Терористите от Червената джамия се сблъскъха с държавния тероризъм на Мушараф

Имран Хан

Пакистански военни извеждат от Червената джамия неидентифицирани радикални студенти. Снимка: Ройтерс

През последните дни новините от Пакистан бяха доминирани от обсадата на Червената джамия, която започна на 3 юли и приключи на 11 вечерта. На около километър и половина от централата на властта в Исламабад студентите на медресето и двамата им водещи духовници привлякоха вниманието с отвличания, заплахи за самоубийствени атентати и искания да бъдат наложени законите на шериата. Те държаха като заложници 150 души.

Пакистанските сили за сигурност отговориха на ислямистите с два контролирани взрива, като разрушиха част от сграда към храма, в която се намираха ислямски ученички. Целта беше в стената да се направи проход, през който държаните насила ученички да избягат. Водата и електричеството в комплекса бяха прекъснати. Дни наред в района се чуваше стрелба от автоматично оръжие, а джамията беше обвита в дим.

При преговорите с представители на властите духовният лидер на окопалите се в джамията ислямисти и заместник-главен духовник на джамията Абдул Рашид Гази каза, че те няма да се предадат и че предпочитат да умрат като мъченици. Той отрече обвиненията на пакистанските власти, че в храма са държани насила жени и деца.

След провалените преговори пакистанския президент Первез Мушараф нареди военна операция срещу екстремистите. Тя приключи в сряда вечерта, като коства живота на повече от 70 ислямисти, сред които и Абдул Рашид Гази.

Около обсадата на Червената джамия възникват множество въпроси. Защо не бяха предприети действия незабавно? Как можаха да влязат в джамията въоръжени екстремисти под погледа на полицията и на разузнавателните служби? И защо другите мерки, в това число изключването на тока в джамията, не бяха приложени по-рано?

Този епизод сякаш беше подготвен от президента Мушараф. След като през март той уволни председателя на Върховния съд, движение начело с адвокати, журналисти и опозиционни партии настоява за демокрация в Пакистан. Сега, когато Мушараф е изправен пред най-сериозната криза в управлението си, той отчаяно се стреми да докаже на Запада, че е много важен фактор в борбата с тероризма.

Пакистански военен излиза от Червената джамия, след като беше прочистена от протестиращите студенти, а държаните вътре заложници бяха освободени. Снимка: Ройтерс

Упоребата на сила обаче вероятно ще доведе до неочаквани и опасни последици, както стана в Белуджистан, Уазиристан и Баджаур. Може би ще е полезно да припомним как заповедта на Индира Ганди армията да нападне Златния храм, където се бяха окопали екстремисти сикхи, не само не успя да сломи екстремистите, но и отприщи вълна от насилие, включително нейното убийство. На екстремистите симпатизираха съвсем малко сикхи, но мнозина дълбоко възнегодуваха от твърдата реакция на правителството.

Преди време самоубийствените атентати и други пагубни форми на тароризъм бяха непознати в Пакистан. След осем години военна диктатура обаче в страната процъфтяват радикализмът и фундаментализмът. Сред радикалните елементи Мушараф се възприема като инструмент на Запада за „война срещу исляма“. Но едва ли може да има по-голям провал в борбата за сърцата и умовете.

Тероризмът се нуждае от политическо решение. В една демокрация екстремистите може да бъдат маргинализирани чрез дебати и политически диалог. Военната диктатура, както се вижда, само изостря проблема. За всеки пакистанец е ясно, че Мушараф не ръководи преход към истинска демокрация, а възнамерява да унищожи всяка демократична институция, която се изпречва на пътя му. През последните месеци той нападна съдебната система, ограничи свободата на пресата и хвърли в затвора стотици членове на опозицията.

Корените на най-шокиращия до момента инцидент може да се открият в северен Лондон, където живее Алтаф Хусаин – председател на близкото до Мушараф движение Мутахида Кауми (ДМК). Когато председателят на пакистанския Върховен съд реши да се обърне към съда в Карачи, се очакваше той да бъде радушно приет. Това уплаши Мушараф и съюзниците му от ДМК, които контролират местната власт в провинция Синд и специално в Карачи. Въпреки протестите на опозицията те решиха да организират свой митинг на същия ден. Това, което последва на 12 май може да се опише с две думи – държавен тероризъм. Докато полицията гледаше безучастно, терористи от ДКМ обсипаха с куршуми мирно шествие на опозиционните партии. 48 души бяха убити, а 200 бяха ранени. Вечерта Мушараф заяви по най-коравосърдечния начин, че народът показал „силата си“. Никоя от опозиционните партии не повярва на твърденията на ДКМ, че няма нищо общо с превръщането на мирния протест във взрив на насилие.

ДКМ се появи в средата на 80-те години като народно движение в Карачи и представляваше имигрантската общност от Индия, дошла в страната малко след създаването й. Тази общност има сериозни оплаквания, основното от които е, че образованите й младежи не могат да получат работа заради наложени квоти.

За няколко години обаче движението се превърна в мафиотска банда, контролирана еднолично от Алтаф Хусаин. Амнести интернешънъл, Хюман райтс уоч и дори Държавният департамент на САЩ и ЕС публикуваха доклади за терористичната дейност на ДКМ. Единственият независим провинциален съвет в Пакистан неотдавна осъди партията като „терористична организация“, а в края на миналата седмица опозиционните партии решиха да подкрепят започналата съдебна процедура срещу Хусаин.

Мушараф твърди, че е на фронтовата линия на войната с терора, в която бяха убити стотици пакистански войници и граждани. Той обаче се е съюзил с пакистанския терорист номер 1, на което правителството на Тони Блеър, което беше в челните редици на тази война, даде гражданство.

Невъзможно е да опитваш да спечелиш сърцата и умовете на пакистанците с подобни крещящи двойни стандарти. Да не би диктаторите да са добри, когато обслужват интересите на САЩ, въпреки че унищожават надеждите за демокрация? И дали терористите са проблем само когато е пролята западна кръв?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.