Русия ще си взима Северния полюс

Руското знаме се вее над Антарктика, но Путин първо ще анексира Северния полюс, за да върне величието на руската империя. Снимка: astronomicaltours.net

Президентът Владимир Путин отдавна обещава да върне величието на Русия и да изгради „енергийна империя”. Досега обаче строежът на империята се ограничаваше само до това, да контролира корпорациите, които работят на негова територия, да изкупува чужди фирми и да изнудва бившите съветски републики (тези, които се осмеляват да гласуват срещу подкрепените от Москва кандидати, които правят стъпки, за да се присъединят към НАТО или предприемат други арогантни действия). Наскоро обаче амбициите на Путин за империя добиха вкус на класическа териториална експанзия от 19 век. В края на миналия месец Москва заяви намерението си да анексира Северния полюс – територия, два пъти по-голяма от Франция, Белгия и Швейцария взети заедно.

В момента скованият в лед Северен полюс е ничия земя, която се ръководи от комисия на ООН. Петте полярни държави – Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания – контролират само икономическа зона край бреговете си от 200 мили. И никоя от тези икономически зони не достига до Северния полюс. Според настоящата Конвенция по морско право на ООН зоната на отделна страна може да бъде разширена само ако тя докаже, че континенталният шелф, към който има претенции е естествено продължение на собствената й територия като покаже, че има сходна геоложка структура.

Така през миналата седмица руснаците съобщиха за голямо научно откритие. Експедиция от 50 учени прекарала 45 дни на борда на ядрения ледоразбивач „Русия” и открила, че подводният риф (рифът Ломоносов) директно свързва руския арктически бряг със Северния полюс. Те настояват, че това е гаранция за правата на Русия върху необятната полярна територия, която между другото съдържа находища от около 10 милиарда тона петрол и газ.

Предишният опит на Русия да се домогне до земи отвъд арктическата си зона беше отрязан от Комисията за границите на континенталния шелф към ООН, но Москва се надява, че последните й „научни открития” ще предизвикат по-различни последствия на следващата сбирка на Комисията през 2009 година.

Някои считат, че освен че ще обезобрази девствената красота на Северната полярна шапка със съоръжения за добив и транспортиране на петрол, планираната от Русия експанзия ще застраши и чужди интереси. През май американският сенатор Ричард Лугар заяви пред Комитета за международните отношения към Сената, че като претендира за богатата на въглерод област Русия ще навреди на интересите на САЩ. Сенаторът обясни, че ако Вашингтон не ратифицира Конвенцията по морско право, която чака подписа си от 1982 година, САЩ няма да имат думата в спора и дори няма да можгат да се присъединят към Международните власти по морското дъно, които наблюдават изпълнението на Конвенцията от държавите, контролират действията им, които са извън националната юрисдикция и управляват региона около полюса.

Северният полюс обаче не е единствената плячка, към която се стреми възраждащата се руска империя – Москва иска да възстанови контрола си върху 47 000 кв км от Берингово море, които разделят Аляска от руската Чукотка. Територията беше прехвърлена на САЩ през 1990 година по силата на американско-съветското споразумение за границите, подписано от държавния секретар Джеймс Бейкър и от съветския външен министър Едуард Шеварднадзе. Сделката помогна да се намали напрежението от Студената война, но съветските хардлайнери, които бяха против реформите, протестираха да се дава парче от територията, богато на морски живот и на запаси въглеводород. Те и техните националистически поддръжници попречиха споразумението да бъде ратифицирано. Днес то се изпълнява под условие и чака ратификацията си от руския парламент.

Но това, което преди беше вик за борба на националистическата опозиция днес се превърна в официална политика. През последните седмици контролираните от Кремъл медии осъдиха споразумението като предателско дело на Шеварднадзе (който по-късно стана пронатовски президент на Грузия). Сега водещите прокремълски членове на руската законодателна власт публично настояват споразумението да бъде преразгледано, с единствената цел да се възстанови богатството на страната.

Междувременно, на 7 януари тази година, руски хеликоптер Ми-8 разцепи девственото мълчание на противоположния край на земята и стовари група водещи руски сановници начело не с друг, а с директора на ФСБ (бившето КГБ) Николай Патрушев, за да вдигнат гордо руското знаме на Южния полюс. По това време акцията изглеждаше като сензация. Но и през 2004 година Патрушев кацна на Северния полюс по същия начин. Така че сме в очакване.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.