Украйна ще гради професионална армия

в. Независимая газета

Наесен Украйна се кани да изпрати в казармата поредния и последен набор – от 2014 г. нататък въоръжените й сили ще се формират на договорна основа. Ще има и мащабни съкращения в армейските редици. Предстоящата реформа може да наложи на Украйна участие в една или друга система за колективна сигурност. В този контекст Киев се насочваше преди към членство в НАТО; скоро обаче може да се очертае включване в ОДКС – Организацията на Договора за колективна сигурност.

Преходът към професионална армия в Украйна бе обещан още от Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко (съответно бивш президент и бивш премиер, б. р.). Тази точка бе сред основните в предизборната програма на сегашния държавен лидер Виктор Янукович, обещал от 2011 г. да премахне наборната система. И ето, две години преди следващия президентски вот в страната отново се чуват същите лозунги. Новият министър на отбраната Павло Лебедев обеща коренни промени във войските.

Думите му бяха потвърдени тези дни от началника на Генщаба Володимир Замана: „Мога да кажа, че през есента на 2013 г. ще призовем на срочна военна служба последните наборници“. След 2014 г. армията ще се комплектова на договорна основа. Реформата не предвижда разформиране на нито едно бойно поделение; ключов момент е да се оптимизира системата за управление, посочи Замана. Военните обаче имат съмнения – наскоро президентът Янукович заяви, че до 2017 г. броят на военнослужещите трябва да бъде намален почти двойно, на 100 хил. души.

„Независимая газета“ потърси за коментар Олексий Мелник от Украинския център за икономически и политически проучвания „Олександър Разумков“. „Преминаването към договорно формиране на въоръжените сили от есента на 2014 г. е осъществимо в технически и организационен план. В крайна сметка това е политическо решение и за реализирането му е отговорно държавното политическо ръководство. Но да не забравяме, че отказът от наборната служба сам по себе си не гарантира създаването на професионална армия. Това са различни неща“, заяви експертът.

За да бъдат въоръжените сили наистина професионални, държавата трябва не само да обяви, че търси хора за кадрова служба, но и да ги привлече към тази професия. „Професионалистите трябва да се занимават с бойна подготовка, а не само да посещават занятия или да вършат стопанска работа, макар и с униформа. Трябва да им се гарантира и съответната социална защита – от подходящи заплати за кадровите военни до служебни жилища. Сиреч от държавата се иска да направи военната служба привлекателна и конкурентоспособна на трудовия пазар.

Колкото до политическата отговорност, според мен едва ли някой се кани да отпусне средства, за да мине реформата както трябва. Политическото решение най-вероятно ще бъде спуснато на военните като свършен факт. Ръководството на Министерството на отбраната ще козирува, а попарата ще я сърбат командирите на части и поделения“, обясни Мелник.

Специалистите изтъкват, че армейската реформа изисква да бъдат решени редица въпроси – цял комплекс, засягащ и социалната адаптация на съкращаваните военни, и подготовката на кадрови служещи, и преоборудването на въоръжените сили. Средства обаче липсват. Както посочи преди време Микола Сунгуровски, оглавяващ военните програми в центъра „Разумков“, държавният бюджет финансира в най-добрия случай 70-80 на сто от нуждите на армията, тъй че няма възможност нито за покупки на нова техника, нито за адекватно обучение на военнослужещите.

Новоназначеният министър заяви, че за войската ще бъдат купени нова техника и оръжия, обеща да осигури по-интензивна бойна подготовка и социални гаранции. Предшественикът му Анатолий Гриценко – депутат от Върховната рада, не очаква обаче нищо подобно. „Няма никакви финансови предпоставки нито за по-голямо подсигуряване с пари, нито за покупки на нова техника, нито за подобряване на бойната подготовка, нито за строителство на служебни жилища. А отразената в бюджета общоикономическа ситуация показва, че не се предвиждат сериозни увеличения на бюджета за отбрана.

Ето защо изявлението за преминаване към договорна система е авантюра“, посочи той пред агенция „Обозревател“. Според Гриценко заявените съкращения във войската целят не да се повиши отбранителната способност, а да се реализират икономии. Той смята, че се стига до опасно положение, защото през управлението на Виктор Янукович Украйна обяви извънблоков статут: „Щом се отказваме от съюзниците си, от движението към НАТО, значи се осланяме в отбраната само на собствената си армия и на икономиката“.

Вариант за решаване на проблема предложи тези дни по време на видеомост Москва-Астана-Ереван-Киев-Минск Николай Бордюжа, генерален секретар на Организацията на Договора за колективна сигурност. Той заяви, че Украйна би трябвало да помисли как да си гарантира сигурност в рамките на обща система със своите съседки, чиито кадри имат една и съща школовка, оръжейните им системи се базират на съветски модели и в тях се говори един и същ език.

Бордюжа каза пред агенция УНИАН, че украинците просто нямат представа за предимствата на членството в ОДКС: оръжейни покупки на вътрешни цени, преференции при покупка на специална техника и специални средства, подготовка на кадри за въоръжените сили, правоохранителните органи и министерствата на извънредните ситуации. За да стане част от тази система, Украйна трябва само да изрази интерес и да вземе политическо решение, поясни генералният секретар на ОДКС.

Киев остави думите му без официален коментар. Експертите обаче им обърнаха внимание. Валентин Бадрак, директор на украинския Център за изследване на армията, конверсията и разоръжаването, каза пред „Независимая газета“: „За Русия идва сгоден момент да напомни на Украйна, че една извънблокова държава трудно може да функционира, намирайки се между две обединения – НАТО и ОДКС.

Съпътстващият руски икономически, информационен и особено енергиен натиск цели да тласне Украйна към Евразийския съюз и неговата система за сигурност. Изявлението на Николай Бордюжа е само първият намек; по-нататък според мен ще има конкретни предложения, а не изключвам да последват и открити искания“.

Според експерта украинската власт в стремеж да реши икономическите си проблеми не отделя нужното внимание на проблемите, свързани с военната сигурност. „Ако срещата на върха на 25 февруари влоши отношенията между Украйна и ЕС, това ще е добре дошло за руското ръководство, обмислящо как да притегли Украйна към интеграционните процеси в ОНД. И в този момент призивите Украйна да се включи в системата за колективна сигурност на ОДКС може да прозвучат по-настойчиво“, прогнозира Бадрак.

Олексий Мелник напомни, че за момента Киев не предвижда да отмени извънблоковия статут на Украйна. Въпросът обаче може да стане актуален в близко бъдеще, смята той. „Но дори ако в разрез с действащото законодателство страната се наклони към източния вектор в интеграцията, присъединяването на Украйна към ОДКС е абсолютно нецелесъобразно, що се отнася до укрепване на отбранителната й способност. ОДКС е долнокачествено копие на НАТО с твърде ограничени възможности да изпълнява функциите на оригинала“, убеден е експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.