Северна Корея размахва ядрени оръжия, за да накара САЩ да преговарят за мир

Асошиейтед прес

Военен парад в Северна Корея. Снимка: kreml.org

Според Северна Корея единствено по-големите оръжия и нови заплашителни провокации ще принудят Вашингтон да преговаря за това, което Пхенян твърди, че наистина желае: мир.

Не е съвпадение, че третият севернокорейски подземен ядрен опит, който, както по всичко личи, е и най-мощният до момента, бе извършен вчера в навечерието на обръщението на президента Барак Обама „За състоянието на съюза“.

Колкото и озадачаваща за външния свят да е тази тактика, тя служи за привличащо вниманието напомняне на света, че Северна Корея може и да е бедна, но разполага с мощта да наруши регионалната сигурност и стабилност.

А реакцията на най-новата й провокация беше незабавна.

„Опасността, създавана от заплашителните действия на Северна Корея, оправдава нови бързи и убедителни действия от страна на международната общност“, заяви Обама в изявление часове след опита.

„САЩ ще продължат да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират своята защита и тази на съюзниците си“, добави той. САЩ, Япония и Северна Корея реагираха с предвидим гняв. Дори Китай – най-преданият съюзник на Пхенян – привика севернокорейския посланик във външното си министерство, за да го смъмри – нещо, което не се случва често.

Всичко това поставя младия севернокорейски лидер Ким Чен-ун и обкръжението му от съветници точно там, където те искат да бъдат: в центъра на полемика и във фокуса на международната политика.

Поел едва от година управлението на страната, той следва стратегиите на баща си, за да се опита да наложи промяна в политиката към Северна Корея на страните в района – най-видимо в САЩ.

Намерението на Пхенян е да накара Вашингтон да заплаши Северна Корея като равностойна ядрена сила. Независимо от войнствените му изявления, целта на ядрените му опити и ракетни изпитания не е да влезе във война със САЩ, а да застави Вашингтон да зачита суверенитета и военната му мощ.

През 17-годишното си управление покойният севернокорейски вожд Ким Чен-ир наливаше оскъдните ресурси на страната в ядрената и ракетната й програма, за да ги използва като разменна монета в преговорите с Вашингтон, Сеул и Токио. Наред с това той се опита да изгради единство у дома, превръщайки севернокорейската предизвикателност в причина за национална гордост, точно както и военната отбрана.

Северна Корея дълго време сочи американското военно присъствие на Корейския полуостров и това, което определя като ядрен чадър над района, като главна причина за нуждата си от ядрени оръжия. Северна Корея и САЩ бяха противници в мъчителната тригодишна Корейска война.Този конфликт завърши през 1953 г. с примирие и остави полуострова разделен от здраво укрепена буферна зона, охранявана от оглавено от САЩ командване на ООН.

Шейсет години след примирието Северна Корея полага неистови усилия да изтръгне мирно споразумение от САЩ, но когато същинските преговори пропаднат, както става вече близо 20 години, севернокорейците започват да преговарят с оръжията си.

С всяка нова ракета и ядрен опит, казват експертите, Северна Корея се приближава все повече до изграждане на арсенала, който според нея й е нужен, за да накара Вашингтон да промени „враждебната си“ политика към своя дългогодишен враг.

През 2008 г., след години на преговори, ръководени от Китай, Северна Корея се съгласи да прекрати производството на плутоний и разруши най-големия си реактор северозападно от столицата.

През 2009 г. обаче, едва месеци след като Обама встъпи в длъжност за първия си мандат, Пхенян изстреля ракета с голям обсег, извеждаща спътник, с което си навлече осъдителна реакция и санкции от страна на ООН, обвинявайки Вашингтон, че е техен инициатор. В знак на протест Пхенян извърши втори ядрен опит и разкри, че разполага с резервен вариант за производство на атомни бомби – чрез обогатяване на уран.

Докато ядрените преговори буксуват, Северна Корея продължи напред, като произведе ракети, способни да достигнат бреговете на САЩ, и разработи достатъчно малка бомба, която те да носят – не толкова за реално нападения, колкото с идеята да я използва за предупреждение към врага си от военно време.

Във внимателно изготвяната хореография в Северна Корея планирането във времето е всичко, а февруари се оказва стратегически месец за севернокорейска провокация.

Китай и Япония имат нови, до голяма степен неизпитани ръководители, които все още формулират политиката на управлението си. Провокация в последните дни от управлението на президента И Мюн-бак в Сеул дава на Пхенян шанс за последни нападки срещу консервативния лидер, като същевременно си оставя открита възможността за нови отношения с избраната през декември за президентка Пак Гън-хе.

Това е началото и на втория мандат на Обама. Неговият държавен секретар Джон Кери пое поста само преди седмици.

Последният ядрен опит обслужва и вътрешнополитическите цели на Ким Чен-ун. Показвайки на народа си, че има дързостта да се изправи пред по-големите сили, заобикалящи страната му, включително Китай, младият вожд е изчислил, че може да спечели подкрепа у дома дори ако това лиши страната от така необходимата търговия и помощи. Той показва и на „старата гвардия“, която подкрепя политиката на баща му „първо военните“, че е безкомпромисен по отношение на националната отбрана.

Той се опитва също да спечели предаността на по-младото поколение, представяйки скъпите ракети и сателити като научни достижения, чиято цел е построяването на по-добро бъдеще.

Пхенян вече предупреди, че ядреният опит ще е само началото от поредица провокации, ако Вашингтон не промени политиката си.

„Съединените щати, макар и късно, ще трябва да изберат между две възможности: да зачитат правото на КНДР да изстрелва спътници и така да встъпят в епоха на разведряване и стабилност, или да се придържат към погрешния си път, водещ до взривоопасна ситуация, като следват упорито враждебната си политика към КНДР“, заяви говорител на външното министерство, цитиран от държавните медии.

Ако това не стане, има опасност от „битка на живот и смърт“, предупреждава Пхенян.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.