Обама срещу поддръжниците на война в Сирия

Барак Обама произнася първото си обръщение „За състоянието на съюза“ след преизбирането за президент. Снимка: Белия дом

Липсата на дипломатическа изобретателност на президента, а не усещането му за предпазливост е истинската му ахилесова пета.

В следващите няколко седмици, натискът върху Барак Обама да направи нещо за Сирия ще се увеличава. Неоконсерваторите отдясно и либералните интервенционисти отляво смятат, че липсата на действия от страна на президента карат САЩ да изглеждат безсилни и безсърдечни. Той дори не следва примера на други, казват те, още по-малко пък ръководи от тила, както направи в Либия. Той просто цинично е заел изчаквателна поза, докато касапницата се влошава – с цената на 70 000 жертви и постоянно увеличаващия им се брой.

Тази теза само ще става по-силна, докато разделението в Сирия става все по-сектантско. Но тя едва ли ще доведе до промяна на курса, тъй като тълкува погрешно вида президент, в който Обама се е превърнал. В неговата реч за състоянието на съюза миналата седмица, Обама отдели едва половин изречение за Сирия и само изречение за Иран. Но той се спря и говори надълго и нашироко за изтеглянето на САЩ от Афганистан.

Контрастът беше показателен. Обама може да е водил кампанията си като уверен моралист, но той като цяло управлява като реалист. Ключовата разлика между началото на 2009 г., когато той нареди първата операция по изпращане на подкрепления в Афганистан и днес е, че той сега е значително по-опитен.

Ако изпращането на подкрепления в Афганистан беше най-голямото решение на Обама като главнокомандващ, то също така беше и най-разочароващото. Има три причини да се вярва, че той ще продължи да се противи на опитите да бъде вкаран в интервенция в Сирия.

Първо, Афганистан подчерта границите на това, което американската армия може да направи. Почти 12 години след началото на най-продължителната война на САЩ, основният проблем на Пентагона е да измисли начин как да защити изтеглящите се американски войници и военно оборудване от надигащите се отново талибани.

Противно на прогнозите на своите генерали, операцията по изпращането на още 30 000 войници от Обама постигна много малко. Повече от един трилион долара в американски военни и цивилни разходи едва промениха динамиката в страна с 30 милиона души население.

Дори в Ирак, където изпращането на подкрепления от Джордж У. Буш бе смятано за успешно, ситуацията променя посоката си опасно близо до гражданска война, подклаждана от същите религиозни различия като тези в Сирия.

Критиците на Обама искат той да достави оръжия на сирийските бунтовници. Някои също така настояват той да създаде зона, забранена за полети. Второто би вкарало Обама в безсрочна военна ескалация. Но дори тайното доставяне на оръжия за раздробената бунтовническа армия кара афганистанската аларма да се включи.

Голяма част от зенитните ракети Стингър, които Америка доставяше на антисъветските бунтовници през 80-те години се оказаха в ръцете на твърдолинейни джихадистки групировки. Трудно е да си представим как Обама поема риска да сложи сериозно въоръжение в ръцете на групировки в Сирия, контролирана от Ал Кайда.

Такъв ход също така е придружен от предупреждение от Мали, в която голяма част от ислямистките бойци бяха обучавани и оборудвани от Запада. Както Обама намекна пред сп. „Ню Рипъблик“ миналия месец, трагедията в Сирия не е достатъчна сама по себе си, за да заслужи военна намеса на САЩ. „Как мога да претегля десетките хиляди убити в Сирия с десетките хиляди, които в момента биват убивани в Конго?“ попита той.

Второ, Обама е много по-уверен в действията си днес, отколкото беше когато се измъчваше по въпроса за увеличаване на американския контингент в Афганистан. Миксът от политически и военен консенсус убеди неохотният президент да засили антибунтовническите действия в Афганистан. Един от съветниците му беше Дейвид Петреъс, героят от Ирак.

Както се оказа, малко от условията, помогнали в Ирак, проработиха в Афганистан. Младият Джон Ф. Кенеди се бе почувствал под натиск от американски генерали да одобри провалилата се операция в Залива на прасетата в Куба през 1961 година. След това той стана по-скептичен към военни съвети. Обама е развил сходно правилно недоверие.

Миналия август Обама пренебрегна съвместния съвет на Петреъс, който по това време беше шеф на ЦРУ, и на Хилари Клинтън да въоръжи сирийците, според „Ню Йорк Таймс“. Той отхвърлил подобен съвет и от Леон Панета, неговия министър на отбраната, и Мартин Демпси, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ. Трябва да си изключително уверен президент, за да отхвърлиш единодушно предложение от четиримата си най-висши съветници по националната сигурност.

Трето, малко е трудно да си представим същия съвет да дойде от Джон Кери, който замени Клинтън като държавен секретар, или от Чък Хейгъл, най-вероятния следващ министър на отбраната. И двамата изпитват недоверие към военни решения. След като е отказал на Петреъс, също така е трудно да си представим Обама да се съгласи с Джон Бренън, новия шеф на ЦРУ, който е бил един от неговите най-доверени съветници в Белия дом.

Външната политика бе необичайно централизирана през първия мандат на Обама. Някои дори я сравняваха с Белия дом при Никсън и Кисинджър. Много е вероятно тя да бъде още по-концентрирана в Белия дом и през втория. Както винаги, Обама ще бъде своя собствен Хенри Кисинджър.

Именно тук се крие истинската уязвимост на президента. Отказът да се правят рискови ходове – като зони, забранени за полети, неподкрепени от ООН – е едно нещо. Неуспехът в дългосрочно планиране е нещо съвсем различно.

С поглед върху развитието на нещата в Сирия, съюзници на Клинтън разпространиха новината, че тя е посъветвала Обама да въоръжи бунтовниците.

Това е най-слабата точка на Обама. Реализмът не трябва да е пасивен. Ако има среден път между това да не се прави нищо и да се използва военна сила, това е чрез дипломация стил Кисинджър. Липсата на дипломатическа изобретателност на президента, а не неговото усещане за предпазливост е неговата истинска ахилесова пета. Може би това е една област, в която Кери ще може да помогне.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.