Следователно благодарение на тази сделка Русия получава възможността да осъществява бизнес-дейности в тези страни.

Още повече, че съгласно план, обявен миналата година, НИС реши да разшири в рамките на три години дистрибуторската мрежа в региона чрез инвестиции за 2 милиарда долара. А това несъмнено предполага разширяване както на сферата на дейност, така и на влиянието на тази компания, а следователно и на Русия.

Наред с това други руски компании също имат планове за придобиването на акции или за инвестиции в Сърбия. Например руската банка ВТБ през декември миналата година обяви, че има интерес да инвестира в инфраструктурата на Сърбия и да предостави подкрепа в сферата на приватизацията.

Несъмнено важните дейности, които Русия извършва при купуването на компании и осъществяването на инвестиции на Балканите, не се ограничават само със Сърбия. В тази връзка Русия планира да даде тласък на инвестиционните проекти в Хърватия, Босна и Херцеговина и други страни. Например руската държавна петролна компания „Зарубежнефт“ планира нови инвестиции в размер на 1,3 милиарда долара за развитието на пазара на петролни продукти в Босна и Херцеговина и Хърватия.

Страните, които са мишена за руските инвестиции, всъщност не са обезпокоени от това, дори предполагат, че намаляващите заради финансовата икономическа криза европейски инвестиции по-нататък може да бъдат компенсирани с руски капиталовложения. Например с тази цел миналата година в Москва пристигна бившият македонски премиер Груевски, също така хърватска делегация води преговори в руската столица.

Несъмнено руското настъпление на Балканите ще продължи. Особено в енергийната сфера Русия ще стане важен играч в региона. А това, разбира се, ще осигури по-голямо влияние на Русия на Балканите, а също така ще създаде условия да получи определено право на глас в икономиката в региона. В резултат на това борбата на Балканския полуостров, който е от особено значение и за нас, ще бъде между Европа, Русия и Турция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.